Преди десетина години името Грюнер Велтлинер у нас звучеше странно и не пораждаше асоциации с вино.
Днес всеки любител на хубавото бяло вино познава този типичен австрийски сорт, превърнат в емблема на модерното австрийско винарство.
Впрочем не само у нас неговото име до не много отдавна е звучало по-скоро екзотично. Трайното му приобщаване към семейството на най-харесваните по света бели сортове става точно преди десет години, когато на сляпа дегустация в Лондон с участие на водещи британски винени критици и сомелиери няколко австрийски грюнера се оказват по-добре оценени от всепризнати образци за високо качество, от Бургундия, Калифорния, Нова Зеландия и Италия.
Австрийските винари сравняват тази дегустация с прочутото "Парижко възмездие" от 1976 г. , когато червени вина в стил "Бордо" от Калифорния пак в сляпа дегустация се оказват по-добре оценени от френските. Така преди десет години австрийският грюнер изгрява на световната винена сцена и днес продължава да се радва на траен интерес, особено в летните месеци.
Грюнер Велтлинер (Grüner Veltliner) е типичен австрийски бял винен сорт, въпреки че е познат също в Унгария (като Veltelini), в Чехия и Словакия (като Veltlinske zelene) и в Хърватия (като Zeleni Veltinac). Заема над 30% от австрийските лозя и се отглежда основно в лозарските райони Вайнфиртел, Камптал, Кремстал, Ваграм и Вахау в провинция Долна Австрия.
Това е много стар местен сорт, за който се предполага, че култивирането му е започнало още в римско време, макар че най-ранните документирани сведения са от XVIII век. Единият му родител е Траминер, а другият е неизвестен. Около средата на миналия век той се оказва предпочитан за лозарите поради две причини - има добра съвместимост с модерните високостъблени формировки, предложени от д-р Ленц Мозер (знаменит австрийски ампелограф), дава високи добиви, без да е претенциозен към почви и климат.
При по-високи добиви дава леки и свежи всекидневни вина. Типичен е леко пикантният нюанс на бял пипер в аромата, както и една характерна грейпфрутова свежест. При ограничени добиви от лозя с бедни, песъкливи и каменисти почви вкусът е по-плътен и концентриран, а в аромата изпъкват екзотични плодови и растителни тонове, както и щедри минерални нюанси.
Някои грюнери понасят добре контакта с дъб и имат забележителен потенциал за стареене. Преди няколко години имах възможност да се убедя лично в това по време на вертикална дегустация на грюнери от различни райони в Австрия. Вината на 7-8 години бяха с елегантно развити носове (сушена кайсия, екзотичен плод, гъби, мед, гума), съхранена свежест и изразителна минералност.
При още по-старите (12-15 г.) изпъкваха повече землисти и ликьорни тонове при впечатляващ баланс. Най-старото (реколта 1968) беше със силно развит хересен нос и отчетливи тонове на захаросани и сушени плодове, но все още не се беше разпаднало.
В самата Австрия до края на 80-те и началото на 90-те години отношението към грюнера е било по-скоро снизходително. Използван е предимно за леки и свежи всекидневни вина. По това време винари от областта Вахау решават да проверят действителния му потенциал, като ограничат добивите и изчакат оптималното узряване на лозята, което означава гроздобер в край на октомври или началото на ноември. Резултатите се оказват силно окуражаващи и опитът е пренесен в други лозарски райони.
Грюнерът е изключително "гъвкав" сорт и според почвите, климата, технологията на производство и реколтата може да предложи много пищен и разнообразен ароматен профил. В чашата може да се доловят нюанси на зряла или сушена сладка кайсия, лимон, грейпфрут, ванилия (без виното да е било в контакт с дъб), ябълка, круша, бели пролетни цветя, липа, мед, мокър камък, зеленчук (грах, аспержа), ядки, зелен чай, мента и това изброяване съвсем не е пълно.
Преобладаващите песъкливо-глинести почви на льосова основа във Вайнфиртел и Ваграм дават сочни вина с подчертана плодова свежест (грейпфрут, лимон, ябълка) и елегантна пиперена пикантност. В Кремстал, Камптал, Вахау и Трайзентал, където значителна част от лозята са на тераси върху стръмни хълмове от първични почвообразуващи скали, пясъчни шисти и варовик, грюнерите стават още по-пищни, с обемно тяло, разнопосочни плодови и растителни нюанси и интензивна минералност.
Заради богатството и многообразието в ароматите някои критици наричат тези вина "барокови". През 80-те години винари от Вахау въвеждат своя регионална система за качество на грюнери с три степени - "Steinfeder" (фини и нежни), "Federspiel" (по-плътни, с алкохол между 11.5% и 12.5%) и "Smaragd" (със зряло и мощно тяло).
Любопитно е, че лидерът в производството на чаши за вино "Ридъл" има специално разработени модели за повечето известни сортове, но не и за грюнери. Явно твърде широката амплитуда, в която тези вина се изявяват като стилистика и ароматен профил, прави трудно затварянето им в точно определена като форма и обем чаша.
Сигурно е, обаче че независимо дали са в свежия и плодов всекидневен стил или в по-плътната и експресивна гама с пищен аромат и обемно, сочно тяло, те доставят истинско удоволствие в разгара на лятото.
