Алберто Аскари
Стартове за Ferrari: 27, победи: 13
Аскари е единственият италиански пилот, печелил световната титла във Формула 1 зад волана на Ferrari, като той го прави в два последователни сезона. През 1952 и 1953 заради липсата на достатъчно участници във Формула 1 световният шампионат приема техническите правила на Формула 2, което дава възможност на доста пилоти и отбори да се пробват на по-високо ниво. А точно тогава Скудерията разполага със страхотна кола за Формула 2...
Аскари доминира през сезон 1952 - печели всяко едно състезание, в което стартира с изключение на „500 мили на Индианаполис". Победната му серия продължава и през 1953 и той става първият пилот, спечелил девет поредни състезания, рекорд, който стои и до днес.
Хуан Мануел Фанджо го смята за един от най-трудните съперници, срещу които е карал, но двамата не се състезават дълго заедно - Аскари загива през 1955 по време на тестове на „Монца". Днес завоят, където той катастрофира носи неговото име, но конфигурацията му е доста различна.
Джузепе „Нино" Фарина
Стартова за Ferrari: 20, победи: 1
Джузепе Фарина печели първият съвременен световен шампионат във Формула 1 през 1950 - но с Alfa Romeo, а неговите съвременници го описват като „безмилостен пилот".
Фарина подписва с Ferrari през 1952 и завършва на второ място след Аскари, като не успява да вземе победа и четири пъти завършва втори. Превъзходството на Аскари е ясно изразено.
Фарина побеждава само веднъж с кола на Скудерията - на „Нюрбургринг" през 1953.
Пиеро Таруфи
Стартове за Ferrari: 13, победи: 1
Таруфи е бивш мотоциклетен пилот, който през 1930 година се прехвърля при автомобилите и става пилот на Енцо Ферари през 1949 - една година преди старта на Формула 1.
Таруфи завършва 1952 на трето място в класирането и печели единствената си победа за тима в Гран при на Швейцария в Бремгартен.
По-късно Таруфи се състезава с Ferrari 315 Sport и печели последното издание на легендарното състезание „Миле Миля", проведено в оригиналния си формат през 1957.
Луиджи Вилорези
Стартове за Ferrari: 20, победи: 0
Вилорези постига най-големите си успехи в автомобилните състезания преди Втората световна война с Maserati, включително и две победи в „Тарга Флорио" през 1939 и 1940, въпреки че вторият успех идва с цената на трагедия - в това състезание загива брат му Емилио.
Луиджи се връща на пистата след войната - която прекарва на фронта, а след това в пленнически лагер - но катастрофира и получава тежки контузии в Бремгартен през 1948. Две години по-късно Вилорези кара за Скудерията във Формула 1, но печели състезания, които са извън календара на шампионата и не носят точки. Имало е и такива.
Луиджи Мусо
Стартове за Ferrari: 15, победи: 1
Мусо заема мястото на Вилорези във Ferrari през 1956. В първото си състезание, в Аржентина той върви на една обиколка от лидерите, когато съотборникът му Фанджо, който е и фаворит за победата спира заради проблем с горивната помпа. Мусо е повикан в бокса и Фанджо продължава с неговата кола, като печели състезанието, но победата е записана и на двамата.
И това е единствената победа на Мусо за тима. На следващата година той отказва да отстъпи колата си на Фанджо при подобни обстоятелства, но на „Монца", а по-късно отпада заради спукана гума.
Мусо редовно остава в сянката на Фанджо, като през 1957 и 1958 записва поредица от втори места. Той загива в Гран при на Франция в Реймс, след като колата му излита в канавката с 250 км/ч и след удара прави няколко преобръщания.
Джанкарло Багети
Стартове за Ferrari: 8, победи 1
Багети установява рекорд - печели дебютното си състезание във Формула 1, но след това рядко стига до точките.
Игнацио Джунти
Стартове за Ferrari: 4, победи: 0
Джунти демонстрира страхотен потенциал като печели „12 часа на Себринг" и „Тарга Флорио", а след това дебютира във Формула 1 на „Спа" (но на стария вариант на трудното трасе) - 14-километрово изпитание, с дебели дървета край пистата. Успява да завърши четвърти в дебюта си.
Джунти остава пилот на Ferrari и за 1971, но при участието му в „1000 километра на Буенос Айрес" се удря в неподвижния прототип на Жан-Пиер Белтоаз, колата му експлодира и италианецът умира от раните си.
Лоренцо Бандини
Стартове за Ferrari: 35, победи: 1
Още един обещаващ италиански пилот, който загива млад. Бандини е фаворитът на тим мениджърът на Ferrari Еудженио Драгони, който не се разбира с другия пилот Джон Съртийс. Все пак Съртийс печели титлата за Ferrari през 1964, но след това напуска, а Бандини обявява, че това не е трябвало да става защото двамата се разбират добре.
Бандини печели Гран при на Австрия на стария „Целтвег" и до 1967 успява да се наложи като лидер на тима, а след това напрежението започва да му оказва влияние.
В Монте Карло Бандини преследва Дени Хълм когато катастрофира на шикана и получава ужасни изгаряния, от които умира три дни по-късно.
Людовико Скарфиоти
Стартове за Ferrari: 6, победи: 1
Драгони наема Скарфиоти с политически мотив - пилотът е племенник на Джани Аниели, тогавашният наследник на империята FIAT, която през 1969 купува Ferrari.
Но точно Скарфиоти е последният италиански пилот, успял да спечели домашното си състезание с Ferrari. През 1966 той печели „Монца", а това е едното от двете състезания, в които той кара за Скудерията през сезона. Людовико напуска тима през 1967 и на следващата година загива в катастрофа в планинско състезание.
Микеле Алборето
Стартове за Ferrari: 80, победи: 3
Микеле Алборето се оказва най-близо до това да повтори успехите на Аскари. Микеле подписва с Ferrari през 1984, след като напуска Tyrrell, а вече има зад гърба си две победи с британския тим.
И в третото си състезание за тима Алборето печели на „Золдер" в Белгия. През 1985 Микеле взима още две победи и в средата на сезона е начело в класирането. Но шефовете на тима отказват да се съобразят с предупрежденията му, че болидът е твърде ненадежден, макар и много бърз. Така титлата печели Ален Прост, а заради повреди Алборето не успява да завърши последните пет състезания.
Алборето остава в Маранело още три сезона, но не успява да спечели нова победа. По-късно кара в Champ Car и състезанията за прототипи, като загива през 2001 по време на тестове на Audi на „Лаузицринг".
