Само дни след нападението в Ханау, Западна Германия, друг мъж откри стрелба в (празен) наргиле бар в Щутгард. Мотивите на втория нападател могат само да се предполагат, макар че когато става въпрос за две нападения срещу еднотипни цели в рамките на дни, като първият терорист е публикувал манифест, пълен с нацистки и ксенофобски идеи, картината някак започва да се оформя.
Атентаторът от Ханау Тобиас Ратиен дълго време е бил типичният фен на конспиративните теории - самотник, живеещ с майка си, въпреки че е прехвърлил 40-те си години, публикуващ редовно расистки и конспиративни видеа за това как САЩ разполагат с подземни бази, в които правят чудовищни експерименти за контрол на насиелението.
Тези видеа, както и оставения от него манифест, отразяват някои от крайнодесните конспиративни теории, популярни онлайн в момента. Видимо той е един от многото хора, които са се радикализирали онлайн.
Кадър от едно от видеата на Тобиас Ратиен
Анализ от 2019 г. на германската агенция за вътрешно разузнаване твърди, че е трудно да се проследят действащите самостоятелно екстремисти. Според доклада много от тях са радикализирани не в резултат на контакт с известни крайнодесни групи, а от собственото си поведение в интернет.
Миналото лято агенцията страртира специална група, която да следи екстремистко поведение в социалните мрежи, за да противодейства на заплахата от онлайн радикализация.
Берлинската фондация "Амадеу Антонио", която се опитва да противодейства на крайнодесния екстремизъм, също смята, че дадени хора лесно могат да бъдат радикализирани чрез интернет.
Миро Дитрих, който е ръководил 2-годишно изследване на екстремисткото съдържание в социалните мрежи, казва, че има "мрежа от онлайн съдържание, привличащо различни целеви групи, което ги въвлича в алтернативен (екстремистки) свят".
Той казва, че от зараждането на интернет, крайнодесните активисти са научили "по метода на пробите и грешките" да представят и курират съдържание така, че то да допада на радикалите. Дитрих казва, че тези активисти бързо са започнали да експериментират с нови онлайн платформи и да ги възприемат, както и да генерират приходи чрез тях, например чрез YouTube реклами, кампании за дарения и колективно финансиране.
Дитрих твърди, че все повече потребители на социалните медии комуникират и се социализират помежду си в "тъмните социални пространства," които са трудни за следене.
Според анализ на фондация "Амадеу Антонио" има многобройни фактори, които увеличават рисковете от онлайн радикализиране. Един от тях е алгоритъмът на YouTube за автоматично възпроизвеждане на следващи видеа, който, въпреки че е преминал през известни корекции, все пак често препоръчва спорно съдържание.
Друг фактор е възможността даа се създават групови чатове с 200 000 участници в услугата за незабавни съобщения Telegram.
WhatsApp, за разлика от Telegram, ограничава такива чатове до не повече от 256 души. Telegram също така позволява на потребителите да намират други, намиращи се наблизо потребители. И двете функции могат да осигурят голяма платформа за разпространение на екстремистко съдържание.
Изследването също така отбелязва, че екстремистите в Instagram са започнали да разпространяват идеологията си, като я свързват с популярни хаштагове. По-конкретно идентаритарното движение е започнало да разпространява крайнодясно екстремистко съдържание чрез привидно невинни снимки на партита и спортни събития.
Нещо повече, екстремистите са започнали да създават собствени онлайн платформи, които на практика изключват всички, които не споделят техните възгледи.
Тази "ехо камера", констатира изследването, им придава смелост. Според изследването много от хората, събиращи се в тези платформи, се смятат за съвременни кръстоносци, които смятат, че трябва да спасят "Западния свят".
Изследването отбелязва, че токсичните идеи, от рода на твърдения, че германците биват изместени от чужденците, се разпространяват лесно онлайн. Когато потребителите попадат на по-спорно онлайн съдържание, което затвърждава подобни идеи, те се чувстват изложени на все по-голяма заплаха и стават по-отворени за радикални решения.
Според изследването, крайнодесните среди в различните държави използват интернет, за да се свързват помежду си. В общоизвестни екстремистки платформи, английският е универсалният глобален език. Крайнодесните терористи се учат и вдъхновяват едни от други, като по този начин мотивират други да извършват подобни престъпления.
От терористичната атака на Андерш Брейвик през 2011 г. е станало обичайно за крайнодесните екстремисти и терористи да оставят след себе си манифест.
След терористичните атентати в Крайстчърч през 2019, много екстремисти също така са предавали на живо престъпленията си. Изследването съобщава, че чрез излъчването онлайн на действията си, тези терористи се стремят да привличат вниманието на онлайн аудиторията и медиите.
Въпреки че изглеждат като "самотни вълци," те на практика са свързани с мащабна мрежа от мислещи по сходен начин радикали.
