Нарочно ли го направихте, Митко?

Вече не си спомням кой беше казал, че някои държави си имат мафия, а у нас мафията си има държава. Сега вече е ясно и кой е „Балкантон"-ът на тази държава. След силиконките на "Пайнър" не ми се вярва Васко Кръпката отново да застане до Иван Костов върху сцена, издигната пред храм-паметника "Св. Александър Невски". Това място вече не е същото.

Пространството пред стъпалата на храма бе свято за недоубитата българска демокрация. То бе изпълнено със спомени за хилядни възторзи, с ехото на огнени слова и мощни китарни рифове.

От това място в първите дни на декември 1989 г. избуяха големите надежди на българската интелигенция, че сриването на Берлинската стена е знак за истински демократични промени и тук, на Балканите. Тези надежди бяха възпети, а малко по-късно - и оплакани от незабравимия Георги Минчев.

От този площад литнаха надеждите на подуенския бард Васил Георгиев, че комунизмът си отива.

Това свято място помни многохилядните митинги през гладните Луканови и Виденови зими. Тук прозвуча клетвата на Иван Костов пред изтръпналите в поредната си надежда българи: "Няма да ви излъжем! Няма да ви предадем!"

На този площад българите посрещнаха папа Йоан-Павел Втори. Тук те приветстваха и завърналия се след дълго изгнание български цар.

Кажи бе, Митко, нарочно ли направихте празника на чалгата точно на това място?! Нарочно ли озвучихте с кючеците си един от свещените площади на българската демокрация? Нарочно ли набодохте като кебапче и малкото останали ни скъпи спомени от близкото минало, когато рокенролът разбиваше натрупания страх и поднасяше на изумения народ първите глътки свобода?

Не ми обяснявай, че музикалната ви продукция отговаряла на натюрела на българина, защото той си бил балканец. Музикалната ви продукция отговаря на натюрела на право черво, в каквото се опитвате да превърнете изтерзаното от смахнатия преход население на тази държавица. Музикалната ви продукция е апотеоз на консумативното мислене и някой ден (дано!) ще превърне и теб самия в кебапче. Защото онези, които поръчват тази музика, като нищо могат да поръчат и теб.

Сега столичната кметица решила да забрани всякакви публични прояви на този площад поради недоволството на хората от кебапчийската ви вахканалия.

Хитричко. Няма да има повече чалга. Но няма да има и сини знамена, рокенрол и свободен дух.

Нарочно сте го направили, нали, Митко? Сега остава да се насочите и към Герена. В безметежната тишина, която ни е обгърнала, щракането с пръсти отеква като изстрел.