През декември в столицата на немската провинция Саксония - Дрезден, се стичат 2,5 млн. души.
Бароковият град на брега на Елба е известен и като Флоренция на Елба, но спокойно може да бъде наречен и коледната столица на Германия.
Всички тези туристи търсят точно това - стария, традиционен коледен дух, и в Дрезден има много от него. Столицата на Саксония е коледна приказка - от най-стария коледен базар в Германия, през няколко произхождащи точно от тук символи на празника до класическия начин, по който изглежда, звучи и ухае градът.
Първият и в Дрезден, и в цяла Германия коледен базар - Striezelmarkt, е организиран през 1434 г. Преди столетия той е представлявал няколко сергии на централния площад, на които са се предлагали продукти за коледните празници.
588 години по-късно, базарът има над 200 сергии, искрящи елхи, хиляди светлини, въртележки, виенско колело и още нещо уникално - най-голямата дървена коледна пирамида на света. Тя е висока над 14 метра и в нея има огромни свещи и фигури в цял ръст.
Подобни дървени кули са били типични за майсторите-дърводелци от близките Рудни планини, които също бележат значителна част от историята и традицията на региона. Оттам идват и прочутите - и свързвани с Коледа в Германия - лешникотрошачки, както и другите популярни празнични сувенири от дърво от Дрезден - пушещите човечета (räuchermännchen).
Миньорството в Рудните планини започва да запада през XVII век. Безкрайните гори по хълмовете обаче остават и миньорите се превръщат в дърводелци. Наред с обичайни предмети като столове и маси, те започват да правят и играчки. Така се появяват дървените лешникотрошачки, пушещите човечета, свещниците и пирамидите.
Образите на миньорите остават по играчките - те често са били в рудничарски костюми и украсени със свещи, които символизират жаждата на миньорите за светлина след дългите часове под земята. Арките на дървените пирамиди пък представляват входовете за рудниците.
Постепенно лешникотрошачките стават част от фолклора и се смятат за пазители на дома, които носят късмет и гонят лошите духове.
Освен на миньори, образите им са и на крале и войници. Стават популярен подарък, а след това започват да се свързват и с коледния сезон.
В началото лешникотрошачките са били точно за това - с тях са се чупели черупките на орехите и лешниците. Ядките са били част от десерта, а използването на лешникотрошачка за целта е било също част от традицията на празничната вечеря.
Светът научава за тези леко странни играчки-приспособления благодарение на едноименния балет на Чайковски от 1892 г., след което те стават част от западната коледна декорация.
Днес тези играчки са неизменна част от сувенирите на коледния базар в Дрезден и продължават да се правят ръчно от майстори, основно от градчето Зайфен в Рудните планини, откъдето и произхождат. Но вече не чупят орехи и имат само декоративна и символична цел.
Наред с тях по сергиите има дървени елхи, порцеланови къщички и разноцветни стъклени вази и украшения - всички правени ръчно от майстори от региона.
Друга неизменна част от коледното настроение в Дрезден - а и навсякъде, са храната и коледната музика.
В църквата Кройцкирхе има нощни песнопения и химни през целия декември, а във Фрауенкирхе се изнасят коледни концерти. Операта на Дрезден - Земперопер, поставя "Лешникотрошачката".
Разкошният замък Пилниц на брега на Елба пък приютява Коледна градина, в която всеки ден има светлинно шоу и предоставя чудесна възможност за приятни разходки.
Те са нужни, особено след задължителната част в центъра на града - опитването на десетките примамливи храни, типични за региона, както и греяното вино и пунша.
Не бива да се пропускат местният, дрезденски ръчен хляб, пълнен с пушена шунка и сирене, quarkkeulchen - саксонски палачинки от картофи и мекото сирене кварк, и братвурст от съседна Тюрингия.
Pflaumentoffel е друга традиция от района. Това са ядивни човечета, направени от сушени сливи. Те представляват коминочистачи, за които както и у нас, така и в Германия вярват, че носят късмет.
От Дрезден произхожда и друг коледен сладкиш, познат на цял свят - щоленът. Смята се, че той се е появил около 1400 г., а типичната му издължена форма символизира Младенеца, увит в пелени.
В онези времена щоленът е бил коледен хляб, но е нямал много общо с настоящия си наследник. Правел се е от брашно, вода и овес, а заради постите употребата на масло и мляко в сладкиша била забранена.
Тъй като коледният хляб бил доста безвкусен, управниците на Саксония принц Ернст и брат му Арбрехт написали специална молба до папата да разреши употребата на масло в щолена, въпреки постите.
Молбата била отхвърлена и в Рим се изредили петима папи, докато накрая, 40 години след първото искане, от Светия престол най-накрая издали т.нар. "Маслен декрет", с който в саксонския двор било официално разрешено да ползват масло за щолена си.
Простолюдието също получило правото да слага масло в коледния хляб, но срещу такса за църквата, която отивала за строеж на катедрали.
Проблемът бил окончателно решен чак когато Саксония приела протестантството.
Днес, за да е истински щолен от Дрезден, сладкишът трябва да се прави с огромно количество масло - съотношението му към брашното трябва да е 50%.
Дрезден пази още история, и то далеч не празнична. Сега изглежда като барокова коледна приказка, но в края на Втората световна война е почти напълно разрушен след само два дни бомбардировки, при които умират 25 000 души, а огромна част от историческите сгради са сринати.
След войната Саксония и Дрезден стават част от Германската демократична република. Градът постепенно е възстановен, но още пази спомените от разрухата.
Наред с многовековната си коледна традиция.
