Макар да не е много честно, обикновено рок групите са асоциирани преди всичко с основния си певец.
Според традицията, именно той е лицето на бандата и най-разпознаваемата личност в нея.
Но това не означава, че само вокалистът застава зад микрофона и че останалите нямат певчески умения.
Повечето от великите групи разполагат не само с емблематични фронтмени, но и с поне няколко души, които са способни да се справят убедително с водещите вокали.
Затова съществуват достатъчно примери за култови рок песни, в които вокалите не са дело на основния певец, а на някой от другите. Както се убеждаваме, тези композиции са добили уникален статут в творчеството на групите.
Има дори примери за водещи вокали от гостуващ артист, който изобщо не е член на съответната банда.
Във всички случаи, които припомняме по-долу, крайният резултат определено си заслужава и отдавна е спечелил любовта на слушателите.
Queen - '39
Независимо, че някои си въобразяват, че останалите трима в Queen са просто съпровод на Фреди Меркюри, това е далеч от истината.
Групата събира четирима невероятни композитори и музиканти, всеки от които е написал вечни рок хитове.
А китаристът Брайън Мей и барабанистът Роджър Тейлър притежават впечатляващи гласове, които звучат не само като бек вокали, но и като основни на множество от песните.
Така че Queen могат да кандидатстват с куп свои песни в класация като тази - и е трудно да се отличи само една. Но конкретно акустичната балада '39 от емблематичния албум A Night at the Opera е сред най-обичаните композиции на Брайън Мей.
Именно Мей пее водещия вокал в студийния запис. Любопитно е обаче, че на концертите през 70-те я е пеел Фреди.
The Police - On Any Other Day
Това е първата песен на групата, която не е изпята от Стинг и е сред композициите на барабаниста Стюарт Копланд.
Легендарни стават конфликтите в The Police относно това чии композиции да попаднат в албумите и кой какво да пее.
Затова вероятно не е случайно, че Копланд започва On Any Other Day с думите: "Останалите са тотален боклук".
В крайна сметка The Police издават пет студийни албума, преди Стинг да се отдели и да започне изключително успешната си солова кариера.
Kiss - Beth
Интересното е, че това е сингълът на Kiss, който се представя най-добре в класациите - при положение, че не е изпят от обичайните лийд вокалисти Джийн Симънс и Пол Стенли.
Пауър баладата е доста необичайна за звученето на групата и е изпята от тогавашния барабанист Питър Крис.
Beth си остава сред най-обичаните песни на Kiss, независимо че Крис отдавна вече не е част от групата.
Guns N' Roses - 14 Years
Изи Страдлин е познат като ритъм китарист на Guns N' Roses в ранните години от съществуването на групата.
Той напуска през 1991 г., когато бандата е на върха на славата - но малко преди това за кратко се превръща във фронтмен за песента 14 Years.
Вторият трак от албума Use Your Illusion II е една от общо четирите песни, в които Аксел Роуз отстъпва водещите вокали на Изи.
Китаристът си тръгва скоро след излизането на споменатия албум, но години по-късно прави паметно изпълнение на 14 Years на живо при своя еднократна поява на концерт на Guns.
Motorhead - Step Down
Толкова прочут беше символът на рокендрола Леми Килмистър, че мнозина възприемаха Motorhead за лично негова банда.
Китаристът Еди Кларк е част от класическия състав на групата и в един момент трудно понася факта, че цялото внимание отива върху Леми. Затова получава от фронтмена шанса да изпее Step Down.
"Оплакваше се, че само аз получавам внимание, но не правеше нищо по въпроса", разказва Килмистър. "Писна ми да хленчи, затова му казах: "Ето, в този албум и ти ще изпееш нещо."
Все пак китаристът се разделя завинаги с Motorhead няколко години по-късно.
U2 - Numb
Това не е първата, но е най-известната песен, в която Боно отстъпва назад и вокалите се поемат от китариста Ди Едж.
Numb е първи сингъл от доста експерименталния албум на групата Zooropa и определено предлага нещо различно от звученето, което сме свикнали да асоциираме с U2.
И макар че Ди Едж едва ли ще впечатли някого с певческите си способности, стилът му контрастира приятно с пеенето на Боно.
Rolling Stones - In Another Land
Тази песен има необичайна история, която се развива в ранния период от съществуването на Rolling Stones през 60-те години.
Басистът Бил Уайман пристига един ден за записи, за да научи, че сесиите за деня са отменени.
Въпреки това, той решава да запише нещо с музикалния инженер и с музикантите, които се намират наоколо в момента.
Така се ражда In Another Land, странна психеделична композиция, която може да ви напомни на ранните Pink Floyd със Сид Барет.
По-късно Мик Джагър Кийт Ричардс и Брайън Джоунс чуват идеята на басиста и я харесват, а тя даже се превръща в първи сингъл от албума Their Satanic Majesties Request.
Jimi Hendrix Experience - She's So Fine
Знаменитото трио е съставът, в който Джими Хендрикс разгръща възможностите си, за да се превърне в може би най-великия китарист, живял някога.
Ноел Рединг и Мич Мичъл го допълват прекрасно на баса и барабаните, но Рединг показва и вокални способности.
She's So Fine е композиция на Рединг от втория албум Axis: Bold as Love, която доказва, че групата звучи добре и без Джими да е на вокалите.
Ноел Рединг има и една песен в третия албум Electric Ladyland, която се нарича Little Miss Strange.
За съжаление, после отношенията между Хендрикс и басиста се разпадат и Jimi Hendrix Experience не записва повече албуми.
Black Sabbath - Swinging the Chain
В един хаотичен период за групата около първото напускане на Ози Озбърн, Black Sabbath тръгват да търсят нов вокалист.
Музикантите се спират на Дейв Уокър, но бързо си проличава, че блусарският му стил не е подходящ за пионерите на хеви метъла.
Озбърн се завръща в групата, но някои неразбирателства между него и останалите се запазват, а той отказва да пее песни, които са били направени с Уокър.
Затова за последната песен от албума Never Say Die! основните вокали изненадващо се поемат от барабаниста Бил Уорд. Резултатът е забележителен и показва колко недооценен музикант е Уорд извън обичайната си роля на барабаните.
Pink Floyd - Have a Cigar
В легендарната група не липсва вокален талант през годините - като започнем от първоначалния творчески лидер Сид Барет и стигнем до Роджърс Уотърс и Дейвид Гилмор в златния период.
Кийбордистът Ричард Райт също допринася значително с основни и бек вокали, но в една от знаковите песни Have a Cigar никой от тях не се оказва подходящ.
Тази композиция на Уотърс, с която той критикува алчността и лицемерието в музикалната индустрия, е сред най-майсторските песни на Floyd. Но вместо някой от групата, вокалите поема фолк певецът Рой Харпър, който записва своя албум по същото време в студиата Abbey Road.
И тъй като сякаш са решени да имат различни мнения за всичко, Гилмор и Уотърс влизат в неразбирателство и за Have a Cigar.
Авторът на песента има различна идея за това как трябва да звучат вокалите и не е доволен от Харпър, докато Гилмор определя версията с гостуващия певец като "перфектна".
