Изборите свършиха, Централната избирателна комисия (ЦИК) е почти готова с броенето на гласовете, а партиите вече гледат с нетърпеливо очакване към 51-вото Народно събрание.
Какъв обаче е пътят до сформиране на следващия парламент и през какви стъпки трябва да се премине?
Първата стъпка е в рамките на до 48 след приключването на изборния ден ЦИК да има готови резултати от гласуването като разпределение на процентите за различните партии.
В рамките на до 4 дни пък вече Централната избирателна комисия трябва да обработи и публикува официалните резултати от изборите. В това време се проверяват протоколите от вота и се разглеждат всички евентуални оспорвания на излезлите резултати.
В случая ще е много интересен казусът с партия "Величие", чийто резултат буквално виси на бариерата за влизане в парламента от 4%. Ако при излизането на 100% от протоколите за изборите тя падне под тази линия, вероятно от централата на формацията ще поискат ново преброяване, което да установи дали няма грешки, които да са ги ощетили.
След като окончателно се обяви кои партии и коалиции ще влязат в следващото Народно събрание, следва разпределянето на мандатите между тях по многомандатни избирателни райони.
Така до края на тази седмица трябва да има обявени кои са избраните за народни представители кандидати, а тези от тях, които са избрани в повече от един многомандатен район, трябва да направят своя избор откъде да влязат.
До неделя трябва да знаем вече имената на новите 240 народни представители, които ще са част от 51-ото Народно събрание.
След обявяването на официалните резултати от ЦИК президентът Румен Радев ще насрочи дата за първото заседание на новия парламент. То трябва да се проведе в рамките на до 30 дни след датата на изборите.
По време на това първо заседание на новото Народно събрание депутатите полагат клетва като народни представители, а след това пристъпват към избора на председател на парламента.
След избирането на тази позиция се преминава и към гласуване на заместник-председатели, гласуване на парламентарните групи и постоянните комисии в парламента.
Практиката досега показва, че изборът на шеф на парламента може да отнеме време, особено в шарени парламенти, където няма ясна определена група за мнозинство.
Когато парламентът заработи и вече има определени парламентарни групи, президентът Румен Радев провежда консултации с всички парламентарно представени сили.
След провеждането им той връчва и първия мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група в Народното събрание. В рамките на седем дни човекът, получил мандата трябва да предложи състав и структура на Министерски съвет.
Ако първата политическа сила върне мандата изпълнен, президентът насрочва гласуването на кабинета в Народното събрание. При успех членовете на новото правителство се заклеват пред парламента и веднага след това встъпват в длъжност.
Ако първият мандат обаче претърпи неуспех на който и да е етап, се преминава към връчването на втори на втората по големина политическа сила в парламента. Тя също има 7-дневен срок да излъчи правителство.
Ако и вторият мандат бъде неуспешен, държавният глава има право да връчи трети мандат на партия по негов избор.
Носителят на третия мандат не е обвързан със срокове, като целта е да се даде повече време за преговори между политическите сили за сформиране на мнозинство.
Ако и този опит за съставяне на правителство се окаже неуспешен, президентът разпуска Народното събрание и насрочва нови избори, като назначава служебно правителство.
Тези стъпки са заложени в Конституцията и осигуряват последователността и легитимността на управленския процес в България.
Процедурата по сформиране на ново правителство може да бъде кратка, но може и да се проточи във времето в продължение на повече от месец в зависимост от политическата ситуация и преговорите между партиите.
Очакванията са, че ако новите парламентарни сили не успеят да съставят кабинет, по-скоро ще се протака с процедурата, за да се избегне провеждането на избори през зимата.
Надеждите са, че все пак няма да се стигне дотам и 51-вото Народно събрание ще успее да излъчи редовно правителство, което да гласува бюджета за 2025 г. и да приеме законовите промени по Плана за възстановяване и устойчивост.
