Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Колко точно гласа не стигнаха на "Величие", за да влезе в 51-ото Народно събрание

И какви са възможностите пред Ивелин Михайлов и компания да оспорят резултатите от вота Снимка: YouTube, Свободен глас
И какви са възможностите пред Ивелин Михайлов и компания да оспорят резултатите от вота
Колко точно гласа не стигнаха на "Величие", за да влезе в 51-ото Народно събрание Снимка: БГНЕС

Абсолютният куриоз на тези избори е резултатът на партия "Величие" - 3,999% от всички редовни гласове, дадени на вота. Получените от формацията 97 430 гласа се оказаха недостатъчни тя да прескочи бариерата за влизане в 51-ото Народно събрание.

И докато партийният идеолог Ивелин Михайлов обяви, че възнамерява да обжалва изборния резултат, призова хората да подават сигнали за изборни нарушения и обвинява изборните органи в манипулация на вота, един въпрос стои на заден план:

Колко точно гласа не стигнаха на "Величие", за да влезе в Народното събрание?

В интернет вече витаят някои прибързани предположения, но е въпрос на по-фина математика. За да разберем отговора, трябва да се види колко точно гласове са били подадени за партиите и коалициите на вота, а оттам да се определи каква е стойността на 4% в реални гласове.

Така установяваме, че за партиите и коалициите са гласували общо 2 436 475, като в това число не влизат невалидните гласове и вотът "Не подкрепям никого", които така или иначе не участват във формирането на изборните резултати.

Следователно 1% от вота възлиза на 24 364,75 гласа, а 4% - на 97 459 гласа. Или с 29 повече от резултата на партия "Величие".

29 гласа обаче не биха стигнали на партията на Ивелин Михайлов, за да получи 4% от общия вот. Защо?

Причината е, че при наличието на тези 29 допълнителни гласа щеше да се вдигне и общата избирателна активност - от 2 436 475 гласа на 2 436 504 гласа, което пък щеше да повдигне с малко 4-процентната граница.

Така се оказва, че за да достигнат до заветните 4% от сегашния вот, на "Величие" са им необходими още 31 гласа - или общо 97 451 гласа, които да им осигурят резултат от 4,000032833916%.

Влизането на "Величие" в парламента можеше да бъде осигурено и при други, по-хипотетични условия - по-ниска избирателна активност.

Изчисленията показват, че ако 725 души бяха предпочели да се въздържат от гласуване или бяха дали невалидна бюлетина (или "Не подкрепям никого"), тогава дори сегашният резултат на Ивелин Михайлов и компания щеше да е достатъчен да видят Народното събрание отвътре.

Още в понеделник вечерта Михайлов обяви, че партията му ще иска касиране на изборите и ново преброяване, което да покаже реалния резултат на "Величие".

Във видеообръщение, излъчено на страницата на формацията във Facebook, той коментира, че не признава сегашните резултати от вота, както и начина, по който се е провела "цялата кампания с купуване на гласове, с уговорка между всички парламентарно представени партии - кой колко гласове да получи".

Михайлов уточни, че от "Величие" ще изчакат финалното преброяване от Централната избирателна комисия за изборите от 27 октомври, което по думите му се извършва до 72 часа след преброяването от Районните избирателни комисии. След това ще поддадат жалба относно резултатите.

"Ние ще предприемем всички действия, включително стачни действия, ще сезираме различни европейски институции. Ще сезираме ООН", добави Михайлов и призова всичките си последователи, които имат доказателства за изборни манипулации, да се свържат с представителите на "Величие".

Спорно е доколко сезирането на Организацията на обединените нации би помогнало на Михайлов и хората му по отношение на касирането на изборите. Пред него и партия "Величие" обаче има някои възможности, с които да оспорят резултатите от изборите.

Оспорването на изборни резултати от парламентарни избори в България се регулира от Изборния кодекс, като там се посочва, че споровете се разглеждат от Конституционния съд (КС).

Ключов момент обаче е, че КС може да бъде сезиран само от пет институции: президента; поне 1/5 от положилите клетва и действащи народни представители; Върховния касационен съд; Върховния административен съд и колективния им орган - пленума на съдиите, както и от главния прокурор.

С други думи, пряко заинтересована страна като "Величие" не може да поиска директно от Конституционния съд да касира вота, а трябва да го направи през някоя от петте посочени горе институции.

Партията вече е минавала по този път, като след вота на 9 юни тази година се пробва да оспори пред Върховния административен съд (ВАС) резултатите, обявени от ЦИК.

Магистратите там обаче оставиха искането без разглеждане, тъй като в ИК изрично са регламентирани специален ред и органи за оспорване на законността на обявените резултати от изборите за народни представители.

Въпреки всичко, от партията могат да повторят отново опита си с оглед по-специфичната ситуация.

Категорично обаче жалбата към съда трябва да съдържа не само факта, че някакви 31 гласа не са стигнали на "Величие" да влезе в парламента, но и реални и конкретни аргументи за сериозни изборни нарушения, които променят коренно резултата от изборите. По закон партията разполага със 7 дни след официалното обявяване на резултатите, за да подаде жалбата си.

Ако някоя от петте институции прецени, че в казуса има наистина значими изборни нарушения, които правят вота нелегитимен, тя има срок до 15 дни след обявяването на резултатите от ЦИК, за да сезира Конституционния съд, който реално да вземе решение за евентуално касиране на вота.

Според чл. 306, ал. 2. от Изборния кодекс Конституционният съд трябва да се произнесе по случая в срок от два месеца след постъпване на искането. Искането не спира изпълнението на решението на Централната избирателна комисия.

При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението.

Досега в историята у нас не е имало цялостно касиране на парламентарни избори.

През 2013 г. от ГЕРБ обмисляха възможността да посикат сезиране на КС (имаха достатъчен брой депутати, които да отправят искането) заради т.нар. "Костинбродска афера". Впоследствие обаче Конституционният съд отхвърли искането. 

Въпреки това през годините има примери за частична отмяна на изборните резултати. Така например през 1995 г. съдът отменя избора на Жорж Ганчев заради двойното му гражданство - българско и американско.

По тази линия от "Величие" може да опитат по-друга стратегия за обжалване на вота, както стана ясно от публикуваното в понеделник видео. 

Представителят на формацията Павел Стоименов коментира, че ще поискат проверка на резултатите в една община - Симитли, където според партията много от тамошните жители са в чужбина, но били записани, че са участвали в изборите.

Все пак обаче шансовете на "Величие" да постигнат касиране на вота остават доста малки - пътят към Конституционния съд е дълъг, изисква се да имат изключително професионално написана и подплатена с доказателства жалба и да убедят други институции да действат от тяхно име.

От партията сякаш добре осъзнават това и според последните включвания на Ивелин Михайлов в социалните медии, той вече се готви да продължава борбата си извън парламента, организирайки гражданска съпротива.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените