Управляващите гласуваха напълно несправедливо решение на казуса "натрупани отпуски". Десетки, дори стотици хиляди души ще бъдат сериозно ощетени. По казармения принцип - кой крил отпуск - крил, кой се прецакал с отпуск - прецакал се.
Възела - с меч
Несправедливостта започна още с идентифицирането на проблема. Премиерът се ядоса, че при уволненията на шефове и чиновници все има да се плащат сумати пари на изпроводяк, защото всички се оказват с по половин година невзет платен отпуск. И реши да разсече с меч възела - до края на следващата година всички натрупани отпуски в държавата да са изчистени.
Проблемът с отпуските наистина е голям, но причините са коренно различни в държавния и частния сектор. В администрацията и в държавните фирми отпуски се трупат главно защото хората не ги отчитат документално, не че не ходят на море. Особено ако става дума за началник или счетоводител, които няма кой вътрешноведомствено да контролира. Или пък си ги трупат, защото знаят, че отпускарските дни няма къде да им избягат и при съкращение или напускане ще им ги изплатят.
Именно държавата е виновникът
При това в настоящ момент, с настояща, след всички индексации и увеличения заплата, което си е съвсем изгодна финансова инвестиция. (Чак при кризата за пръв път се появи и намалението на заплати). Всичко това е допуснато през годините тъкмо от държавата, която не я бе грижа и за най-елементарен контрол, а сега се възмущава и решава да шамаросва и виновни, и невинни.
В частния бизнес проблемът с невзетите почивни дни е коренно различен - отпуски се трупат, главно защото работодателите не пускат работниците си да почиват в пълния обем от полагаемия се по закон размер. Наемниците рядко могат да вземат повече от 2 календарни седмици (10 работни дни) наведнъж, защото все се оказва, че не остават хора за нормалния работен ритъм на фирмата.
С гласуваните поправки в Кодекса на труда ще загубят и трите групи: тарикатите, които реално са ползвали отпуск, но са си го писали; доверчивите, които не са се натискали да си вземат целия отпуск, защото са знаели, че няма да го изгубят, или че най-малкото, ако загубят работата си, той ще им бъде изплатен; онеправданите, на които не им е било позволявано да ползват целия си отпуск.
Загубата
Загубата обаче е не само в неползвана почивка, а и в пропуснатата възможност невзетите дни да бъдат заплатени. Дори на по-ниска от реалната заплата, както е масово в частния сектор, където заплатите по ведомост (и съответно изплащания при напускане, където изобщо се изплаща, отпуск) са върху суми, равни на или близки до минималния осигурителен стаж за съответната длъжност и сфера на дейност.
Загубите в дни са отвсякъде гарантирани заради една напълно йезуитска формулировка на законодателя. Правилото е отпуски оттук нататък да се чистят максимум за 2 години - от настоящата да можеш да си прехвърлиш в слеващата само 10 дни. Тези 2 години обаче са цели едва от 2011 г. А правилото влиза в сила от средата на тази година.
Натрупаните отпуски пък са за период досега и могат да се изчистят на практика за период само от година и половина, колкото остава до края на 2011-а. Но и това не стига. Правилото за прехвърляне влиза в сила веднага. Което ще рече, че от отпуската от 2010 г. могат да се прехвърлят в 2011 г. само 10 дни - или половината, в масовия случай на 20-дневния отпуск.
Затова от НОИ съветват той да се вземе първо, а после останалите дни - иначе поне 10 дни от редовния отпуск за настоящата година изгарят. Но къде в частния бизнес ще дадат за оставащата половин година повече от 10 дни? Т.е. натрупаните за предишни години дни практически няма как да се вземат в масовия случай. И пак остават за догодина.
Но и догодина се полага отпуск, от който може да се прехвърлят максимум 10 дни, и тепърва пакс трябва да се прави опит да се вземат натрупаните от преди 2010-а почивни дни. Т.е. ситуацията се връща на изходно положение - като в настоящата година. Обаче мандалото хлопва - 2011-а е крайният срок за „чистене" на отпуски. И каквото не е взето, изгаря.
Поправките в трудовия кодекс въвеждат задължителни графици за отпуските по фирми и учреждения. Това обаче също не работи. Първо - за тази година, защото поправките влизат в сила от юли, когато е разгарът на отпускарския сезон и графиците са вече неактуални. Да речем, че добросъвестен работодател ще направи отпуски за останалите два сезона, само и само работниците му да си ги ползват. Но как изобщо могат да се спазват графици в условия на криза, когато не е ясно кой работник докога изобщо е на работа?
След орязаните заплати - орязани отпуски
Предвиден е и друг неработещ механизъм - ако работодателят не позволи ползването на отпуск в рамките на графика, работникът с двуседмично предизвестие сам да има право на него. Само че то вече става извън графика - кой работодател ще обявява две седмици преди графика несъгласие за отпуск.
Ако дни преди графика той откаже отпуск, а работникът трябва да чака две седмици за влизане в сила на автоматичното си право, значи той вече е извън графика. И ако същото се случи и с други наемници от фирмата, то график дефакто няма. Отделно, че рядко работник ще посмее да прибегне до тази стъпка, без да рискува след това неблагоприятни за себе си последици от страна на работодателя.
Особено пък когато Народното събрание със същите поправки в Кодекса на труда намали 10 пъти долния праг на глобите за фирми, които не осигуряват здравословни и безопасни условия на труд и които не регистрират в 3-дневен срок трудовите договори в НАП.
Така новата антикризисна мярка на управляващите се оказва съвсем закономерна - след орязаните заплати, орязани отпуски.
