Всеки, който е разглеждал мобилните игри в Play Store или AppStore, със сигурност е попадал на т.нар. .io-games. Игри като Agar.io (2015) или Slither.io (2016) са сред водещите заглавия на една от най-бързо развиващите се тенденции в гейминга през последните години.
Зад съкращението ".io" стои top-level домейна на Британската индоокеанска територия (седем атола, известни още като островите Чагос). За хората, които се занимават с информационни технологии, I/O е символът за "input/output" - т.е. комуникацията между дадена система за обработка на информация и останалия свят.
За разлика от най-известните заглавия в професионалните е-спортове, повечето от .io игрите имат елементарна двуизмерна графика и ретро дизайн, пригодени са да не натоварват процесора и да могат да се играят навсякъде. Лекотата и алтернативният стил обаче привличат огромен брой фенове на .io игрите, някои от които вече се превърнаха в елемент на поп-културата.
Agar.io, например, се появи в един от епизодите на последния сезон на House of Cards. При една от срещите на Франк Ъндърууд с конкурента му за президентския пост Уил Конуей, той започва да "цъка" на играта с хищните топчета. Междувременно двамата обсъждат политическия й подтекст и коментират какво ли биха си помислили останалите геймъри, ако знаеха, че в момента "изяждат" президента на САЩ.
Въпреки че има хиляди мини-игри от .io-вселената, около дузина от тях са наистина популярни. Някои от новите заглавия са програмирани така, сякаш разработчиците им нямат никаква друга цел, освен да се качат на вълната на Agar.io и да направят бърза печалба.
Няма ясна дефиниция на това какво прави една видео игра ".io игра", ако не броим окончанието в заглавието й.
И все пак съществуват определени общи характеристики, които обхващат най-успешните представители на жанра:
- Играчите могат да се борят срещу голямо множество противници (хора, не ботове) онлайн и в реално време.
- Най-популярните игри имат версия и за браузър, и приложение за мобилни устройства.
- Технически - като принцип и като тежест - игрите са изключително прост. Лесни са за научаване, но не са толкова елементарни, ако се опитате да задържите ниво.
- Почти всяка от тях има класация на най-добрите играчи, която се актуализира непрекъснато по време на играта.
- Игрите се случват на живо, играят се на момента. Ако се изключите, много бързо ще загубите високото си място в класирането. Това е разликата с класическите браузър-игри, при които можете да не влизате продължително време и въпреки това да запазите преднината си.
- Обикновено играта е създадена от един разработчик или от малка група програмисти.
- Най-често игрите са безплатни и се финансират само от реклами или от опция за in-app покупки (плащане за достъп до допълнително съдържание или екстри) през мобилните приложения.
- Всеки играч може да си избере собствено име, понякога - дори да индивидуализира и "лицето" на героя си със снимка, флаг или различни цветове.
Ако искате, можете да се маскирате с meme, с български трибагреник или да нарисувате мустачки на топчето си в Agar и да го кръстите Хитлер - никой няма да ви цензурира.
Някои .io игри дължат популярността си и на факта, че попадат в клипове на някои от най-известните хора в YouTube. Когато PewDiePie, например, тества някоя световно неизвестна игра, обикновено примерът му бива последван от стотици хиляди потребители от цял свят.
Изпълнителният продуцент на Miniclip, която притежава Agar.io, Джейми Кейсън определя .io игрите като "е-спортове за браузър" и "самовъзпроизвеждащ се феномен". Повечето фенове на жанра са от САЩ, но игрите са популярни и в страни, които имат прекалено слабо развит пазар на конзоли за видеоигри, включително Русия, Турция и Бразилия.
Целевата група на .io игрите обаче има огромен потенциал за разширяване - софтуерът е изключително лек, може да се зареди на всяко устройство, стартирането на играта е също толкова бързо, колкото и приключването й.
Всеки в офиса може да се включи в "мултиплейър" на Slither.io (поне докато шефът не гледа).
