Ето ме и мен. С черна риза и гладко избръснат позирам замислено на фона на плахо декемврийско слънце и чашка отлежала "Стралджанска мускатова".
Мястото е "Стария чинар", хиляда пъти съм минавал покрай този ресторант, това ми е първото влизане. Игра на светлосенки върху тежка маса и лека салата с червен боб.
"Мога ли вече да отпия?" - питам фотографа. Няма какво да се лъжем, в ръцете съм му. Той диктува правилата на този кадър. Ако имате забележки към носа ми или друг детайл – търсете него. Аз съм тук, за да дегустирам специална ракия на специално място, ама не бързайте, нека най-напред ви разправя как се стигна дотук, глътката ще почака още миг.
Гледали ли сте една реклама, в която суров хубавец на средна възраст (можеше да съм аз, ама нейсе) празнува сред приятели. Гаджето му е забележителна красавица, определено по-млада от него. Не спорете сега, и да не му е гадже, трудно ще му устои на чара и стилния костюм. В даден момент, някъде преди празненството, той поглежда към гроздово зрънце и макар погледът му да не трепва, четем в него одобрение към зрелостта му.
Така работят рекламите, в кратко време ви поднасят концентрирано усещане, няма време за разяснения, като при мен. Гроздето в случая не е намек за произхода на ракията, а за технологията.
От дядо ми знам, който беше голям почитател на хубавата ракия и затова никога не се и опита да я вари сам, че тая работа с намачканите джибри втора употреба, водата и захарта е бошлаф. На сърце ни е такова традиционно домашно производство, ама не се прави по тоя начин качествен продукт. Гроздовете трябва да са цели, при това в оптимална зрялост. С риск да ме обвините в пристрастност, не са много ракиите, които използват този трудоемък и скъп начин. По вкуса може да се познае, но трябва да е преди промилите да са замъглили преценката. И понеже начинът е специален, ракията става класна, цената й също. И така трябва да е.
Истинското гроздово бренди не се държи в бидони, а в дъбови бъчви. Думата „бъчва” е придобила някакъв негативен нюанс в езика ни, „миришеш на бъчва” си е направо кръвна обида. Което е много жалко, защото бъчвите и техният аромат са си цяло изкуство, с което българите сме пропуснали да се гордеем, понеже сме се разсеяли явно. Обаче родните бъчви се ползват с чудесна репутация по света, дори французите купуват наши и си ги представят за техни, но нали сме в добри отношения сега с Макрон, да не се заяждаме баш за това.
И така - зряло грозде на цели зърна, истински дървени бъчви, в които да отлежава дестилатът и научно-технологичен процес за допълнително богатство на вкусовете. Това ще опитам.
Не знам при вас как е, но когато сомелиерите се захласнат да откриват нишки от канела и аромат на маргаритки, никога не им вярвам напълно. Тук проблемът сигурно си е в моя нос, фотографът е невинен. И все пак, като знаеш какво търсиш, по-лесно го откриваш.
Та ето ме значи, вижте ме пак на снимката, напът съм да дегустирам отлежала Стралджанска мускатова в един от отбраните и не евтини ресторанти, в който има специална маса с инкрустирана марката на напитката и където към всяка салата получавате комплимент. За ракия говоря, не че келнерът ви казва: „Отслабнал сте”. Салатата с червен боб, кисели краставички и патешко е по негова препоръка, аз съм се научил да им се доверявам на тия дяволи. Мога ли вече да отпия, стига снимки и разяснения.
Идеята на Стралджанска е да отдадем на стилната и качествена ракия необходимото уважение, както го правим с други алкохоли, върху които времето и дядовците ни не са оставили домашен отпечатък. Затова типът от рекламата е с костюм и се държи така зряло. Вкусът е в детайлите.
Вижте как хитро умея да вмъквам рекламен слоган. Изпих две чашки с детайли и истински ми хареса, не се правя. А най-много ми хареса отношението. И го намирам, честно казано, за комплимент, че се обръщат за мнение към мен.
Когато пиеш нещо класно, се чувстваш специален и ти. Почти няма нужда да ти казват, че си отслабнал.
