Няма съмнение, че последните седмици са особено тежки за цялата криптообщност. Пазарът на дигитални валути претърпя един от големите сривове в историята си, което доведе до много равносметки относно текущото му състояние и неговото бъдеще.
Това повдигна и много въпроси относно така наречения Web 3.0 или идеята за преформулиране на интернет пространството на базата на блокчейн технологиите, абсолютната децентрализация в мрежата, безопасността на личната информация, както и икономика, основана на дигитални валути.
Общо взето така изглеждат обещанията на проекта за нов интернет, който обаче изглежда, че поне към момента е в затруднение.
Какво обаче означава цялото това нещо? За да можем да го разберем трябва да се върнем малко назад в историята на световната мрежа.
В момента се намираме в така наречената версия 2.0 на интернет, която започва някъде след 2004 г. и се фокусира преди всичко върху идеята, че той е платформа за създаване на съдържание от всички потребители във форуми, социални мрежи, блогове и всякакви други мрежови услуги. Преди това версията Web 1.0 предоставяше статични варианти за потребителите, без възможност да създават богатите на съдържание сайтове, които имаме днес.
Така стигаме до третото поколение на интернет, чиято идея е да няма централизирани места, които контролират потока на информация. Три са основните направления, които се очаква да стоят в основата на Web 3.0 - граничните облачни изчисления (Edge Cloud Computing), децентрализираните мрежи и изкуственият интелект.
Първият термин е по-малко познат, но пък за сметка на това е свързан с доста популярни и нашумели технологии като интернет на нещата (IoT) или облачните услуги.
От своя страна изкуственият интелект е ключът към превръщането на създаденото от човека съдържание в нещо, което да е разпознаваемо за компютрите. Изкуственият интелект може както да ни представя данни, така и да ги сортира, което го прави универсален инструмент за Web 3.0.
Последният аспект са децентрализираните блокчейн мрежи, чрез които данните се изпращат и получават бързо и значително по-безопасно, без да се рискува сигурността.
Web 3.0 обаче не би трябвало да е само ново изражение на световната мрежа.
Той трябва да представлява и един фундаментално нов подход към корпоративното управление, създаването на добавена стойност и равноправно участие на всички заинтересовани страни - една възможност, при която хората не са просто продукти или бенефициенти на технологично задвижвани бизнес модели, а са създатели и собственици на съдържание.
Според експертa Аарън Браун от Bloomberg целта на подобни начинания е да се превърнат в децентрализирани автономни организации, което ще рече хиляди потребители, контролиращи определен проект директно през форуми и социални мрежи.
В настоящата рамка всички потребители разчитаме на мрежови и клетъчни доставчици и всякакви други посредници, които имат достъп до нашите лични данни и информация.
Казано с други думи - Web 3.0 иска да се противопостави на твърде голямата централизация на власт в ръцете на Google, Amazon, Apple, Meta, Microsoft и всички останали традиционни играчи.
Точно тук някъде се очертава да се разрази и основната битка.
В Twitter вече от около три години разработват свой вариант на децентрализирана социална мрежа Bluesky. В края на миналата година пък Ubisoft обявиха, че ще позволят на играчите в една игра да търгуват с NFT колекционерски предмети, като например превозни средства за своите герои.
От Meta пък планират тяхната Metaverse също да бъде интегрирана с много от аспектите на Web 3.0.
Това означава, че децентрализираните приложения ще се сблъскат с много конкуренция от страна на традиционните играчи.
"Финансовият стимул на тези компании е най-вече да отвлекат Web 3.0 чрез свои приложения адаптирани към новите условия", смята Аарън Браун.
Така че погледнато от този ъгъл, въпреки силно идеалистичните си принципи, новият интернет всъщност може просто да послужи и като прикритие за извършване на нередности, без контрол.
Правителства и регулатори от цял свят изразяват опасения относно някои проекти - най-вече децентрализираното финансиране с приложения, които позволяват на хората да търгуват с огромни суми под формата на криптовалути, като това много често се случва без да се осъществяват проверки на самоличности или да се прилагат инструменти против пране на пари.
"Точно сега децентрализираните финанси се управляват от централизирани компании. Само че разликата е, че не можете да спрете транзакциите. Можете да арестувате някой, регулаторите могат да го вкарат в затвора, но не можете да спрете движението на парите", твърди Авива Литан от анализаторската компания Gartner.
Една от целите на блокчейн технологиите е да се децентрализира управлението и достъпът до парите, но поне към момента може да се каже, че се случва точно обратното. Според данни на Financial Times през 2021 г. само 9% от акаунтите в мрежата на Ethereum държат 80% от стойността на всички NFT в пазар на стойност 41 милиарда долара.
В случая NFT идва от non-fungible token - или "незаменим знак". "Незаменим" означава, че нещо е уникално и няма как да бъде заменено с друго нещо.
NFT са точно това - единствени по рода си дигитални активи, които могат да се продават и купуват като всеки друг вид собственост, но нямат своя собствена физическа форма.
Даже самият Бил Гейтс изразява особен скептицизъм относно NFT творбите. Той даже стига до там да определи инвеститорите в тях като "глупаци", а самата концепция за "100% основана на теорията за по-големия глупак", според която единственият начин да направите печалба от вашия незаменим токен е да намерите някой достатъчно глупав, готов да похарчи повече, отколкото вие сте направили.
"Очевидно скъпите цифрови изображения на маймуни ще подобрят света изключително много", ироничен е Гейтс.
Наблюдава се и огромна концентрация на средства в платформи за търговия като Binance, както и в създатели на известни криптовалути като BNB, AVAX и SOL. Последните поддържат над 40% вътрешна собственост, което ги прави по своята същност напълно централизирани.
Даже отделни личности като Илон Мъск могат да влияят драматично на пазари за милиарди само чрез няколко поста в социалните мрежи. Помним как скочи цената пародийната криптовалута Dogecoin през миналата година, когато най-богатият човек на света обяви мащабното си намерение да изстреля сателит до луната, финансиран чрез нея.
Тогава тя достигна пикови стойности от 0,71 цента, докато днес струва едва 0,061 цента.
Така че колкото и амбициозно начинание да изглежда Web 3.0 днес, то остава и особено рисково. Особено за тези, които решат да се впуснат в него неподготвени.
То обаче е в твърде ранен етап на своето развитие, за да се поставят крайни оценки.
"Изводът е, че се движим към един все по-всеобхватен Web 3.0. Даже и все още да не знаем какво точно ще бъде и как ще изглежда", обобщава експертът от Forbes Марк Миневич.
