"Искам да кажа на майка си: "Благодаря ти за любовта и подкрепата. Сложи чайника, аз ще донеса "Оскар"."
Само един британец може да завърши така речта си, след като току-що е спечелил най-голямото признание за актьорски талант в света на киното. 2018-а се оказа годината, в която Гари Олдман най-накрая се сдоби с награда „Оскар“ и беше обявен за най-добрия актьор за миналата година.
Пътят до този успех обаче не е лек. 60-годишният британец е пример за предизвикателствата, които славата носи, и как талантът и успехите в професионалния живот не означават безпроблемен личен такъв.
Житейският път на Олдман е белязан не само от запомнящи се роли, но и от баща, който е побойник и алкохолик, няколко неуспешни брака и собствени проблеми с чашката. Въпреки това той съумява да открие правилния път и той го отведе до ролята на бившия министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил в „Най-мрачния час“.
Роля, която донесе на Олдман не само „Оскар“, но и „Златен глобус“.
Бащата-насилник и тежкото детство
Олдман израства в Ню Крос - работнически квартал в Южен Лондон. Баща му е алкохолик, който не пести юмруците си. Когато Гари е на 7 години, главата на семейството решава да ги изостави. Така момчето и двете му сестри са отгледани от майка им.
Алкохолизмът на баща му вече е хвърлил сянка върху живота на бъдещия актьор, който по-късно ще се сблъска със същия проблем. Старият Олдман умира на 62 години от проблеми с черния дроб, причинени именно от влечението му към алкохола.
Гари напуска училище на 16-годишна възраст и започва работа в магазин за спортна екипировка. Не само чете, но и изучава литературни произведения и без помощта и насоките на учители. Получава малки театрални роли, които постепенно определят бъдещия му професионален път. По-късно се завръща към инстуционалното образование – използва спечелена стипендия, за да завърши актьорско майсторство в колеж в Лондон.
"Актьорството беше като сянка, която се разтвори пред мен", разказва по-късно Олдман.
Бавният поход към златото
Звездата на Олдман изгрява още през 1986-а, когато той влиза в кожата на пънк легендата Сид Вишъс за филма „Сид и Нанси“. Начинът, по който актьорът изиграва ролята, му печели похвалите на критиката. Следва още едно силно изпълнение като драматурга Джо Ортън в „Наостри уши“. Още тогава проличава умението на Олдман да играе истински хора, а не измислени персонажи.
Олдман като Сид Вишъс. Снимка: IMDB
Това е препотвърдено и в Холивуд с ролята му като Лий Харви Озуалд във филма „JFK”. Следва друг голям и успешен проект, но в една много различна насока – той изграва пиещия кръв граф Дракула във филма на Франсис Форд Копола от 92-ра.
Още през 95-а Олдман казва, че да играеш известни хора е "нож с две остриета, защото от една страна имаш много материал, с който да работиш, но по странен начин, който ти слага граници, в които трябва да стоиш“.
Дава пример с това, че един актьор не би могъл да изиграе Бетовен с розова коса.
Ограниченията на работата пред камера обаче отпадат, когато е зад нея. Може би не е случайно, че един от големите му успехи е не като актьор, а като режисьор. През 1997-а той се връща във Великобритания, за да заснеме "Nil by Mouth" - груб потрет на биещия, алкохолизиран баща от Южен Лондон. Филм, за който Олдман се кълне, че не е биографичен разказ за собствения му баща.
Работата пред камера обаче не намалява. Новото хилядолетие донесе на Олдман роли в два популярни франчайза. Той получи ролята на Сируис Блек във филмите „Хари Потър“, както и тази на комисар Гордън в трилогията за Батман на Кристофър Нолан. Роли, които макар и изпълнени с обичайната за него отдаденост и носещи му нови почитатели, нямаше как да му осигурят Наградата с главно „Н“.
След повече от две десетилетия пред камера Олдман получи своята първа номинация за „Оскар“ за ролята си в шпионския трилър „Дама, асо, поп, шпионин“ - екранизация на роман на Джон льо Каре, която се появи по кината през 2011-а. Тогава обаче не успя да се докосне до златната статуетка – трябваше да почака още няколко години преди спиращото дъха изпълнение на Уинстън Чърчил да му донесе тази чест.
Ролята на Уинстън Чърчил донесе "Оскар" на Олдман, но двамата ги свързва и друго - любовта към чашката. Кадър от "Най-мрачния час".
Алкохолизъм и бракове. Много бракове.
Професионалният живот на Олдман определено е успешен – от роли, оценени от критиците, до такива в по-касови продукции, които реално му носят и много пари. Личният му живот обаче е доста по-различен.
Още през 80-те актьорът се жени за английската театрална актриса Лесли Манвил, от която има син - Алфи. Следва развод, а през 1990-та Олдман отново сключва брак – този път за актрисата Ума Търман, позната на зрителите от "Криминале" и "Убий Бил".
Съвместното им съжителство оцелява по-малко от 2 години. "Понякога актьорската професия застава на пътя на личния живот. Твърде консумираща е", коментира самият Олдман.
Твърде „консумиращ“ се оказва и самият Олдман. Подобно на други деца на алкохолици, при него също се проявява бащиният грях. Гари влиза на страниците на таблоидите още през 1991-а, когато става участник в катастрофа. С него пътува Кийфър Съдърланд, който години по-късно достигна пика на своята популярност със сериала „24“.
При катастрофата Олдман – който е зад волана, е с голям процент алкохол в кръвта. Прекарва една нощ в арест в Лос Анджелис като инцидентът не е забравен и до днес.
Ще мине доста време преди актьорът да признае, че има проблем с алкохола. Това става през 1995-а, когато той влиза в клиника за зависимости.
"Мисля, че хората са наивни за това какво е химическата зависимост, колко разрушителна, могъща и всепоглъщаща е", разказва Олдман пред EW по-късно през същата година.
Сблъсъкът с алкохола, признатата зависимост и борбата с нея променят британеца, но по никакъв начин не му помагат да съхрани третия си брак – този с Дона Фиорентино. Двойката се сдобива с две деца – момчетата Гъливер и Чарли. И това семейство обаче приключва с помощта на адвокати. Олдман и Фиорентино се развеждат през 2001-а като следва и тежка битка за правата над двете им деца. В крайна сметка Олдман ги получава, но това няма да е последният му сблъсък с третата му съпруга.
В началото на 2018-а, около движението #MeToo и номинацията за "Оскар" на Олдман, Фиорентино обвини актьора в домашен тормоз по време на отдавна приключилия им брак. Пред медиите тя разказа как Олдман веднъж я е ударил няколко пъти с телефон, когато тя се опитала да набере 911. Актьорът определи твърденията за лъжа, а негови представители поясниха, че е имало разследване и не е доказано да е има такъв инцидент.
Синът на Олдман и Фиорентино – Гъливер, също нарече твърденията на майка си „лъжи“. Така нейната история не успя да лепне петно върху репутацията на актьора, който малко след това грабна дълго чакания „Оскар“.
Олдман и четвъртата му съпруга - Александра Едънбъроу. Снимка: Getty
Но е факт, че или животът с Олдман е изключително труден, или актьорът има сериозен проблем с подбора на жени. През 2008-а се жени за композиторката Александра Едънбъроу - неговата четвърта жена. В интервю за Independent през 2014-а пояснява по този въпрос, че бракът за него не е роля за млад мъж, но изразява надежда, че е научил нещо от първите си три опита.
"Практиката води до съвършенство. Нали така казват? Не се гордея, че това е четвъртият ми брак, но този е добър и да се надяваме последният", казва актьорът.
Греши. Двамата се развеждат през 2015-а, а две години по-късно Олдман за пети пореден път разменя брачни обети – този път с писателката и куратор Жизел Шмид.
Не толкова мълчалив и кротък
През годините Олдман е ядосвал не само жените в живота си, но и определени обществени групи. През 2014-а в свое интервю в „Плейбой“ той яростно се опълчи на политическата коректност в Холивуд. Актьорът я определи като глупост и посъветва всички да се научат да приемат шеги.
Смущение предизвиква и фактът, че той в известна степен защити Мел Гибсън и Алек Болдуин, които около този период бяха замесени в антисемитски и хомофобски скандали. Според Олдман хората, сочещи колегите му с пръст, са двуличници, които също са използвали подобни обидни думи. По-късно се наложи актьорът да се извинява публично за коментарите си. Политическата коректност, изглежда, победи в този случай.
Това обаче не го спря да изразява недоумението си от света, в който живеем. Свят, в който семейство Кардашиян, например, получават такова огромно медийно внимание.
"Погледнете тези хора. Кучето ми има повече достойнство от тези шибаняци. Наистина. Вижте маниерите им - вече няма благоприличие, няма уважение. Начинът, по който говорят за други хора, е шокиращ. Не знам накъде сме се запътили", коментира Олдман.
Когато да си баща е най-голямата награда...
Въпреки неуспехите в браковете си и успехите в киното, Олдман отчита като свое най-голямо постижение бащинството. Бил е самотен баща за около 10 години, грижейки се за двамата си по-малки синове Гъливер и Чарли. И признава, че това е било най-голямото предизвикателство в живота му.
"Гледам момчетата и колко страхотни са - те са моят най-голям успех. Това ме кара да вярвам, че съм направил нещо правилно", споделя Олдман.
БРАВО ГАРИ, продължавай да громиш левичарската сган.