Ако се сещате дори и за един човек, който да прави мармалад от розови домати и който може да измайстори шоколадова торта с плънка от патладжани - кажете си. Нищо чудно да се окаже, че става дума за същия готвач, който и ние познаваме - Дарин Стойков, собственик и основател на пекарна „Даро" (Ангел Кънчев 20 в София).
Възможно е да сте „срещали" Даро по телевизията - той беше финалист в първия сезон на "MasterChef". А може и да го знаете от рецептите му в Webcafe, които се радват на завиден успех сред любителите и сред професионалните кулинари.
Преди година, още докато рожбата на Дарин - кулинарният кът „Даро" - прохождаше, ви разказахме за ежедневието на готвача и за неочакваните пътища, по които може да поеме живота на човек, когато зареже корпоративния свят, за да се захване с изкуството на вкусовите рецептори.
Този октомври Дарин беше обявен за лице на Деня на предприемача, отбелязан от МЕТРО, като неговото заведение беше включено сред 10-те най-добри столични ресторанта.
Вероятно успехът идва заслужено, защото почти година и половина след прохождането на „Даро", страстта по кулинарията продължава да държи собственика му на крак по 10 часа на ден.
Дарин Стойков е „на линия" и по 8 часа събота и неделя, продължавайки да вярва, че точно както и в света на корпоративния бизнес, думите, осмислящи живота са: „работа, работа, работа".
„И не питайте кога почивам, пекарната за мен е радост и комфорт, нямам нужда от допълнително време за разтуха, освен за сън", заявява той. „Аз си почивам и докато готвя".
Обемите на поръчките се увеличават с времето, а заниманието продължава да му носи „същата радост и удовлетворение", както и в началото. На работа в пекарната вече са общо пет човека.
Но какво друго се е променило?
„Това, което се промени за тази година, не е нещо в мене", отговаря Дарин. „Заведенията и магазините край мен се промениха. В началото съседите ме гледаха леко с насмешка как всяка сутрин мета пред магазина, как събирам листата или как чистя по шест пъти на ден, когато падне сняг. Лека - полека те се промениха и сега си метем дружно тротоарите".
За една година той е научил също така, че в бизнеса няма логика.
Има дни, в които влизат много малко хора, и такива, когато освен правостоящи, има и чакащи на тротоара клиенти. Дарин е разбрал също така и че клиентите търсят цялостен продукт - храна, обстановка, отношение и че ако някоя частичка липсва - магията си отива.
Любимият момент от деня на Даро е събота сутрин, когато е тихо, но всичко вече е приготвено. Тогава „улицата ухае на масло и печени хлебчета, а ранобудните татковци обикалят вече за плодове и мекички".
Своите клиенти Дарин определя като „отворени към нови преживявания".
„Много рядко влизат хора, които биха искали тройка кебапчета с гарнитура, някак си усещат, че това не е тяхното място, от което аз съм много доволен".
„Даро" привлича онези, които искат да пробват интересна кухня или хора, които са я пробвали и я харесват. А тя не е стандартна - шунката е с кафе, кексчетата са с червено вино...
„Няма обикновени неща при нас. Щуреем си в кухнята и винаги гледаме някоя рецепта да я "счупим" и подобрим. Слагали сме и оцет в сладката си, добавяли сме босилек в ягодовото желе. Сега започваме и експерименти с кафе - традиционни напитки като капучино, но под формата на десерт...".
И все пак при „Даро" има три продукта, които няма да намерите, защото собственикът не ги обича.
И трите започват с „к" - кокос, кус-кус и копър. Дарин избягва да готви и с гъби. И е категоричен, че има едно нещо, което няма да се предложи в пекарната, поне не и в познатата му версия - пържени картофи. „Много ги обичам, но не съм намерил варианта за приготовление, под който да се подпиша и да кажа - това е".
Клиентите на „Даро" са свикнали продуктите да са пресни, а произходът им да е ясен. Сезонните храни също са на почит, а сега е времето на тиквата цигулка. Дарин я обожава на крем-супа с моркови, както и овкусена с канела в крем-карамела. Затова и през октомври тиквата ще доминира в кухнята на „Даро", точно както през пролетта преобладават супите и десертите с коприва.
Предвид разположението на пекарната в централната част на София, голяма част от клиентите са чужденци. Според Дарин нискотарифните компании „се отразяват прекрасно" на столицата. Той твърди дори, че в четвъртък може да усети коя точно дестинация е била на промоция. „Има седмици, в които идват само датчани или седмица, в която влизат основно французи или италианци..."
„София е туристически град, колкото и да не ни се вярва. Хората идват да видят дори и старите, не особено добре поддържани сгради и казват „колко красиво са остарели"... А ние ги гледаме все едно са съборетини. Толкова сме близо до промените, че чак не ги забелязваме. Ама и не спираме да прочетем табелката в метрото, например, и да ни светне, че по тия земи е имало живот и култура преди около 6000 години. Но се променят нещата, улиците сега са пълни с едни готини, усмихнати млади хора..."
Стойков е оптимист и за българските си клиенти и обяснява, че лека-полека те се „отварят" към експерименти.
„Но това е като да учиш малко дете да ходи - няма да се затича от първия път. Затова и спрях пуешкото филе с малини - не му е дошло времето още".
Иначе най-натоварващата част от неговата работа определено не е свързана с кухнята. Това е „бумащината". „Има толкова излишни неща, които по документи и разпоредби трябва да се дублират - някои задължително на хартия и ги държа в едни опърпани от употреба тефтери...".
Негативите на бизнеса обаче се компенсират от комплиментите.
Дарин цитира свои доволни клиенти - дама на около 70 години и мъж на около 35. "Вашите мекици ме връщат в моето детство", са думите на жената.
А мъжът констатира: „Тук винаги е уютно и мирише на сготвено с любов. Като при баба".