"15 години изминаха, откакто участвах в създаването на Facebook в Харвард. Не работя в компанията от десетилетие. Но все още изпитвам гняв и чувство за отговорност"
Това е посланието на Крис Хюз - съосновател на Facebook, един от притежателите на патентните права върху News Feed-а на социалната мрежа, и приятел на Зукърбърг и семейството му още от студентските години.
В пространна статия за "Ню Йорк Таймс", Хюз защитава тезата, че "естественият монопол" на Facebook се е превърнал в толкова сериозен проблем, че никой друг освен федералното правителство на САЩ не може да го разреши. А отлагането на това решение - принудително разделяне на компанията в обособени нови дружества - само може да влоши сегашното положение.
"Марк е просто човек, но именно човечността му прави безконтролната власт толкова проблематична", пише Хюз в пространна статия за "Ню Йорк Таймс", в която Най-голямата грешка на регулаторите спрямо Facebook, пише Хюз, беше разрешаването на сделките за придобиване на Instagram и WhatsApp - ход, който уби опитите за конкурентна игра на базата на иновации и прозорливост за бъдещето на мобилните технологии.
"Америка има опит в разбиването на монополите, без значение колко добри са били намеренията на собствениците на съответните компании. И сега разполагаме с нужните инструменти за контрол върху господстващата позиция на Facebook. Но сякаш сме забравили за тях", пише Хюз.
Той отхвърля досегашните опити за регулация чрез налагане на глоби - размерите на финансовите санкции никога няма да бъдат толкова големи, колкото са нанесените щети. А мащабът на самата компания е такъв, че й позволява да си възвърне милиарди долари за по-малко от един ден през борсата.
"Не обвинявам Марк за стремежа му към доминация. Воден е единствено от добродетелния тласък на талантливите предприемачи. Но той създаде Левиатан, който запушва предприемачеството и ограничава избора на потребителите. От правителството зависи да гарантира, че никога няма да загубим магията на "невидимата ръка" на пазара", казва съоснователят на Facebook.
Ето какво пише още Крис Хюз в позицията си (прилагаме писмото му с известни съкращения):
"Влиянието на Марк е зашеметяващо, разпростира се далеч отвъд обхвата на когото и да било в частния сектор или в държавната администрация. Той контролира три базови платформи за комуникация - Facebook, Instagram и WhatsApp - които се ползват от милиарди хора всеки ден.
Бордът на директорите на Facebook функционира по-скоро като комисия от съветници, отколкото като надзор, защото Марк контролира около 60% от акциите с право на глас. Сам по себе си, Марк може да реши как да преконфигурира алгоритмите на Facebook, така че да промени информацията в News Feed-а на потребителите си, настройките за защита на личните им данни и дори съобщенията, които изпращат.
Той определя правилата, по които се разграничава езикът на насилието и омразата от обикновените обиди. Той може да реши да съсипе конкурент, като го придобие, блокира или копира.
Марк е добър и мил човек. Но се ядосвам, че концентрацията му върху растежа го доведе дотам, че да жертва сигурността и приличието за сметка на кликовете.
Разочарован съм от себе си и от първоначалния екип зад Facebook за това, че не помислихме по-внимателно как алгоритъмът на News Feed ще промени културата ни, ще повлияе върху изборите ни и ще даде мощ на политици-националисти. Боя се, че в момента Марк се е заобиколил с хора, които подкрепят заблудите му, вместо да ги оспорват.
Правителството трябва да потърси отговорност от Марк. Твърде дълго законодателите се омайваха от експлозивния ръст на Facebook и пренебрегваха задълженията си да гарантират защитата на гражданите и пазарната конкуренция.
Америка е изградена върху идеята, че властта не бива да се концентрира в ръцете на един човек, защото всеки от нас би могъл да сгреши.
Затова е създадена системата за взаимен контрол и баланс на институциите. Никой от основателите на американската държава не си е представял бъдещия възход на Facebook, но всички са разбирали каква заплаха биха представлявали гигантските компании спрямо демокрацията. Джеферсън и Мадисън са ревностни почитатели на Адам Смит, който вярва, че монополите пречат на конкуренцията, която ражда иновацията и води до икономически ръст.
Един век по-късно, в отговор на възхода на петролните, железопътните и банковите тръстове от "Златната ера", републиканецът Джон Шърман казва пред Конгреса:
"Ако не желаем да търпим крал в политическата власт, не трябва да търпим крале и в производството, транспорта и търговията. Ако не желаем да се подчиняваме на император, не трябва да се подчиняваме на търговски автократ, който има силата да спре конкуренцията и да манипулира цените на всяка стока".
Антитръстовият закон на Шърман забранява монополите още през 1890 г. За мнозина днес обаче е трудно да си представят, че правителството може да поправи, камо ли да разбие компания като Facebook. И това не е случайно...
През последните 20 години над 75% от американските бизнеси - от авиопревозвачите до фармацевтичните производители - преминаваха през все по-мащабна концентрация. Средният размер на публичните компании се увеличи тройно.
Резултатът е спад на предприемачеството, застой на производствения ръст, все по-високи цени и все по-ограничен избор за потребителите.
Същото се случва и в сферата на социалните мрежи и дигиталните комуникации. Поради огромната доминация на Facebook тя не подлежи на каквато и да е отчетност, базирана на пазара. Всеки път, когато Facebook сътвори поредния си гаф, реагираме по един и същи изтощаващ модел: първо с възмущение, после - с разочарование, а накрая - с примирение. Още преди 10 години Facebook се сдоби с доминираща позиция. Днес стойността на компанията възлиза на половини трилион долара. Дружеството държи над 80% от глобалните приходи на социалните мрежи. Това е мощен монопол, който засенчва всички свои противници и затрива конкуренцията в сектора.
Това обяснява защо дори в най-тежката 2018 г. печалбата на акция при Facebook се повиши с впечатляващите 40% в сравнение с предходната година.
Монополът на Facebook се вижда и в статистиката на потреблението. Около 70% от пълнолетните американци използват социални мрежи, а огромното мнозинство от тях са регистрирани в продуктите на Facebook. Над 2/3 ползват основния сайт, 1/3 ползват Instagram, а 1/5 - WhatsApp. За сравнение - под една трета от хората казват, че използват Pinterest, LinkedIn или Snapchat.
Някогашната платформа за ведро забавление се е превърнала в основния инструмент за онлайн-комуникация на хората от всички възрастови групи.
Дори ако някой иска да напусне Facebook, той не разполага със смислена алтернатива, както се видя след скандала с Cambridge Analytica. Притеснени за сигурността на личните си данни и загубили доверие в добронамереността на Facebook, много потребители по света организираха движението "Изтрийте Facebook". Според данни на Pew Research Center, една четвърт са изтрили акаунтите от мобилните си телефони, но при мнозина това е продължило само за кратко.
Не един от приятелите ми e казвал: "Махам се от всичко свързано с Facebook - слава Богу, че имам Instagram", без да си дава сметка, че Instagram е дъщерна компания на Facebook.
В крайна сметка, хората не спряха да използват платформите й масово. А и с какво можеха да ги заменят?
Доминацията на Facebook не е историческа случайност. Стратегията на компанията е да пречупи всеки конкурент, който се изпречи на пътя й. Регулаторите и правителството мълчаливо - а понякога и гласно - допускаха това да се случва.
През 2011 г., при един от малкото опити за обуздаване на компанията, Федералната комисия по търговията издаде указ, с който забрани на Facebook да споделя лична информация без съгласието на потребителите. Facebook игнорира постановлението. Миналия месец - ден след като компанията обяви, че вероятно ще се наложи да плати глоба от 5 милиарда долара за нарушенията си - акциите на Facebook скочиха със 7%. Компанията добави 30 млрд. долара към стойността си - шест пъти повече от размера на глобата.
Най-голямата грешка на комисията е това, че разреши на Facebook да придобие Instagram и Whatsapp. През 2012 г. по-новите платформи започнаха да дишат във врата на Facebook, защото бяха пригодени за ползване през смартфон - поле, в което FB не успяваше да навакса забавянето си. Марк отговори с изкупуването им - а комисията му разреши.
Нито Instagram, нито WhatsApp имаха значителни приходи, но и двете приложения бяха невероятно популярни. Придобиването на Instagram гарантира на Facebook запазване на доминацията в мрежите за споделяне на снимки, а WhatsApp им даде нов достъп до пазара на мобилните комуникации.
Както основателите на Instagram, така и тези на WhatsApp напуснаха компанията заради несъгласие с идеите на Марк за управлението на платформите им. Но техните творения останаха във Facebook, и голяма част от ръста на компанията се дължи именно на тях.
Когато Facebook не успяваше да си осигури доминация чрез придобивания, използваше монополната си позиция за унищожаване на конкурентни компании или за копирането на техните технологии (примери: Vine и Snapchat).
В резултат на това, всеки потенциален конкурент се сблъсква с невъзможността да събере достатъчно пари, за да се изправи срещу Facebook. Инвеститорите осъзнават, че ако дадена компания набере инерция, Facebook ще копира иновациите й, ще я доведе до фалит или ще я изкупи на относително скромна цена.
Въпреки икономическата експанзия, увеличаващия се интерес към високотехнологични стартъпи, бума на инвестиционните фондове и растящата публична неприязън към Facebook - нито една голяма социална мрежа не е създадена след есента на 2011 г.
Не обвинявам Марк за стремежа му към доминация. Воден е единствено от добродетелния тласък на талантливите предприемачи. Но той създаде чудовище, което запушва предприемачеството и ограничава избора на потребителите. От правителството зависи да гарантира, че никога няма да загубим магията на "невидимата ръка" на пазара.
На първо място - Facebook трябва да се раздели на няколко компании.
Федералната комисия по търговията и Министерството на правосъдието трябва да приложат антитръстовото законодателство, като отменят придобиването на Instagram и WhatsApp, и като забранят на Facebook да сключва подобен тип сделки в близките няколко години. Още в миналото ФКТ трябваше да спре тези придобивания, но така или иначе не е късно да се задейства.
Как би изглеждал този процес? Facebook ще премине през кратък период на отделяне на Instagram и WhatsApp, така че трите бранда да се обособят в отделни компании, вероятно - публично търгувани на борсите. Акционерите на Facebook първоначално ще притежават акции в новите дружества, но може би Марк и останалите мениджъри ще трябва да бъдат накарани да се разделят с контролните си дялове.
Доскоро WhatsApp и Instagram се управляваха като независими платформи в рамките на компанията-майка, което би трябвало да улесни процеса. Бързината е от ключово значение - Facebook полага усилия за скоростната интеграция на трите платформи, което ще затрудни опита на ФКТ да ги раздели.
Някои икономисти са скептично настроени към идеята, че разпарчетосването Facebook би спомогнало особено много за конкурентната среда, защото - както казват - Facebook е "естествен" монопол.
Естествените монополи се появяват в сектори като водоснабдяването или електроснабдяването, където цената за влизането в бизнеса е много висока (заради нуждата от първоначална инвестиция за прокарване на тръби или електропроводи), но разходите намаляват прогресивно с добавянето на нови и нови клиенти.
С други думи - монополът възниква естествено поради особеностите на бизнеса, а не заради незаконните действия на съответната компания. Защитниците на естествените монополи често дават аргумента, че потребителите имат полза от съществуването на подобни компании, защото са способни да предоставят доста по-евтини услуги.
Действително, стойността на Facebook е по-голяма, когато в платформата присъстват повече хора, с повече взаимни връзки и с повече съдържание за споделяне.
Но цената за влизане на пазара на социалните мрежи не е чак толкова висока. И за разлика от тръбите и електропроводите - тук няма никакъв валиден аргумент в подкрепа на идеята, че държавата би имала полза от една-единствена доминираща компания в този бранш.
Други се боят, че разцепването на Facebook или на друга американска технологична компания би било проблем за националната сигурност.
Напредъкът в разработването на изкуствен интелект изисква огромни обеми от данни и изчислителна мощ, в каквато само големите компании като Facebook, Google и Amazon могат да си позволят инвестират. С други думи - ако американските компании станат по-малки, китайците ще ги изпреварят.
Тези опасения са сериозни, но не оправдават бездействието. Дори и след евентуално разцепване Facebook ще остане изключително успешен бизнес, който ще може да инвестира милиарди в нови технологии. Колкото по-конкурентен е пазарът, толкова повече ще стимулира тези инвестиции. Ако китайците наистина вземат преднина, американското правителство ще може да инвестира в научни изследвания и разработки, т.е. да води тактическа търговска политика, каквато води и в момента за ограничаване на 5G-технологиите на Китай.
За правителството цената на разделянето на Facebook ще е близък до нулата, а много хора ще усетят икономическите ползи. Забраната за краткосрочни придобивания ще гарантира, че конкурентите и инвеститорите, които ги подкрепят, ще имат пространство за развитие. Рекламодателите в дигитални медии ще могат да разпределят бюджетите си в множество компании.
Вероятно е дори акционерите на Facebook да получат финансова облага, както се е случвало в миналото при разделянето на големи компании. Стойността на дружествата, създадени след разделянето на Standard Oil, се удвои в рамките на една година. През следващите няколко години тя нарасна петкратно.
10 години след разделянето на телекомуникационния гигант AT&T стойността на компаниите-наследници се увеличи 3 пъти.
Адам Смит беше прав: Конкуренцията поощрява ръста и иновациите.
Правителството би трябвало да създаде правила за допустим тон в социалните мрежи. Идеята може да изглежда противоречива, но не е - и сега съществуват забрани за провокиране на паника на обществени места, разпространение на детска порнография или на фалшива информация с цел манипулране на фондовата борса. Подобни стандарти са необходими и за технологичните компании.
Ако държавните служители не формулират новите политики, корпорациите ще го направят.
Дори опитите за регулация или разделяне на Facebook да не успеят, самото им задействане ще спомогне за повишаване на вниманието към надзора.
Антимонополното дело срещу Microsoft (за злоупотреба с пазарна позиция при операционните системи и принуждаване на клиентите им да ползват фирмения браузър Internet Explorer) приключи през 2001 г., когато администрацията на Буш се отказа от намеренията си да разбие компанията на части. Но тази процедура помогна за озаптяването на амбициите на Microsoft да господства над ранния уеб-пазар.
По подобен начин - делото срещу IBM през 70-те години за незаконно поддържане на монополна позиция при продажбите на персонални компютри също свърши с неуспех. Но в хода на тази процедура IBM промени много от противоречивите си практики.
Компанията спря да обвързва хардуера със софтуера си, избра много отворен дизайн за операционната система на персоналните си компютри и не злоупотребяваше с контрола върху доставчиците. Същото можем да очакваме и при Facebook. Останалите гиганти като Google и Amazon също биха били принудени да се откажат от намеренията си за задушаване на конкуренцията в съответните сектори от страх, че може да са следващите.
Промените са трудни. Боя се, че регулаторите няма да успеят да следят темпото на дигиталните иновации. Боя се, че по-голямата конкуренция при социалните мрежи може да доведе до създаването на "консервативен" Facebook и "либерален" Facebook. Но ако се придържаме към статуквото, ще става все по-зле."
