Тенисистката Сесил Каратанчева навлезе с гръм и трясък в родния и световния спорт. Преди шест години с огромна доза самочувствие тя обяви, че ще срита задника на тогавашната голяма звезда при жените Мария Шарапова.
Двете се срещнаха на турнир в Индиън Уелс, а поводът за избухването на Сесил бе отказът на рускинята да тренира с българката. Заканата не бе изпълнена, но Каратанчева вече бе във фокуса на вниманието. До края на 2005 г когато бе уличена в употреба на допинг. И се превърна в черната овца. Остана такава и след като изтече наказнието й. Този път заради факта, че прие да се състезава за друга страна.
Дали обаче е правилно да се атакува толкова яростно Сесил за действията й? Тя нито е първата, нито последната ни спортистка, която взема и ще вземе подобно решение за бъдещето си. Примери колкото искаш, не само с адрес България. Патриотизмът и професионализмът в един свят, който от година на година става все повече бизнес, едва ли могат да бъдат смесвани.
„Спортът у нас е национална драма, вече нямаме успехи в нито един спорт. За това трябва подкрепа,материална и морална.. Нормално е, когато няма почва тук, тя да потърси някъде другаде. Чистата вяра, че сме българи, няма да помогне на никого", обяви Радослав Каратанчев.
Някои ще кажат, че той и дъщеря му едва ли имат повод да се оплакват от подобно бездействие и забрава. Поглед към онова, което е останало от спорта ни обаче ще докаже, че е прав. Доказаха го и олимпийските игри във Ванкувър. Както и фактът, че докато стадионите и залите се рушат и стават все по-опасни, у нас се строят молове и търговски центрове.
За справка - от 5 март до 21 април в София ще бъдат открити три такива. При нито една спортна площадка, зала, стадион, писта, ледена пързалка.. А онези, които продължават да не вярват, че е така нека посетят социалната мрежа Фейсбук. Там една група набира все по-голяма популярност. Нарича се „България не цени спортистите си". И в нея има и спортисти. Чудно ли е тогава, че приемат предложенията на чужди държави?
