"Бързата работа е срам за майстора."
Тази стара народна мъдрост се потвърди при финалното представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост, който трябва да стабилизира икономиката ни в периода 2021-2027 г. с 11 милиарда евро от Европейския съюз.
Планът обаче се превърна в "ябълката на раздора" между новите парламентарни групи в 45-то Народно събрание и правителството на премиера в оставка Бойко Борисов, съставило документа.
Народните представители поискаха от премиера в оставка да участва лично в дебатите по приемането на рамката Next Generation ("Следващо поколение"), но Борисов отказа с мотива, че депутатите иска да го изправят на Народен съд.
Последната версия от т.нар. "План Дончев" се появи на сайта Next Generation едва на 19 април, а в бързината при качването му в Google Drive някой е забравил да заключи файловете за редакции, което провокира много творчество в самите файлове и много критики към управляващите в оставка.
Но шегите и закачките покрай този гаф далеч не са най-големият проблем пред Националния план, за който се говори още от миналата година.
Въпреки че вицепремиерът в оставка Томислав Дончев го представи публично преди 6 месеца, документите по Националния план бяха заведени в деловодството на Народното събрание едва на 16 април, две седмици преди изтичането на крайния срок за представянето му пред Европейската комисия. Още повече - те бяха представени в един и същи ден, когато правителството на ГЕРБ подава оставка и Бойко Борисов излиза в отпуск.
Това забавяне до едва ли не последния момент поставя страната в една доста сложна ситуация, при която парламентът е поставен почти пред свършен факт за приемането на плана, докато крайния срок за представянето му пред Брюксел - 30 април, ограничава значително времето за редакции или пренаписване.
Така на практика се стига до ситуация, в която или парламентът трябва да приеме Плана на ГЕРБ, или да се стигне до отлагане на подаването на документите пред Европейската комисия.
Разбира се, този краен срок е условен, както пояснява пояснява заместник-председателя на ЕК Валдис Домбровскис. Националния план може да се представи и след 30 април, но тогава и постъпленията от евросредствата ще се забавят. Като добавим и цялата процедура по одобрение за финансиране от Европа: съставяне на проект, одобрение от комисия, евентуално обжалване на решението на комисията, може и сами да сметнем, че процесът ще проточи толкова, че едва ли ще получим пари до края на тази година.
В тази ситуация за Борисов това да забави внасянето на плана в Народното събрание беше силен ход в чисто политически план. С него той си позволява да прехвърли всяка вина за такива евентуалните забавяния на политическите си противници, ако тръгнат да редактират Плана. По този начин той не оставя и достатъчно време за сериозни обсъждания в парламента, където групата на неговата партия ГЕРБ вече няма мнозинство.
Проблемът в случая е, че има риск в бързината да усвоим парите на Европа, да започнем да инвестираме в проекти на парче, вместо в цялостно модернизиране на икономиката, каквато е първоначалната идея на Плана за възстановяване и развитие.
Еврокомисар Домбровскис така или иначе преди дни каза, че работа по българския План за възстановяване и развитие има още, особено в частите за зелените цели и социалното включване. Сега отговорността за довършването или още повече - ако се стигне до отхвърлянето му, ще бъде прехвърляна като горещ картоф между ГЕРБ и останалите партии.
Планът се появи в преходен момент между две правителства, което предоставя перфектното извинение и на двете страни. Борисов може да прехвърли топката на новия кабинет с аргумента, че те са разпределяли инвестициите, а потенциалния нов кабинет да върне към правителството на ГЕРБ, понеже те са авторите на сегашната версия Плана за възстановяване и устойчивост.
Как започна съставянето на плана?
Нека да се върнем в началото от съставянето на Националния план за възстановяване и устойчивост. Стартът на механизма Next Generation бе обявен миналата есен в годишната реч на Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК, пред евродепутатите. По тази програма България ще получи а 6,217 милиарда евро безвъзмездно и 4,549 милиарда евро под формата на заеми.
След речта на Фон дер Лайен властите у нас се заеха с изготвянето на първата версия на плана. Първият вариант бе качен на 30 октомври 2020 г. в Портала за обществени консултации. На 6 ноември също миналата година проектът бе изпратен до ЕК за одобрение и след проведени консултации бе върнат за редакции на 1 февруари.
Представянето на точките от документа пред народните представители обаче се забави. За сметка на това вицепремиерът Дончев показа с презентация основите на редактирания план, според които парите ще се изразходват по 4 основни стълба: "Справедлива България", "Иновативна България", "Зелена България" и "Свързана България".
Освен графики и проценти обаче презентацията на Дончев не съдържа по-конкретна информация за разпределянето на финансите от ЕС. Едва на 16 април, след редакциите при проведените консултации с еврокомисията, стана ясно в какво ще се инвестират парите от Европа.
Как ще похарчим едни 11 милиарда евро?
Лъвският пай от еврофондовете според плана на ГЕРБ ще отиде за дигиталното земеделие и хидромелиоративната инфраструктура (системите за отводняване и напояване в страната). Кабинетът на Борисов е планирал да похарчи 848 милиона лева за цифрови технологии в земеделския сектор като сензори и датчици за дигитализиране на селските стопанства.
По проектите за дигитализация ще бъде отпусната и почти същата по размер сума - 806 милиона лева за изграждане на 5G мрежата и трансграничната цифрова инфраструктура.
Ключовият момент от Националния план за възстановяване и устойчивост обаче са проектите за преход към производството на водород и биогаз, които в бъдеще ще заменят остарелите въглищни централи. За тях ще се инвестират близо 500 милиона лева по механизма Next Generation, а целта е да се наместим в плановете на ЕК за по-чиста околната среда и борба с глобалното затопляне. Самата Фон дер Лаейн посочи в речта си към евродепутатите, че проекти по т.нар. "Зелена сделка" ще са условие за отпускане на евросредствата.
По "Зеления преход" у нас се планира изграждане на модерна дигитална инфраструктура, тръбопроводи, по които да тече новото гориво, и изграждане на слънчеви панели по блокове, къщи и някои публични сгради.
Сериозно перо в изразходването на евросредствата заемат и ремонтите. 712 милиона лева ще се отделят за подобряване на материалната база в училища и детски градини, 300 милиона лева отиват за саниране на многофамилни къщи и предприятия, а за модернизация на здравната система ще се похарчат 755 милиона лева.
На опашката при разпределянето на парите от Европа остават фонд "Култура", дигитализацията на съдебната система и опазването на природните богатства по "Натура 2000".
Големите критики към Плана за възстновяване още при първото му публикуване бяха, че се отделят солидни суми за саниране сгради и модернизиране на материалната база в училища и детски градини, вместо за дигитализация и модернизация, която ще улесни страната ни при т.нар. "зелен преход". След критики и от Европейската комисия средствата в плана бяха преразпределени, така че в приоритет се превърнаха разходите за проектите по "Зелената сделка", а парите за саниране на сгради бяха съкратени.
Какви са вариантите за плана?
Съюзът има мащабни планове за следващите две десетилетия, включващи и страната ни, и независимо от междупартийните войни, които се водят на наш терен, финансова инжекция от Европа ще има. Със или без забавяне при представянето на Националния план за възстановяване и устойчивост Европейската комисия няма да остави България без пари за инвестиции на фона на "Зелената сделка" и след COVID кризата.
За ЕС е важно всички страни-членки да разполагат със средства за "зеления преход" и стабилизиране на здравната система, тъй като в основата на плановете им стоят намаляване на температурата на планетата до 2030 г. и справяне с последиците от пандемията.
Макар и политическата ситуация у нас да е труднопредвидима, пред новите управляващи стоят няколко варианта за ефективно усвояване на еврофондовете.
Те могат да приемат вече съществуващия план и в движение да нанасят корекции по него след съгласуване с еврокомисията. Ако управляващите, бизнеса и ЕС постигнат съгласие, са възможни изменения дори по приоритетните точки във вече разработения документ.
Възможно е и преди да се представи пред Европейската комисия Планът за възстановяване да се надгради след обсъждане в Народното събрание. При мнозинство на новата власт решенията ще се гласуват бързо и след въвеждането на корекциите закъснението при завършването на плана ще е малко.
Пред депутатите стои и опцията изцяло да отхвърлят съставения от ГЕРБ План за възстановяване и да дадат шанс на новия кабинет да напише свой. Но предвид, че все още се водят консултации за ново правителство, няма излъчен министерски съвет и комисия, отхвърленото предложение на ГЕРБ ще означава ще финансирането на проектите по него ще се забави с поне една година.
Консенсусът около преработването и одобряването на Плана за възстановяване може да се превърне в тест за възможностите на новото управление и задаване на ясна посока за икономиката ни през следващите години.
Подводният камък за бъдещето на икономиката ни обаче продължава да стои, а именно бързината - с която документите се прехвърлят от ръцете на едно правителство в друго, и нанасянето на спешни редакции, за да се спазят сроковете на ЕК.
Преработката на "бърза ръка" създава опасност вместо този път реално да видим действащи реформи в икономиката, които ще ни изместят от позицията на най-бедната държава в ЕС, отново да слушаме извинения и обвинения в бездействието на предишното правителство.
