Киберактивистът Аарон Шварц, който се самоуби преди дни, от години се бореше срещу правната система. Според него тя беше изостанала от ерата на информационните технологии.
Федералните прокурори се опитаха неуспешно да водят тежък съдебен процес срещу него за публикуването на документи, чието изтегляне е платено. Той беше и сред предводителите на кампанията за борба със закони, улесняващи затварянето на уеб сайтове, обвинени в нарушаване на авторското право.
Според семейството на Шварц, същата система в крайна сметка спомогна за смъртта му, заклеймявайки като престъпник талантливия млад програмист, който се интересуваше повече от разпространението на научна информация, отколкото от измами, за които федералните прокурори му предявиха обвинения.
Законодателството за авторското право все още е в предверието на Интернет ерата
Самоубийството на 26-годишния Шварц е "продукт на престъпно правосъдие, изобилстващо от сплашване и прекалени правомощия на прокурорите," заяви семейството му в изявление ден след трагичния инцидент
Шварц бе представител на съществуващото от десетилетия движение в света на компютърните науки, призоваващо за предоставяне на публичен достъп до повече информация. Случаят с него подчертава несигурната, еволюираща гледна точка към това как държавата трябва да се отнася с хората, които извършват пробиви в компютърни системи и споделят данни не с цел лично обогатяване, а за да ги направят достъпни за другите.
"В момента се води ожесточена борба за дефинирането на всичко, което се случва в Интернет, в традиционни понятия, т.е. такива, които законът да разбира," заяви Шварц в реч през 2012 г. за ролята си в отмяната на закона за защита на авторското право в Интернет, известен като SOPA. Според този закон, по думите на Шварц, "новите технологии, вместо да ни носят по-голяма свобода, биха отнели основни права, които винаги сме приемали за даденост."
Престъпник, целящ единствено да разпространява свободно научна информация
Шварц бе заплашен от дълги години затвор, след като федерални прокурори го обвиниха в неоторизиран достъп до милиони научни публикации чрез академичната база данни JSTOR. Според обвинението, той е скрил компютър в шкаф за компютърна апаратура в Масачузетския технологичен институт (MIT) и е изтеглил материалите, преди да бъде заловен от охраната на университетския кампус и градската полиция през 2011 г.
"Правителството използва същите закони, предвидени за борба с цифровите банкови обирджии, за да преследва този 26-годишен технологичен гений," коментира Крис Согоян, технологичен експерт и анализатор на политики в проекта American Civil Liberties Union, занимаващ се с въпроси на свободата на словото, защитата на личните данни и технологиите.
Според Согоян законите в момента не правят разлика между двата типа компютърни престъпления: умишлени престъпления, извършени с цел обогатяване, като огромни кражби на банкови данни или фирмени тайни, и случаи, в които хакери проникват в системи, за да докажат уменията си или да разпространят информация, която смятат, че трябва да е публично достъпна.
Шварц от години беше поддръжник на по-свободния достъп до данните
Той бе сред създателите на Creative Commons, система, използвана от Wikipedia и други организации и сайтове за насърчаване на споделянето на информация, помагаща на хората да задават граници на начините за споделяне на създадените от тях материали. Също така той е един от създателите на Reddit и RSS стандарта - технологията, стояща зад блоговете, подкастите и други уеб абонаментни услуги.
Всичко това постави Аарон Шварц на предната линия на влиятелна общност в областта на информационните технологии. Те твърдо вярват, че активисти като него би трябвало да бъдат защитени от наказателното преследване, което заплашва крадци и гангстери, казва Кели Кейн, професор в университета "Клемсън" и изследовател на обществените нагласи към технологиите и защитата на личното пространство.
"Той правеше това не за да навреди някому, нито с цел лична изгода, а защото вярваше, че тази информация трябва да бъде свободно достъпна и отворена, и беше убеден, че тя би била от полза за много хора," коментира Кейн.
Много хора и компании защитават противоположната гледна точка
Според тях кражбата на данни е толкова вредна, колкото и кражбата на физически активи, и винаги трябва да бъде наказвана със същата строгост. Това е тезата на Теодор Клейпул, адвокат, ангажиран с дела по въпросите на Интернет и данните от 25 години, често представляващ в съда големи компании.
"Има търговски, военни и правителствени аргументи", поради които прокурорите са убедени, че имат нужда от инструменти да преследват хакерите, казва Клейпул. Според него случаят "Шварц" повдига въпроса "Къде е границата? Кое точно е прекалена защита на финансово мотивирани интереси и на притежателите на интелектуална собственост?"
Адвокатът на Шварц Елиът Питърс съобщи преди дни, че делото срещу него е било "преувеличено до крайна степен", защото самите JSTOR са били убедени, че Шварц е имал "правото" да изтегля документи от сайта.
Шварц официално не е бил свързан с MIT, но е бил аспирант в съседния Харвардски университет. MIT поддържат отворен кампус с публичен достъп и отворена компютърна мрежа, твърди Питърс, което според него е направило достъпа на Шварц до мрежата напълно законен.
Адвокатът на JSTOR Мери Джо Уайт, бивш федерален прокурор в Манхатън, се е обадила на водещия прокурор в Бостън по случая с настояване делото да бъде прекратено, казва Питърс, който също е бивш федерален прокурор.
Делото срещу Шварц трябваше да започне през април, като ранното изслушване на страните е предвидено до края на януари. Срещу Шварц бяха предявени две групи обвинения: измама, заради незаконното изтегляне на материалите от JSTOR, и хакване чрез неоторизиран достъп до компютърната мрежа на MIT.
Според Питърс, Шварц "очевидно не е извършвал измама", защото става въпрос за публична документация от научни изследвания, която би трябвало да е свободно достъпна. Шварц е имал правото да изтегля документи от JSTOR, така че не е имало неоторизиран достъп.
Миналата седмица американското правителство зае позицията, че ако Шварц се признае за виновен, трябва да поеме вината за всичките 13 обвинения и вероятно ще лежи в затвора до 35 години.
JSTOR вече оповести, че според тях тези условия са били прекалени, и зае позиция в защита на Шварц, след като той върна каквото е взел от JSTOR, плати им компенсация за причинените неудобства и им поднесе извиненията си.
MIT, другата страна в случая, очевидно не са били така бързи в реакцията. В крайна сметка университетът зае неутрална позиция по прокурорското преследване. По думите на адвоката на Шварц обаче MIT са намесили федерални власти в разследването на инцидента от самото начало и доброволно са им предоставяли информация, без да изчакват официална призовка от съда, която да ги принуди да правят това.
Бащата на Шварц - Боб Шварц, е консултант по интелектуалната собственост към компютърната лаборатория на MIT. Шварц-старши е бил възмутен от реакцията на университета и е бил убеден, че в случая подходът е бил крайно различен от обичайните процедури на MIT.
Смъртта на Шварц предизвика взаимни обвинения
в университетските среди за адекватността на администрацията на MIT.
В изявление, разпространено до университетската общност, президентът на MIT Л. Рафаел Райф обяви, че е поискал разследване на участието на университета в делото срещу Шварц. "Сега е момент, в който всички замесени в случая би трябвало да обмислят уместността и адекватността на действията си - и това включва всички нас в MIT," заявява Райф в отвореното писмо.
Юридическият експерт Теодор Клейпул твърди, че винаги ще има хора като Шварц, които вярват в свободното движение на информацията и са склонни да "бъркат в очите на властите". "Водим тази борба от много години и ще продължаваме да я водим още дълго," заявява той.
Що се отнася до семейството на Шварц, нещата са много по-ясни, твърди адвокатът Питърс. "Винаги сме твърдяли, че този случай трябваше да се реши по начин, който да не съсипе живота на Аарон и да взема предвид това кой всъщност е той и какво точно е направил."
