Резултатите от изборите за 51-ото Народно събрание вече са ясни. "Величие" може и да искат касиране на вота и повторно преброяване на бюлетините, но поне към момента остават извън следващия парламент.
Математическите сметки показват, че формациите в новото Народно събрание ще се подредят по следния начин:
- ГЕРБ-СДС - 69 депутати;
- "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) - 37 депутати;
- "Възраждане" - 35 депутати;
- ДПС-Ново начало (ДПС-НН) - 30 депутати;
- БСП - Обединена левица - 20 депутати;
- "Алианс за права и свободи" (АПС) - 19 депутати;
- "Има такъв народ (ИТН) - 18 депутати;
- МЕЧ - 12 депутати.
Основният въпрос сега е може ли следващият парламент да формира мнозинство, което да излъчи редовно правителство.
Трудно, но не и невъзможно. Умората от постоянните избори, които се повтарят поне веднъж годишно от 2021 г. насам, доведе до тотално обезверяване в политическата класа и в системата на управление.
Избирателите са изтощени, партиите са изтощени, но още по-важното - държавата също е изтощена. За последните няколко години страната ни е дала над половин милиард лева за организиране на избори, а междувременно на ниво законодателство трябва да се приемат ключови закони.
Иначе казано, съществуват всички предпоставки за това партиите да оставят различията си настрана и да потърсят общи точки за сформиране на правителство.
Как обаче може да изглежда мнозинството, което да състави правителство?
| Първи участник | Втори участник | Трети участник | Четвърти участник | Общо депутати | |
| Сценарий 1 | ГЕРБ-СДС (69) | ДПС-НН (30) | БСП (20) | - | 119 депутати |
| Сценарий 2 | ГЕРБ-СДС (69) | ПП-ДБ (37) | БСП (20) | - | 126 депутати |
| Сценарий 3 | ГЕРБ-СДС (69) | ПП-ДБ (37) | ИТН (18) | - | 124 депутати |
| Сценарий 4 | ГЕРБ-СДС (69) | ПП-ДБ (37) | АПС (19) | - | 125 депутати |
| Сценарий 5 | ГЕРБ-СДС (69) | БСП (20) | АПС (19) | ИТН (18) | 123 депутати |
До момента вече беше лансирана една формула за изграждане на правителство - широка анти-ГЕРБ и анти-ДПС коалиция, която да обедини ПП-ДБ, "Възраждане", БСП, ИТН и МЕЧ. Предложи я лидерът на МЕЧ Радостин Василев, който заяви, че залогът за участието му в такова мнозинство е контролът над МВР.
Разбира се, подобна идея звучи комично. Най-малкото ПП-ДБ не искат да работят с "Възраждане", а комбинацията от толкова различни идеологически формации може да се опише само с хубавата българска фраза "манджа с грозде". Така че спокойно можем да отпишем този сценарий.
Още от самото начало изключваме от сметките "Възраждане", които са на позиция, че няма да участват в разговори за коалиция. ГЕРБ-СДС пък вече обявиха, че "Възраждане" са единствената политическа сила, с която не биха говорили за мнозинство заради идеологически различия.
Трябва ли 51-ото Народно събрание да излъчи правителство
Партията на Бойко Борисов е най-голяма политическа сила с близо двойно повече депутати пред втората партия. Ето защо към момента логично се позиционира като незаобиколим фактор при формирането на евентуално правителство.
Със своите 69 потенциални народни представители ГЕРБ-СДС ще имат нужда от подкрепата на още най-малко 52 депутати, за да стигнат до минималното мнозинство от 121.
Ако искат да работят с възможно най-малко партньори, трябва да се обърнат към втората политическа сила в 51-ото Народно събрание - ПП-ДБ.
Подобно обединение не е нещо нечувано, след като в рамките на миналия парламент двете формации образуваха т.нар. "Сглобка", стояща зад управлението на кабинета "Николай Денков".
Сега нещата изглеждат малко по-различно и то не заради натрупаната взаимна неприязън. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат различия във визиите си как трябва да изглежда правителството в следващото Народно събрание.
Първите са категорични, че макар да са готови на компромиси, избирателите са се произнесли и са им отредили победата и правото да управляват страната. Вторите обаче настояват за експертно правителство с премиер и министри, които да са равноотдалечени от всички партии.
Към това могат да се добавят и различията по политики, особено що се отнася до публичните разходи, съдебната реформа и реформата в службите за сигурност.
Въпреки всичко изброено, най-логичният и потенциално работещ шанс за правителство в рамките на следващия парламент включва общата работа на тези две коалиции.
Възможността ГЕРБ-СДС да си партнират с "ДПС - Ново начало" на практика би ги лишила от партньори в парламента. До момента ИТН и МЕЧ са заявили категорично, че няма да работят с Делян Пеевски, "Алиансът за права и свободи" на Ахмед Доган е превърнал съпредседателя на ДПС в свой враг №1, а ПП-ДБ се обявиха за налагането на "санитарен кордон" около Новото начало.
Градските демократи стигнаха дотам да посочат, че не биха работили с политическа сила, която не ги подкрепя за изолацията на Пеевски.
В крайна сметка дори БСП се разграничиха от възможността за работа с ГЕРБ-СДС и ДПС-НН. От партията посочват, че заради решение на конгреса ѝ не могат да се коалират с ГЕРБ и ДПС. Потенциално могат да говорят за подкрепа по политики, но не и за реално участие в коалиция с постове.
Дори и обаче да можеха, комбинацията от трите формации дава общо 119 депутати - с двама по-малко от необходимото минимално мнозинство.
Така че се връщаме към варианта за партньорство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Интересно изказване на Томислав Дончев, който представлява по-умереното крило в ГЕРБ малко преди изборите, допусна възможността за компромис и излъчване на непартиен премиер, който обаче да не е равно отдалечен от партиите, а напротив - равно приближен.
Това поне дава възможна основа за преговори. Дори с нея обаче общите депутати на двете формации не са достатъчни - 106. Съответно са им необходими поне още 15 народни представители.
Опциите за трети партньор са Алианса за права и свободи (АПС) на Ахмед Доган, БСП - Обединена левица и "Има такъв народ", като и трите политически сили досега са запазили принципна готовност за разговори за мнозинство.
Всяка от тези опции има своите плюсове и минуси:
- "БСП - Обединена левица"
БСП и техните партньори в ляво засега запазват известно разстояние, като обявиха, че ще изчакат сформирането на следващия парламент, преди да коментират потенциални коалиции. Въпреки това е спорно до каква степен формацията би била подходящ партньор за ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Разминаване тук има най-вече по линия на външнополитическата ориентация, където БСП предпочитат да флиртуват с по-русофилски ориентирани позиции, докато останалите две политически сили спазват ясна прозападна линия и подкрепят продължаващата подкрепа за Украйна във войната срещу Русия.
Това може да накара много десни избиратели, както в лагера на ПП-ДБ (най-вече на ДБ), така и в този на ГЕРБ-СДС да реагират много остро срещу общи действия с партията, наследник на БКП.
БСП за момента също страни от идеята за коалиция. Партията има решение на конгреса си, в което се забранява участието в общо правителство с ГЕРБ, макар че оттам все още оставят вратичката отворена за подкрепа по политики, но не и за разговори за постове и участие във властта.
Ако има плюс за подобна широка коалиция, то той идва от това, че БСП са предвидим партньор, който рядко предприема изненадващи действия.
Заедно трите политически сили биха имали общо 126 депутати.
- "Има такъв народ"
Най-малката откъм депутати и най-непостоянна и непредвидима като поведение опция за коалиционен партньор. Партията на Слави Трифонов активно флиртува с антисистемното поведение, агитира активно за промяна в системата на управление и за капак на всичко фокусира голяма част от публичните си изказвания в атаки срещу ПП-ДБ.
Въпреки това ИТН сякаш са най-безопасни сред трите опции от гледна точка на това как биха реагирали избирателите на ГЕРБ и ПП-ДБ. Слави Трифонов и Тошко Йорданов може и да са трън в очите на мнозина, но все пак нито са БСП, нито са Ахмед Доган.
Формацията също така вече твърдо се обяви срещу Делян Пеевски, което може донякъде да влезе в съзвучие с позицията на градските демократи по въпроса. Нещо повече - ИТН доскоро също пропагандираше за експертно правителство като единствен начин за излизане от сегашната криза.
Заедно трите политически сили биха имали общо 124 депутати.
- "Алианс за права и свободи"
Коалицията около Ахмед Доган през цялата предизборна кампания имаше една единствена цел - да победи Делян Пеевски и да вземе ДПС от ръцете му. Вотът не показа да са постигнали напредък по тази линия, но евентуално влизане във властта може да даде на почетния председател на Движението достатъчно власт да се противопостави на младия си наследник.
Допълнително с това хората около Доган са се доказали като послушни изпълнители, които няма да тръгнат да правят своеволия в преследване на собствената си амбиция.
Неговият водещ човек Джевдет Чакъров вече заяви публично, че коалицията категорично стои зад евроатлантическата ориентация на България и няма да я поставя под съмнение, сякаш подготвяйки се за евентуална покана за разговори.
Проблемът обаче е, че все пак става въпрос за Ахмед Доган, а това име, натоварено с много политически багаж, е много трудно за преглъщане в средите както на градските демократи, така и сред част от електората на ГЕРБ.
Доган има история с това да флиртува с Москва, а на всичкото отгоре агентурното му минало в Държавна сигурност също има своята тежест.
За да проработи такава коалиция, тя трябва да мине под знамето на борбата срещу Делян Пеевски, а не сме сигурни доколко ГЕРБ и в частност Бойко Борисов са съгласни с подобна идея.
Тук потенциална възможност е и правителство на малцинството на ГЕРБ и ПП-ДБ (под някаква форма) с подкрепата на АПС. Там обаче хората на Доган трябва да получат достатъчно атрактивна оферта, за да се съгласят на подобна формула.
Заедно трите политически сили биха имали общо 125 депутати.
В интерес на истината съществува още една възможна опция за формиране на правителство, която да освободи ГЕРБ и Бойко Борисов от нуждата да работи с ПП-ДБ.
Тя обаче изисква от него да се коалира с три други политически сили - БСП, АПС и ИТН. Това потенциално му дава по-голяма свобода да формира партийно правителство с по-традиционна управляваща коалиция, в която всяка политическа сила има своя брой министри.
Проблемът в този вариант е, че участието на четири политически сили в мнозинството е трудно за навигиране, както се видя през 2022 г. при правителството на Кирил Петков. А и тук става въпрос за четирима играчи, които са доста различни един от друг и имат доста различни приоритети.
Въпреки това Бойко Борисов има подобен опит във втория си кабинет, където си партнираше с Реформаторския блок и АБВ, а Обединени патриоти подкрепяха на заден план, без да участват в кабинета.
В случая обаче БСП заявяват, че не биха участвали в коалиция с ГЕРБ, а потенциално биха говорили с тях само за подкрепа по политики. Това би направило подобен сценарий още по-нестабилен и реалистичен.
В случая обаче не трябва да се подценява и още една опасност пред такова правителство - почти сигурно е, че то веднага ще бъде засипано от протести на т.нар. "демократична общност". Комбинацията от ГЕРБ, БСП и ДПС (та дори и без Делян Пеевски вътре) е малко или много мокър сън за всеки протестър, а събирането на такива политически сили води след себе си до много негативно натоварени конотации.
Все пак за Бойко Борисов е полезно да има този ход, докато преговаря с ПП-ДБ за кабинет, тъй като това ще му даде малко повече пространство за лавиране.
Междувременно обаче никой не може да каже до каква степен самите ПП и ДБ са готови на компромиси и на реални преговори, които да гарантират сформирането на правителство.
Представителите на коалицията на градските демократи видимо се притесняват да не разочароват избирателите си, коалирайки се с някоя от останалите партии и затова се опитват да предложат алтернативни решения и да поставят условия в самия процес на преговорите.
Макар по принцип това да е основа за принципно поведение, съставянето на правителство в ситуация като сегашната може да изисква по-консенсусен подход.
Веднъж вече видяхме как се провалят преговори между ГЕРБ и ПП-ДБ, като тогава двете страни си прехвърляха вината. Надеждата сега е, че и двете страни са си научили уроците.
В следващите седмици ни предстои да видим по кой път ще предпочетат да тръгнат партиите и дали накрая пак няма да се окажем в познатата до болка вече ситуация да се готвим за поредните предсрочни парламентарни избори.
