Отвъд нулите

Колко висок е хай текът у нас? Толкова, колкото са добрите IT специалисти. Стигат ли те, за да населят бъдещия София тех парк например?

Секторът на информационните технологии е един от малкото у нас, които се развиват добре даже и през последните години на криза. Докато все повече западни компании откриват свои офиси в България, вече има и наши фирми, които завоюват позиции на световния пазар.

Средната заплата в бранша е висока за българските условия - в някои източници се споменават даже около 2500 лв. (при средна заплата за страната четири пъти по-ниска). Светилата получават и от две до три пъти по-големи. Не е изненада, че напливът към IT специалностите в университетите е голям.

Въпреки това, много от компаниите се оплакват, че трудно намират подходящ персонал. Изследването на Българската асоциация на софтуерните компании: "Барометър на българската софтуерна индустрия", показва, че средно фирмите имат по цели 8 незаети места за IT специалисти. На какво се дължи това разминаване?

Без знания за живота

"Българското висше образование не подготвя специалисти за реалния живот, а следва някаква своя програма, която предполагам изглежда добре на хартия. Специалистите, които излизат от университета, имат скромни познания, не са предприемчиви, имат високи и нереалистични очаквания и, като цяло, не са подготвени за работата в съревнователна среда", откровен е Владимир Петков.

Той е главен технически директор на AII Data Precessing - международна компания, която предлага бизнес съдържание и медийни анализи. С разработката на софтуерните й продукти се занимават 9 души, от които само един е започнал директно от ВУЗ.

Подобна е и позицията на мениджъра на Академията на "Телерик" Светлин Наков: "Основният проблем на българското образование е, че много от нещата, които се изучават са морално остарели и нямат връзка с практиката. Знанията, които студентите получават не отразяват съвременната действителност, а програмите, по които се учи са отпреди 20-30 години".

Според него, изоставането на образованието от практиката не е проблем само на българските университети - много от ВУЗ-овете в чужбина са по-слаби от нашите, а наистина качествените са или скъпи, или недостъпни за повечето хора.

Бизнесът да учи на бизнес

Светлин Наков е на мнение, че вместо академичните съвети, трябва да се създадат съвместни управленски органи с участието на индустрията и те да имат думата по отношение на учебното съдържание. „Преподавателите трябва да имат задължително практически индустриален опит, а интересите на бизнеса и на студентите трябва да станат водещи при управлението на ВУЗ-овете", категоричен е той.

Според Владимир Петков, университетът трябва да те учи не само на технологията, но и на начините да я използваш. "Всеки добър IT специалист не трябва да има само твърди умения (познания по определени програмни езици или системен софтуер), той трябва да разбира от медии, бизнес модели, управление на проекти, поведение на потребителите, анализиране на аудитория", изброява техническият директор, който споделя опита си със студенти от Софийския университет.

По собствен път

Компаниите по различен начин решават проблема с подготовката на своите настоящи бъдещи служители. В AII Data Processing, освен стандартните допълнителни курсове, се насърчава и самообучението. "Накратко - ако научиш нещо си задължен да го документираш и да обучиш останалите. Също така не може да откажеш ако някой иска да научи нещо от теб", обяснява Владимир Петков.

Други компании могат да си позволят и по-мащабни начинания. Така "Телерик", които имат хиляди клиенти от цял свят, от няколко години поддържат Академия за софтуерни инженери. Тя е безплатна, много от ресурсите са достъпни онлайн и към момента в нея се обучават 3500 души в 33 безплатни курса по 13 различни специалности. С тях работят 10 преподаватели, 10 лектори и 40 доброволци в три големи зали в София.

Мениджърът на академията Светлин Наков посочва, че курсистите се научават да създават динамични уебсайтове, мобилни и уеб приложения с най-новите технологии, като фокусът е върху работата в екип. "Ние обучаваме хора от различни възрасти - от деца втори клас в училище до завършили студенти и дори пенсионери", казва Наков.

Според него голям процент от записалите се успяват впоследствие да си намерят работа в бранша, а голямата цел на проекта е Академията на "Телерик" един ден да издава диплома за висше образование.

Той коментира, че и други компании са разбрали ползите от този вид специализирани обучения, като вече можем да говорим и за изграждането на "алтернативна образователна система". В резултат вече само в София има още няколко академии за програмисти - на MentorMate, ProPeople и SoftAcad.

Не забравяйте математиката

Деканът на Факултета по математика и информатика на Софийския университет проф. Иван Сосков не е склонен на компромис с теорията, без значение на колко е години. "Проблемът е, че конкретните технологии се сменят твърде често и конкретните знания често стават ненужни след кратък период от време. Именно затова държим на математиката, като фундамент, който подготвя нашите студенти за всички новости, които ще срещнат в професионалния си живот", посочва той.

Проф. Сосков посочва и един от големите проблеми, с които той и колегите му се сблъскват - бъдещите програмисти вече не са така добри в смятането, както преди. "Тенденцията за понижаване нивото на математическите умения на абитуриентите е постоянна и в момента това ниво е около и дори под критичния минимум", предупреждава той. От началото на годината във ФМИ са въвели допълнителни курсове и индивидуално обучение за запълване на празнините от гимназията.

Според декана, интересът на бизнеса към студентите му е много голям - половината работят още от първи курс, безработни абсолвенти практически няма. Два пъти годишно се организират сесии, на които фирми предлагат стажове, а също така и се провежда форумът „Дни на кариерата".

Въпреки това, студенти от ФМИ коментират, че стажовете трябва да са задължителна част от образованието, а не своеобразна "екстра". Друго, което бъдещите програмисти искат, е да работят по реални проекти по време на следването си, а не по "задачи, вече са решени в нета".

Друг проблем е, че високите заплати насочват към математическия факултет и случайни хора. "Много хора не знаят защо го учат, за мен това е нещо страшно. Като стане време за изпит, всеки търси готов проект по този или онзи предмет, а не иска да разбере как да си направи свой. Ученическият манталитет е много силно застъпен", коментира един от учащите.

Обща посока

Факултетът по математика и информатика е разработил заедно с представители на бизнеса проект за промяна на учебните програми, но той е бил отхвърлен от Министерството на образованието. Въпреки това, проф. Сосков е категоричен, че той и колегите му продължават да търсят баланса между исканията на компаниите и трайните интереси на студентите.

Светлин Наков от "Телерик" посочва, че той има желанието да работи с учебните заведения. Самата софтуерна академия в началото е провеждала занятията си в сградата на един от специализираните ВУЗ-ове.

В световен план, все повече университети предлагат безплатно своите курсове онлайн чрез платформи като Coursera, edX, MIT OpenCourseWare. Големите портали като Khan Academy и Udacity са истински виртуални ВУЗ-ове по множество специалности. Можем само да се надяваме и нашите учебни заведения един ден да навлязат така в мрежата.

Може и повече

Нужда от обучени програмисти със сигурност ще има. Според Светлин Наков, в момента за мотивирания човек да е много лесно да навлезе в информационните технологии, но, въпреки това, гладът за IT специалисти в световен мащаб ще е все по-голям. По думите му, даже в момента пазарът може да побере 10 пъти повече добре обучени хора, отколкото реално са налични.

Представителите на бизнеса, но и проф. Сосков смятат, че страната вече не е просто привлекателна дестинация за аутсорсинг. "България разполага с много интелигентни и будни хора, които са успели да изградят положителния имидж на страната като източник на висококвалифицирани кадри в индустрията", посочва Светлин Наков.

Общо мнение е, че най-важният фактор за българската IT експанзия е наличието на добре подготвени специалисти. Колкото по-голям брой са те, толкова повече родни компании ще пробиват и извън България.

Ако в някой момент се сдобием с умни управници, може би все някой от тях ще предложи и защити необходимостта от секторни политики, за да се развие и с помощта на държавата създаването на продукти и услуги с висока добавена стойност. Близо половината от българския експорт в момента се пада на суровините и материалите, също като през XX век. Време е да напуснем Третия свят.