Когато човек си помисли за Дуейн "Скалата" Джонсън, едва ли първата му асоциация е "депресия". Мускули, кеч, "Бързи и яростни", може би стероиди - да, но не и депресия. Оказва се обаче, че Скалата не е толкова твърд отвътре, колкото прякорът му намеква.
Дуейн Джонсън споделя в свое скорошно интервю, че подобно на много други и той се е борил с депресията, като в един момент се е стигнало дотам, че е "плакал постоянно".
"Трудностите и болката са истински. Бях съсипан и депресиран", разказва Скалата пред The Express във връзка със собствените си предизвикателства в това да опази душевното си здраве.
С програма като неговата това би било обяснимо - откакто през 2002-а започна да прави първите си стъпки от кеч ринга към Холивуд, звездата на Джонсън в кинобизнеса постоянно расте. Той стигна дотам, че да стане най-скъпоплатения актьор в света през 2016-а, а вече работи по проекти, които ще снима чак до 2020-а.
Интересното обаче е, че най-тежкият момент в живота на Скалата не е сега, когато напрежението в живота му е най-голямо. С депресията Джонсън се сблъсква преди повече от 20 години, когато в главата му изобщо не е съществувала идеята да се занимава с кино.
Контузии са спрели Скалата, докато още е бил тийнейджър, да преследва мечтата си да стане едно от големите имена в американския футбол.
Кечът никога не е бил първи избор за него, въпреки че театралното шоу е в кръвта му - неговият дядо по майчина линия е кечист, а също и баща му - Роки Джонсън. Младият Дуейн обаче първоначално се насочва именно към американския футбол.
Занимава се сериозно със спорта още от гимназията. Получава пълна стипендия от Университета на Маями, в чийто отбор играе като защитник. Още тогава обаче започват да го тормозят различни контузии, най-вече проблеми с едното коляно. След като се дипломира през 1995-а, Джонсън не успява да намери място в Националната футболна лига на САЩ (NFL).
Така се присъединява към отбора "Calgary Stampeders"- част от канадската футболна лига. Вместо да попадне в основния тим, той е сред резервите, които помагат при тренировки. Малко по-късно му показват вратата и така се стига до големия спад в живота му - на 23 години той има само 7 долара в джоба, а с футболната му мечта е свършено.
"Достигнах до точката, в която не исках до върша нищо, нито исках да отида някъде. Просто постоянно плачех", разказва 45-годишния актьор в последното си интервю. В този период с него скъсала и тогавашната му приятелка.
Тогава се обръща към "корените" си и кеча, който по-късно му отваря и вратите на Холивуд. А историята със 7-те долара дава името на продуцентската му компания "7 bucks Productions", която е замесена в многобройните му проекти.
Това не е първият път, в който мускулестият актьор говори за борбата с депресията. През февруари той сподели снимка от снимачната площадка на сериала на HBO "Ballers", в който играе. На снимката героят на Джонсън стои пред надгробен камък. Актьорът поясни, че сцената е свързана със самоубилия се брат на неговия персонаж.
"Всички сме били там в някаква степен", обяснява Скалата за депресията и споделя доста лична история - за това как собствената му майка Ата е опитала да се самоубие, когато той е бил едва 15-годишен.
Тя просто спряла колата си насред автомагистрала, слязла от автомобила и тръгнала пеша към колите в насрещното. Дуейн разказва как я е грабнал и издърпал встрани от пътя. Най-странното било, че днес тя не си спомняла нищо за онзи страховит ден. Според Скалата това е за добро.
Джонсън и неговата майка Ата. Снимка: Getty
Той коментира, че снимането на сцени като тази за "Ballers" му напомня за това как "винаги трябва да даваме най-доброто от себе си и да обръщаме внимание, когато хората около нас страдат".
"Помогнете им да го преодолеят, накарайте ги да говорят за борбата си с това и им припомнете, че не са сами", казва Скалата.
Както самият той посочва - "депресията не дискриминира".
Актьорът обяснява, че и на самия него му е отнело много време, но е осъзнал, че основното е да не се страхуваш да говориш за проблемите си. Това важи специално за мъжете, които според него са по-склонни да премълчават. "Не сте сами", допълва Скалата.
Той споделя, че ако не беше успял да намери вътрешната сила да продължи, е било много възможно да се озове в ситуация, сходна с тази на майка му.
Днес животът на Джонсън е съвсем различен от този на младежа с контузено коляно и разбити мечти за футболна кариера. Почти всеки негов филм се превръща във финансов успех. Студията го търсят винаги, когато искат да съживят някой франчайз - така стана с "Бързи и яростни", "Джуманджи", опитаха и не особено успешно със "Спасители на плажа". Но успехите като цяло не спират.
За един от бъдещите си филми - "Red Notice", Скалата вероятно ще получи повече от 22 милиона долара.
Освен това, ако филмът се окаже финансов успех, Джонсън ще се радва и на солиден бонус, който може да се равнява на още доста милиони отгоре.
Някои биха казали, че дори депресията отново да пусне своите дълги и невидими пръсти към Скалата, той ще може да бърше сълзите си с долари. Но който е бил в подобна ситуация знае колко безполезни могат да бъдат парите, когато сякаш нищо на света няма значение. Без значение дали си звезда или не.
