Паралелната реалност на „Местните известни"

Едно ужасно грозно публично засрамване плени колективното въображение на нацията и освети неподозирано широките контури на паралелна реалност, в която някакви абсурдни фигури от социалните мрежи съществуват като знаменитости, идоли и лидери на мнение.

Едва ли съм единственият човек на или над 30 години, който е бил неприятно изненадан от обстоятелството, че карикатурен персонаж като Лудия репортер - решил да унизи изневерилата му приятелка - е толкова популярен в социалните медии.

Човекът има над 200 хиляди последователи във Facebook, а клоунските му клипчета са абсорбирали стотици хиляди гледания в различни видео платформи. В съзнанието ми настъпи тъжната констатация, че нахиленият ексхибиционист е някакъв локален феномен в социалните медии с огромно влияние върху българските милениали.

Периферен телевизионен образ с малка рубрика в предаването на Милен Цветков, този Луд репортер оперира извън мейнстрийма, в паралелната реалност на младежките звезди със солидна гравитация в онлайн пространството. Дори неговата засипана с отрицателно отношение и гавра бивша приятелка е „местна известна" с повече от 30 хиляди последователи във Facebook.

Какви са тези хора? И колко още като тях има? Колко са абстинентните за виртуално внимание карикатурни образи като Лудия репортер и неговата Instagram Дездемона?

Няколко пъти съм засичал предаването на Милен Цветков и съм виждал част от каскадите от лош вкус на Лудия репортер преди пръстите ми инстинктивно да потърсят бутона за превключване. Трудно ми е да повярвам, че някой над 14-годишна възраст сериозно има интерес към антисъдържанието, което този безсмислен човек предлага. Инфантилни глупости без структура или драматургия, без смисъл и качествен хумор. Тоалетни гегове и гафове, физиологична гавра, лош вкус, тягостен битовизъм, тържество на „гордостта на идиота".

Най-евтината концепция на планетата, осребрена във феномена на социалните медии и тяхната вайръл природа. Ясно е, че за клипове с пребивания, излагации, неадекватни реакции, тичащи голи хора, досадни улични постановки и още ефирна плява има достатъчно широк пазар, но е неочаквано, че бездарните упражнения по инфантилна магария конкретно на този Луд репортер ще пленят въображението на толкова тлъст сегмент от младежката публика.

Карикатурният, преувеличен образ е милениал мутант с преплитащи се ДНК вериги. Във формулата на успеха на Лудия репортер се откриват разнообразни влияния от последните 25 години.

Лудия репортер е фигура, съчленена от Боби Турбото, Радо Прашката, Радо Шишарката и Лудия Иван от Music Idol. Той е модерна инкарнация на ретро турбофолк юнаците и първите риалити звезди. „Народен артист" на ъндърграунда с късмета да попадне във върхова точка от развитието на виртуалната вайръл култура.

Той и тези като него могат да функционират почти изцяло извън мейнстрийма, но да притежават влияние на реални знаменитости и в много случаи да са дори по-популярни от обществено приети, официално известни хора. Почитателите на звезди от социалните медии често са по-лоялни към своите идоли от паралелната реалност отколкото са феновете на „легитимните" знаменитости. Затова се наричат и последователи.

Знаете как под загниващата кора на дърво или някой стар камък може да се открие гъсто общество от насекоми, скрити от света навън. Това ми е аналогията със звездите на паралелната реалност на социалните медии и техните стотици хиляди мравки войници с колективно съзнание.

Лудия репортер е някаква фарсова сублимация на ерозията на качественото съдържание, върхът на дъното, еволюирала форма на просташката презентация от годините на турбофолка и първите риалити предавания. В неговия образ се събират толкова много предишни версии на една и съща идея - идеята, че най-простият и най-шумният е сърцето на компанията и трябва да бъде показван и празнуван. Една доста плодоносна идея.