Небоядисаният корпус от неръждаема стомана, вдигащите се нагоре врати, двигателят отзад... Когато Джон Делориан се заема да създаде собствена спортна кола, той знае, че тези характеристики ще я отличават от всички останали.
Годината е 1973-а и Делориан, красив инженер от Детройт, току-що е напуснал работата си като най-младият шеф на отдел в историята на General Motors, за да основе собствен бизнес — DeLorean Motor Company, или DMC.
Пътят му напред няма да е гладък. DMC в крайна сметка ще фалира по-малко от десетилетие по-късно, а самият Делориан ще бъде арестуван от ФБР в операция за залавяне на трафиканти на кокаин.
Но по някакъв начин рискът му се оправдава: колата му, въпреки недостатъците си и проблемната й поява на бял свят, намира своето място в историята. И може би дори ще си осигури и втори живот.
"Tesla на своето време"
Делориан е искал да направи "етична" спортна кола: безопасна, ефективна като потребление на гориво и издръжлива. Тя е била като Tesla на своето време, твърди Стивън Уин, който изкупува инвентара на DeLorean през 1997 г. и е изпълнителен директор на сега възродената DeLorean Motor Company.
Уин обяснява, че Делориан бил "отцепник, желаещ да се откъсне от бранша и да прави нещата по свой начин". По това време автомобилната индустрия е била в криза и не се е случвало нищо вълнуващо, така че Джон Делориан е можел да избира от каймака на бранша, когато е подбирал кой да работи за него. Уин допълва, че това е позволило на основателя на компанията да привлече най-добрите сред най-добрите.
За дизайна на колата Делориан се обърнал към италианския дизайнер Джорджето Джуджаро, който е работил по дизайна на спортни коли за Maserati и Alfa Romeo, както и доста от просъществувалите модели на Volkswagen, като оригиналния Golf.
Джуджаро базирал DeLorean на концептуален автомобил от 1970 г., който той бил създал за Porsche - "Tapiro". Той е имал сходна клиновидна форма и, което е най-важно, корпус от неръждаема стомана с вдигащи се нагоре врати.
Както посочва Уин този вид превръща DeLorean в "поразителна кола" – и тогава, и днес. Автомобил, който няма как да не привлече вниманието ви.
Произвеждана в Белфаст
Към 1976 г. Делориан е разполагал с прототип. Шасито му било направено от фибростъкло, като се използвал иновативен процес на формоване, осигуряващ изключителна устойчивост в случай на катастрофа. Колата също така била с двигател в средата, като най-добрите елитни състезателни автомобили.
Но в крайна сметка технологията на шасито била изоставена в полза на по-конвенционален процес, а двигателят бил изместен от средата назад, за да се използва V6 двигател, разработен от Peugeot, Volvo и Renault за техните семейни автомобили. Тази промяна повлияла на визията и поведението на пътя и се превърнала в един от най-критикуваните аспекти на окончателния пуснат в производство модел.
Делориан първоначално искал да произвежда колата в Пуерто Рико и дори подписал предварително споразумение да построи фабрика на мястото на бивша база на американските ВВС. Но после получил по-добро предложение от британското правителство, което го убедило да се установи в Северна Ирландия.
Компанията според някои източници получила около 120 милиона долара правителствени грантове, за да построи фабрика с площ 50 000 кв.м. в Дънмъри, близо до Белфаст, с капацитет до 30 000 автомобила и потенциал да наеме 2000 души. Но триседмичното забавяне на доставките на колите през Атлантическия океан и лошият валутен курс се отразили зле на бизнесмодела на фирмата.
Делориан искал да продава колата за 12 000 долара, затова и тя била известна като DMC-12. Но когато дебютирала през 1981 г., колата се продавала за 25 хиляди — което се равнява на около 70 000 долара (над 62 хиляди евро) днес. Цената дори се повишила до 29 825 долара през 1982 г. и 34 хиляди през 1983 г. Оказало се доста трудно шофьорите да бъдат убедени да изберат DMC DeLorean пред утвърдените конкуренти като Corvette, която по това време струвала около 16 хиляди.
Въпреки това фирмата успяла да пусне в производство колата само 28 месеца след първата копка на завода и първите екземпляри на DeLorean слезли от поточната линия през януари 1981 г.
Общо 9000 автомобила
Не всички екземпляри на DeLorean са еднакви: няколко подобрения били извършени между първите произведени коли и по-късните, докато производствените техники се развивали и работниците придобивали повече умения. Първата вълна от автомобили имала проблеми с контрола на качеството, които не спомогнали особено за продажбите и довели до негативна реклама в САЩ.
Критиците били най-разочаровани от липсата на мощност. Двигателят осигурявал скромните 130 конски сили мощност и колата имала нужда от над 10 секунди, за да достигне 100 км/ч — поне три секунди по-бавно от конкурентни модели на Porsche и Corvette. Но дяволски атрактивният й външен вид предпазил фирмата от провал.
Скоро обаче нещата започнали да се подреждат зле за Делориан. DMC започнала да изчерпва средствата и отчаяно имала нужда от пари. През октомври 1982-а Джон Делориан бил арестуван в заснета на видео операция на ФБР, в която той се съгласил да финансира операция по контрабанда на фалшив кокаин с надеждата това да осигури на фирмата му прилив на средства.
Седмица по-късно DMC подали документи за фалит. Производството издържало до 1983 г., като общо били произведени около 9000 автомобила.
В крайна сметка Делориан бил оправдан по всички обвинения две години по-късно, когато съдебните заседатели единодушно решили, че ФБР са му поставили незаконно клопка. Но към този момент фирмата му вече не съществувала и фабриката била затворила. Запитан дали ще се върне към автомобилния бизнес, той отговорил: "Вие бихте ли купили използвана кола от мен?".
След фалита на DMC целите складови запаси на фирмата били откупени от компания от Охайо, която продала оставащите автомобили за малко повече от 21 000 долара за единичен екземпляр. Но скоро след кончината си, DeLorean неочаквано се възправил отново.
Завръщане в бъдещето
През 1981 г. Робърт Земекис и Боб Гейл пишели сценарий, в който тийнейджър пътува назад във времето с машина на времето, направена от хладилник. Към 1984 г., когато "Завръщане в бъдещето" вече бил в процес на снимки и Джон Делориан още бил изправен пред съда за трафик на наркотици, хладилникът отстъпил място на нещо по-емблематично.
Рискованото решение да бъде избран DeLorean за работещата с плутоний машина на времето на Док Браун обезсмъртило возилото и породило вторичен пазар на ентусиасти, надяващи се да пресъздадат филмовата версия на колата. Три коли били произведени за снимките на филма и главната от тях сега е изложена в автомобилния музей "Питърсън" в Лос Анджелис.
Сегашната DeLorean Motor Company на Уин притежава над 4 млн. оригинални части, останали от непроизведени автомобили, които използва, за да реновира стари екземпляри на DeLorean до почти фабричен вид.
Уин разказва, че моделът напоследък много е повишил цената си. Изпипаните козметично и механично екземпляри вървят на цена от по 50 000-60 000 долара. Самият Уин харчи между 25 и 30 хиляди за всеки автомобил, за да държи висок стандарт.
Изглежда, интересът към бурния живот на Джон Делориан също се е засилил. Алек Болдуин играе инженера от Детройт в "хибриден" документален филм, озаглавен "Натопяването на Джон Делориан", чиято премиера е по-късно тази година, а продуцентската компания на Джордж Клуни е ангажирана с предстоящ биографичен филм за Делориан.
През 2016 г. Уин, който понастоящем управлява компанията от Тексас, оповести, че ще използва останалите части, за да направи чисто нови DeLorean автомобили. Той обаче казва, че не е могъл да продължи с този проект, защото американската Национална администрация за безопасност по пътищата още не е публикувала планирано законодателство, засягащо производството на копия на известни автомобили в ограничени екземпляри.
Междувременно Уин обмисля идеята да създаде съвсем нов DeLorean — съвременно возило, което би могло да е електромобил или автомобил с повишена проходимост (SUV).
Според президента на компанията силата на бранда все още е налице.
"Първото десетилетие са били сделки с наркотици и фалит, второто десетилетие е било мисленето, че това е колата-реквизит от филм. Но сега хората отново мислят за нея като за добра, солидна класическа кола, която е била много иновативна - и много желана", казва Уин.
