И наградите "Кич 2014" отиват при...

Както знаем, кич е всичко онова, което лично на нас не ни харесва.

За добро или зло, годината предложи доволно количество нехаресани от нас неща - материал за огорчения, възмущения, плесвания по челото и оскърбителни слова, материал, който да обобщаваме и категоризираме. А нали и без това е време за класации и обобщения - трябва и ние да се включим в тях, макар и на бегом в последния ден от годината.

За да не бъдем голословни при определянето на най-забележителните кичове на годината, ще си послужим с едно есе на големия философ Умберто Еко, озаглавено „Кич, кич, кич, ура!".

„В повечето случаи кичът не е в творбата, а в нашия поглед към нея", твърди Еко в есето. В този смисъл е достатъчно да набележим онези неща през годината, на които колкото и да искахме, просто не можахме да погледнем по-великодушно и позитивно.

Общото между тях е, че на ниво идея стоят приятно, даже очарователно, но на ниво реализация постигат точно обратния на търсения ефект.

Истерията след детската Евровизия

Упоритите теории за липса на национални гордости и за всеобщия ни дълг да ги търсим навсякъде и да ги развяваме като байрак, водят до все по-големи безумия.

Появи се едно 10-годишно момиче с впечатляващ глас и държавата полудя. Самите държавници - най-много.

Крисия изгря в „Шоуто на Слави" , пя химна преди мач на Лудогорец и после взе второ място на детската Евровизия - един странен, даже обезпокоителен конкурс, каращ дечица да се правят на възрастни и да изглеждат като възрастни. Надпреварата все още има откровено експериментален характер, но това не й попречи да ни изпълни с „гордост, че сме българи".

Крисия пя чудесно редом до близнаците Хасан и Ибрахим, а и самата песен беше доста по-добра от недомислиците, които пращахме на „класическата" Евровизия, но последвалите фанфари и разнасянето на трите деца от ведомство на ведомство си бяха безобразно преекспониране на нещата. Дотолкова, че на един от близнаците пианисти му прилоша по време на поредната официална среща и се наложи да подиша чист въздух преди да продължи да поема комплексите на възрастните върху себе си.

Вероятно някъде в онзи момент Александър Йорданов трябваше да възкликне: „Днес е хубав ден за българската комплексарщина".

Орелът на Лудогорец

Че какво лошо има един успешен футболен клуб да си намери жив талисман? Чудесно е даже, така разсъждаваха и в Лудогорец, когато избраха орела Фортуна да кръжи над стадиона преди мачовете им.

Идеята дошла на мача на Лудогорец срещу Лацио в Рим, когато собственикът на разградчани Кирил Домусчиев се впечатлил от кръжащата над италианския стадион птица талисман и се зарекъл да вземе една такава и на своя отбор.

Има няколко различни теории как точно е осъществил тези планове, но той твърди, че от Лацио сами решили да подарят орел на Лудогорец от уважение, задето българският тим успя да ги отстрани от Лига Европа. „Те имат два орела, единия не го ползват и ни го дават", призна Домусчиев.

В Лудогорец даже избраха име на птицата чрез анкета, но тя хич не донесе късмет при дебютния си полет за отбора (0:3 от Валенсия) и се оказа по-скоро карък, пратен с цел отмъщение.

На всичкото отгоре Фортуна предизвика повече подигравки, отколкото възхищение. Тя се превърна в символ на всичко помпозно и престорено в най-успешния ни футболен клуб през последните години - всичко онова, заради което някои така и не успяха да се зарадват истински на успехите на Лудогорец, без да им пречи някаква злоба или пристрастия към друг отбор.

Концертът за „Българската Коледа"

В съзнанието остава и нещо съвсем прясно по темата „Тежки проблеми и изначални липси на българската благотворителност".

Тази година кампанията „Българската Коледа" събра 1.5 млн. лева, но това не прави благотворителния спектакъл на 25 декември в Народния театър по-малко нелеп и жалък.

На концерта се изредиха двайсетина печално известни и никому неизвестни български изпълнители и си наточиха сингбеците и плейбеците, като междувременно ни повтаряха като на малоумни да пратим един SMS за нуждаещите се деца, за да изпълним гражданския си дълг. В паузите журналисти и други известни личности си сричаха текстовете с призив за подкрепа, в които перефразираха едно и също изречение.

И това продължи два часа и половина!

Постоянните кадри на угоднически нахилените ВИП гости в залата (начело с президента и Кристалина Георгиева) също допринесоха преживяването за зрителите да варира от неловко до нетърпимо. Молим, за по-ефективна благотворителност предложете нещо по-качествено.

Мис и Мисис България

Конкурсите за красота отдавна изгубиха всякаква легитимност (ако въобще някога са я имали) и все повече заприличват на някакво фрийк шоу. През 2014 г. българските им издания се постараха да затвърдят пропадането и да разрушат всякакви митове за красотата на българската жена.

Така надпреварата Мис България приличаше повече на читалищна забава, а Мисис България по мъгляви обстоятелства стана чудото на пластичната хирургия Анита Мейзер, която доби печална известност, докато ни представяше на Мисис Свят. Но какво да се прави - и красотата, точно като кича, си е нещо субективно.

Кончита Вурст

Чудно защо ли като говорим за кич, все започваме и свършваме с Евровизия.

В случая ще запомним 2014-та като годината, в която персонажът на брадатата дама излезе от сферата на цирка и нахлу право в мейнстрийм културата. Вероятно победата на Кончита Вурст и нейната песен за феникса на Евровизия трябваше да отправи красиво послание относно световната толерантност и приемането на различните.

Вместо това мъжът с женски дрехи и име на наденичка беше подложен на всеобщ нетолерантен присмех, а антиевропейските култури го посочиха като основен аргумент за умората и моралното разложение на модерна Европа. Сръбският патриарх даже обяви Вурст за причина за последвалите наводнения на Балканите, а черногорският му колега видя възмутителна прилика между певеца и Исус Христос.

А какви ги свърши той/тя след победата на Евровизия? Ами записа дебют и на модния подиум, а наскоро призна, че би искал/а да прекара една седмица с Владимир Путин, за да го разбере по-добре. „В крайна сметка Путин просто иска да бъде уважаван. Желанието за уважение обединява него и малцинствата", заключи Кончита Вурст.

През това време ние не смеем и да си помислим какво ще представлява следващият победител на Евровизия. Но така е то, кич, кич, кич, ура!