Попитайте някой експерт как изглежда бъдещето на мобилната индустрия и вероятно ще чуете анти-утопичен разказ, идващ направо от тъмното въображение на научната фантастика.
Вездесъщите джаджи, които ще превземат света
Заради способността си да купуват, продават и вземат решения от наше име, телефоните ще започнат да доминират живота ни, да навлизат все повече в личното ни пространство и - посредством подкожни импланти - дори в телата ни.
Но не всичко изглежда толкова зле. С непрекъснатото развитие на мобилните технологии, те напълно ще компенсират нуждата от настолни компютри, а освен това ще използват по-малко време и пари - а някои от тях дори биха могли да спасят живота ни.
"Фактът, че използваме думата "телефон" за тези устройства, е подвеждащ," коментира Рей Хамънд, футуролог, който печели пари от точните прогнози за бъдещето на технологичния напредък.
Хамънд предвижда, че телефоните с размер на шоколадчета и лъскавите таблети от днешно време ще бъдат разделени на отделни компоненти. Модерни очила ще осигуряват визуалното възпроизвеждане на информация, а миниатюрни клипсове за уши ще предоставят озвучаването.
Отделно трето устройство пък ще служи за сензорно въвеждане на текст, цифри и друг вид информация. "Говорим за изцяло физически интерфейс на цифровия и виртуалния свят," допълва той.
Телефонът отдавна е спрял да служи единствено за разговори
Повечето експерти са съгласни, че прогнозите за бъдещето на мобилните устройства са голямо предизвикателство, особено като се има предвид настоящата рязка революция на семплите мобилни телефони в мощни мини-компютри, снабдени с говорещи лични асистенти като Siri на Apple.
Това, което се знае, е, че докато са свързани пряко с нарастваща вълна от данни, утрешните смартфони ще бъдат по-умни от всякога - и ще могат дори да ни защитят от пренасищане с информация. "Siri е първият от предстоящия поток софтуерни асистенти, контролирани чрез гласови команди," предвижда Хамънд. "Управлението чрез глас скоро ще се подобри много рязко".
Освен организирането на нашите дневници и отговарянето на въпроси, тези асистенти ще се превърнат в пазители на нашите данни, използвайки изкуствения си интелект, за да научат личните ни предпочитания, докато подбират и организират потока от данни, който ни бомбардира ежедневно.
Все по-интелигентни устройства, "мислещи" по подобен на човека начин
"Когато разполагаме с голям дисплей, може да преглеждаме големи текстове с широко разположение, но това не е удобно на мобилните устройства," обяснява Ларс Хард, изпълнителен директор на компанията за интелигентен софтуер Expertmaker.
"Затова трябва да вкараме повече "мозък" в устройствата, така че те да предоставят по-релевантна информация, когато имаме нужда от нея... което ще се случи на основата на изкуствения интелект. Защото това е типът технология, който доближава устройството до нашите способности за разсъждаване".
Но за да бъде постигнато това, трябва да предоставим на джаджите още по-голяма възможност да следят всяко наше движение, позволявайки им да създават досиета с данни, които ще бъдат желана придобивка за всеки маркетолог в развихрящия се сектор на мобилната реклама.
"Мобилното устройство е мобилно по своята същност - то се движи заедно с неговия притежател, по съгласие на потребителя, за да изгради много богат профил на това движение и на поведението на неговия собственик," обяснява Роб Джонас от мрежата за мобилна реклама InMobi. "Могат да бъдат засечени безброй интересни модели - и разбира се това е много ценно за рекламистите, които искат да достигнат до тези потребители".
Бъдещите джаджи ще бъдат по-дълготрайни и ще разчитат на "облачната" среда
Облачните компютърни технологии, които съхраняват данни и извършват различни процеси онлайн също ще доведат до по-устойчиви устройства, които ще заместят бързо остаряващите днешни устройства, твърди Мортън Уорън от агенцията за индустриален дизайн Native Design.
"Това ще даде възможност на повече производители да отстъпят от технологичната надпревара и да се пренасочат към по-устойчиви и издържливи продукти и предложения," прогнозира той.
И вместо да ни превръщат в маниаци на тема джаджи с болки в китките и пръстите, усъвършенстваните възможности за обработка на данни на тези устройства поне на теория би трябвало да ни освободят и да подобрят благосъстоянието ни, твърди Ларс Хард.
"Сега младото поколение е почти принудено да бъде залепено за екрана, за да следи всичко ставащо във Facebook, защото всичките им приятели им оказват невероятен натиск. Но с повече персонализация и лични агенти, които служат като посредници между вас и света, можете да намалите времето, което сте принудени да прекарвате пред компютъра."
Хард предрича, че сега достъпните медицински диагностични устройства ще се стандартизират, предлагайки биометрични данни в реално време, които ще откриват здравословни проблеми, ще предупреждават лекарите и ще предотвратяват сериозни заболявания.
Хамънд отива дори още по-далеч, заявявайки, че мобилните устройства ще станат толкова съчетани с нашите тела, че миниатюрни компоненти ще бъдат имплантирани под кожата ни. Това според него навлиза дълбоко в обезпокоителната област на научната фантастика. "И това като идея няма да допадне на всеки," допълва той.
Имплантите няма как да ги избегнем. Има много предимства в това устройствата да се имплантират. Интерфейса ще бъде имплантиран задължително. Точно затова е важна сега борбата за свобода в Интернет, защото ние като група общества се движим бързо към една анти-утопия. Сега е трудно да се следи всеки. Отнема голям ресурс. Само след 10-20 години дори един човек, примерно някой бъдещ диктатор от типа на Хитлер, ще е в състояние денолично да контролира цялата Мрежа и всички потребители в нея. Точно за това днес трябва да сме сигурни , че никои няма да се изкуши да злоупотреби. Виждате колко кандидати са се пръкнали да се възползват от нашата свързаност за да ни ограничават свободите. Ще перифразирам Айнщайн с това че виждам много патологични престъпници, които са се втурнали да се докопат до технологичната брадва "Интернет".
Помним у старата фирма де работех (праехме електроника за автомобилния бранш) ни беха спретнали една презентация за бъдещето на тия машини. И това си го твърдеа съвсем отговорно и сериозно, че след време само требва се качиш у колата, казваш й де искаш да одиш и тя те закарва. По тоа начин драстично се намалат грешките на пътя поради човешкия фактор . Жалко че нема съм жив след 50 годин да видим докъде сме го докарали с технологиите.
Така е, умните устройства се множат.....за разлика от умните хора
Въпроса е за това да махнем екраните от употреба и интерфейса да е директно с нервната система. Примерно зрителният нерв е удобно място, където да се закачи визуалния интерфейс. Това ще е супер достижение, защото ще даде възможност на хора загубили зрението си да виждат отново. Също така е възможно да добавим допълнителна електронна памет към биологичната. Например моторната памет изисква твърде много време за да се изгради. Какво бихте казали за 5 минути да усвоите свирене на цигулка като Паганини или какъвто друг инструмент си изберете? Възможностите пред нас са неограничени. Важното е да не ставаме жертви на корпоративни интереси и диктатори от всякакъв калибър.
А4и - това е убаво къде го казваш ма не вервам скоро да стане. Работех кат сервизен инженер на офталмологична техника навремето. Начи това преди 5 години може би имаше презентация на очните доктори. Един беше писал за експеримент да върнат зрението на слеп човек. Беха му имплантирали фотодиодна матрица на местото на ретината. Човека се оказва че може да различава черно и бяло. Начи се види нещо ако и да е много лошо. Обаче е много тънка работа това що там баш влиза цел сноп нерви - предаващи сигнали от всички колбички и пръчици във ретината и при самата скачка с електродите си е много тънка работа. Самия неврон предава информация кат разлика в електрични потенциали - нещо кат обикновения транзистор у един микрочип (приликите са много големи). Аз лично мисла, че на тоа етап е възможно да се прават серийно примерно метални ръце или е такива матрици. Сичко обаче опира до пари. Тия технологии са се още много скъпи за обикновения човек или нарочно се подържат скъпи незнам. Таа замяна с изкуствени крайници мое да стане щот там пращаните сигнали от мозъка не са толко сложни. Обаче ако тръгнеш да ровичкаш у главата на човека с цел препрограмиране или ъпгрейд мое много се изненадаш от резултата после. Въпреки че изглежда напраено от прости ключове - неврони, самата комбинация от тия елементи е убийствено сложна и има много време да мине преди да се напраи качествен интерфейс директно с мозъка. Една позната веднъж разправяше между другото че продавали едни играчки у БГ. С мисъл движиш едно топче . Тураш един шлем на чутурата със сензори и почваш местиш топчето . Требваше ги питам навремето отде го купила това.
Сега се прикачват към невроните по индианския метод - с игли-електроди. Начина е да се направи микрофилм от проводящ биополимер около индивидуалните аксони , който едновременно да чете и пише. принципа на работа е съвсем прост, но трябва да се слезе на молекулно ниво, със самоасемблиращи се структури. Това е проблема, но той е технически. Трябва да е ясно на всеки от нас че може да се направи и предстои да се направи. Така че ако днес се откажем от трошичка свобода - утре някой няма къде да се скрием от голямата корпорация.
Деовине - прав си, че мозъка е много адаптивен ма как вика Ачко се още ползваме "индиански" методи за свръзка - с тия тънки електродчета. Кат предаваш ел. сигнал (па и не само) и ако требва прекараш тоа сигнал през неколко среди - губиш част от полезния сигнал за сметка на шум. Даже да имаш убав контакт между тия среди - например кат съединиш две жички мед и калай примерно - ако и да са метали на местото на свръзката се появява допълнително съпротивление къде не е желано в много случаи. Начи требва некъв ем пластичен ем ефективен медиатор между нервната тъкан и изкуствената електроника. Викам й изкуствена що таа в главите ни си е натуралната . Па и да ти кажа тоа консепт със жици не е много читав. Нещо требва замени тия жици (освен тоа медиатор). Един професор (по медицинска електроника - имаше таквоз сега незнам) навремето ни разправаше у МЕИ-то, как правили експеримент със закачени електроди към нервната система на ръката на човек. При стимулиране ръката троши стъклена чаша без никво усилие! Сметай колко потенциал има у тялото на човека къде е латентен и се не ползва. Оказва се че имаме некъде х3 сила, но самия мозък е спирачка към усвояването на таа сила. Некои твърдели че е нормално що па ставите не могат да издържат на натоварването. Друго у връзка с адаптивността на мозъка. Начи как споменах бачках кат такъв сервизен инженер та се натъкнах на некои интересни факти. Понеже наща фирма се занимаваше със продажба и на вътреочни лещи (при операция на катаракта) имахме некои по-особени лещи. Кат измъкнеш натуралната увредена леща от окото на човека и му турнеш изкуствена он губи способност за фокус. Демек види убаво само на едно дадено разстояние. Обаче тия по-особените лещи имаха сложна оптична повърхност къде имаше не един а неколко фокуса. Сега - туй у природата го нема и всъщност въпреки че е крачка напреде у тия технологии си е пак голема индианщина. Работата е там че или мозъка се научава да "чете" новите сигнали - или лещата се изхвърля от окото на човека . В повечето случаи се научава . Пак казвам че много ма е яд че нема съм жив да ги видим тия работи де ни чакат. Не ми требва тяло - ей тъй да се закотвим некъде кат духче и да зяпам прогреса (или регреса) ше е бомба .
Мда, предстоят интересни времена. Много от варварските (травматични) методи в медицината ще отпаднат. Очаква се микророботи в кръвния ток да заменят рязането със скалпел. Общи взето ще правим това, което майката природа прави Насочваме се към към градивния блок на всеки жив организъм - биологичната клетка. На това ниво могат да бъдат победени всички болести, сегашни и бъдещи. С подобни техники ще бъде изграден интерфейса човек - машина. Възможностите са безкрайни. Дори не ние необходим AI, след като ще е на разположение добавен интелект. Надявам се само да не позволим на патологичните престъпници да ни превърнат всичките във зомбита.