"Девет от десет души казват, че обичат шоколад. Десетият лъже" - или поне така твърди американският писател Джон Тулуис.
Аз явно съм от лъжците, защото последното нещо, което би могло да ме съблазни, е именно шоколадът. Сигурна съм, че току-що успях да вцепеня голяма част от хората, населяващи Земята, както направих и с Нели Стайкова, за която топящото се в устата сладко блаженство е може би целият свят.
Нели е сладкар - от онези необикновените, които сякаш с вълшебна пръчица едновременно творят чудеса и усмивки по лицата на хората. Прави го с такова удоволствие, че по мое мнение с лекота би примамила и най-големия противник на шоколада да опита поне една хапка.
За малко да ми се случи и на мен, но поради непредвидени обстоятелства не успях да стигна до ателието ѝ. Това обаче не ни попречи да се чуем и дори видим онлайн, за да си поговорим за важните неща от живота, включващи, естествено, сладкиши, торти и много шоколад.
Историята на Нели звучи като сбъдната мечта с единствената разлика, че тя никога не е мечтала да бъде сладкар. До преди година професионалният ѝ опит се опира до фирми, занимаващи се със строителна механизация, където една от длъжностите на Нели е да ръководи екипи.
Идеята ѝ да се потопи в тайните на приготвянето на сладкиши идва спонтанно преди около четири години, когато забременява със сина си. Харесва си дори курс, но решава да изчака по-удобен момент от този, в който се намира в онзи момент - с корeм в осмия месец.
"От много малка мога да готвя. Неволята ме научи, а баба ми ми помагаше по телефона. Винаги съм си мислела, че сладките неща не ми се получават и правех само десерти, които общо взето всеки си приготвяше сам в къщи", разказва Нели.
Дори да е така, пътят я отвежда точно в тази посока, очевидно, за да ѝ докаже, че това нейно твърдение изобщо не е вярно. И успява.
Нели, също като мен, е от хората, които не вярват в случайностите. Точно в правилния момент, когато синът ѝ е достатъчно голям, за да тръгне на детска градина, се сформира нов курс за сладкари в една от кулинарните академии в София. Нели не се поколебава да се запише. Минава през цялостно обучение, където се запознава подробно с основите на сладкарството, често наричано от мнозина "Висшата математика на кулинарията".
След като завършва, Нели започва да прилага теорията в практика и да приготвя торти за празници на свои близки приятели.
Прави го на добра воля, защото ѝ доставя удоволствие да ги вижда щастливи. Но както за всички, така и за нея, миналата година се оказва предвестник на неясно бъдеще и евентуална промяна на посоката, която обаче ще я доближи по-близо до една нова мечта - да превърне сладкарството в своя професия.
По същото време Нели отново работи във фирма, която се занимава с индустриални машини. Поради независещи от нея обстоятелства обаче се налага да излезе в неплатен отпуск, но се оказва, че това далеч не е в неин минус. Тогава близките и приятелите ѝ, които искат точно тя да приготви тортите за специалните им поводи, се увеличават.
Ситуацията амбицира Нели да запише още няколко специализирани курса по сладкарство, включващи работа с шоколад и оцветяването му. И не след дълго се налага да прецени какъв ще бъде пътят ѝ занапред:
"Дойде моментът, когато трябваше да решавам дали ще се връщам на работа или ще се занимавам с това, което обичам. Избрах второто", спомня си с усмивка тя.
Естествено, всяко начало е трудно и Нели не е изключение от това правило. Налага се да се сблъсква с различни предизвикателства - от това да намери помещение за ателието си до неприятния момент да измисли сама как да изправи наклонилата се на една страна по необясним начин двуетажна торта, която трябва да достави за важно семейно събитие на следващия ден.
Изпитанията я връхлитат едно по едно, но Нели не е от хората, които се предават така лесно и не знам дали се дължи на зодията - Дева, или на това, че истински обожава новата си професия.
"Въпреки че ми е трудно, съм си казала, че няма да се отказвам. В тези моменти често си припомням, че съм вложила толкова труд, енергия, любов и средства, затова вярвам, че нещата ще се случат", казва обнадеждена Нели.
За да е успешен един сладкар, се изисква голяма прецизност, точно око и някой, който да върви с теб по пътя, когато се чувстваш изгубен. Най-голямата опора на Нели е семейството ѝ, което искрено вярва в нейния успех. Майка ѝ ѝ помага да намери помещение за ателието, сестра ѝ пък е винаги насреща в екстремни ситуации, а с мъжа си Нели взима всички решения по повод бизнеса.
В моментите, когато ѝ е наистина тежко, една реплика на баба ѝ винаги ѝ дава кураж да продължи - "Спокойно, бабе. Цяла армия сме зад теб, няма да се плашиш".
И Нели не спира, въпреки че например има безброй неуспешни опити да приготви френски макарони. Благодарение на приятел обаче успява да преодолее и това препятствие и сега точно те са може би едни от най-поръчваните лакомства.
Ако трябва да сме честни, за Нели шоколадът си остава най-голямата страст. Освен, че обича да си го похапва, той ѝ действа успокояващо, когато денят ѝ е от онези, в които нищо не върви както трябва - "Когато не се чувствам добре, винаги правя бонбони или работя с шоколад по някакъв начин. Шоколадът е любов и един път докосне ли се до неговата магия, човек ще разбере за какво говоря"
Следващата мечта и цел на Нели е вече ясна - иска да има малка, бутикова сладкарничка, в която да приготвя любимите си десерти, без да прави компромис с продуктите. Иска да е уютна, а хората в нея да се чувстват като у дома си, когато я посещават.
Но докато това стане реалност, тя ще продължава да твори по свой начин - с изящен перфекционизъм и... с много шоколад.
