120 години дизел

ВВС 26.07.2013, 12:39

Постиженията на Audi в Льо Ман са само щрих от общата картина за развитието на дизеловите двигатели. През 2006 Audi участва в „24 часа на Льо Ман” с турбодизеловия прототипа от клас LMP1 R10 TDI. 5,5-литровият V12 двигател е изработен от алуминий и се оказва много по-ефективен от бензиновия мотор, на чието място идва в програмата на Audi за Льо Ман. Победата на R10 през 2006 дава началото на нова ера на доминация на Audi в състезанието, а следващите прототипи с TDI мотори – R15 и R18, печелят шест от следващите седем надпревари. (Снимка: Audi)

Дизеловите двигатели са чудото на индустриалната епоха, макар и първоначално да са възприемани като приемлив начин фермерите да горят свръхпродукцията или каквато друга биомаса, с която разполагат. Рудолф Дизел (на снимката) представя своя прототип на дизелов двигател на Световното изложение в Париж през 1900, където моторът работи с олио от фъстъци. Това откритие донася на Дизел слава, но не и пари. (Снимка: Science & Society Picture Library/Getty)

Около 1932, Андре Ситроен, която автомобилна компания към този момент е затънала в дългове, успява да сключи договор с известни британски инженер Хари Рикардо. Задачата му е да създаде дизелови версии на повечето модели на Citroen, като цел №1 е предшественикът на легендата Traction Avant – Rosalie. Прототипите на автомобила са повече от обещаващи, но Рикардо се появява твърде късно. През 1934 Citroen поема пътя към банкрута, а основният акционер в компанията – Michelin, решава да прекрати проекта Rosalie. (Снимка: PSA Peugeot Citro

Citroen стига близо до целта, но честта да произвежда първия масов дизелов лек автомобил се пада на Mercedes-Benz. Моделът 260D дебютира на автомобилното изложение в Берлин през 1936. Автомобилът се предлага като седан, полуоткрит и напълно открит кабриолет и е задвижван от 2,6-литров 4-цилиндров шумен дизел с мощност 45 конски сили. С максимална скорост 95 км/ч 260D далеч не е състезателен автомобил, но изключително надеждният му двигател утвърждава Mercedes като световна сила сред производителите на дизелови мотори. (Снимка: Daimler)

През 1931 една от заявките за „500 мили на Индианаполис” успява да изненада медиите и феновете – тя идва от производителя на дизелови двигатели за кораби Cummins, а болидът носи името Diesel Special. На финала изненадата е още по-голяма защото дизеловият състезателен автомобил се движи с темпото на основната група – 13-а позиция на финала и вечно място в историята – това е първата кола, завършила състезанието без нито едно спиране в бокса. (Снимка: Indianapolis Motor Speedway)

Гамата V6 и V8 дизелови мотори на Oldsmobile – включително и несполучливия 5,7-литров LF9 V8, базиран на бензинов двигател със същия работен – са тези, на които дизелите дължат лошото си име в Щатите. Тази гама мотори е създадена, за да отговори на търсенията на клиентите по време на петролната криза от 70-те години и за известно време дизеловите автомобили са изключително търсени в Щатите, но скромните им динамични качества и пословичната им ненадеждност ги обричат на отрицание. Типичен пример за това е този Oldsmobile 98 Regency от 1982. До 1985 дизеловите автомобили изчезват от пазара в Щатите, при това за дълго. (Снимка: General Motors)

Концептуалният супер автомобил С111 се появява на бял свят през 1969. Той е задвижван от роторен Ванкелов двигател и въпреки красивия си дизайн на практика е една лаборатория на колела. За второто и третото поколение на прототипа С111 в Mercedes решават да заложат на дизеловия двигател и резултатът изпраща завинаги в миналото имиджа на тези мотори като пушещи и мръсни агрегати. А и рекордите на дизеловите С111 са впечатляващи. Версиите на С111 с оптимизирана аеродинамика – от С111-IID с мощност 190 конски сили до бензиновия С111-III с мощност 500 конски сили подобряват поредица световни рекорди между 1976 и 1979. Специално С111-III постига 402,336 км/ч. (Снимка: Daimler)

Комбинацията от турбо и директно впръскване на горивото компенсира напълно мързеливата природа на дизеловите мотори. През 80-те години дизелите на VW и Audi са осигурили присъствие на световния пазар на тази технология, но точно FIAT дава път на директното впръскване на горивото и турбото, това става през втората половина на 80-те години с Croma – седан, създаден от легендарния Джорджето Джуджаро. Зад означението TD i.d. се крие 1,9-литров 4-цилиндров мотор с мощност 93 конски сили, което е с 19 повече от предлагания тогава за същия автомобил 2,5-литров атмосферен дизел. (Снимка: FIAT Group)

Оказа се, че шефовете на GM са окуражени от успехите на VW при маркетирането на турбодизелови модели в Щатите. И през 2011 гигантът обяви, че ще осигури на американския пазар предназначения първоначално само за Австралия Holden Cruze CDX, но под името Chevrolet Cruze Diesel. Така за първи път от 25 години насам GM отново получи дизелов лек автомобил в гамата си. А в Европа дизеловата версия на Cruze се радва на отличен успех без чак такава помпозност. (Снимка: GM)

Проектът на на VW – известен като 1-Litre, както подсказва и името му, е създаден, за да се появи на бял свят автомобил, който може да измине 100 километра с 1 литър гориво. Но съдбата му не е никак лесна – проектът стартира през 2002, през 2005 е замразен, а през 2007 е съживен. Крайният продукт се нарича XL1 – двуместен турбодизелов-електрически хибриден автомобил. Въпреки че други производители – като Citroen и Volvo, вече разполагат с дизел-електрически хибриди на пазара, XL1 има друга задача – той показва пътя за развитие не само на VW, но и на автомобилната индустрия. (Снимка: Volkswagen)

За малко над един век дизеловите двигатели се превърнаха от тромави и бавнооборотни агрегати в силата, която дърпа напред развитието на автомобилостроенето. Дори и Рудолф Дизел едва ли си е представял възхода, на който е способно творението му. Днес съвременните дизели са еталон по отношение на мощност, въртящ момент и нисък разход на гориво. Бензиновите им събратя все още не успяват да ги догонят.

Кратка разходка из историята на дизеловите мотори...