Wikipedia е шестият по посещаемост сайт в света, за който британският философ Мартин Коен твърди, че вече притежава информационния монопол, обременен с късогледието и предразсъдъците на своите създатели. Друг философ, американецът Дон Фалис е по-мек в определението си и смята, че Wikipedia не отразява истината във философското ѝ или научно измерение, а по-скоро представя обобщената гледна точка на мнозинството.
В същото време Wikipedia е основният източник на информация по безброй теми. В скорошно изследване 66 на сто от британците заявяват, че имат пълно доверие на информацията на сайта, докато държавният информационен титан ВВС получава „едва" 62 на сто подкрепа.
Точно това сляпо доверие в Wikipedia е използвано многократно за не особено морални цели. Примерите за опит за манипулиране на информацията в сайта са десетки хиляди, а т.нар. „редакторски войни", в които пишещите в сайта се опитват да избистрят истината, са безчет, а някои от тях са достигнали до гигантски размери.
Къде е българската Wikipedia на този фон? Оказва се, че архивите на сайта пазят множество свидетелства за тихите интернет борби за това чия истина да пребъде на страниците на Wikipedia.
Заслепително излъскан имидж
Януари 2010 г. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков вече е обрал не малко негативно обществено внимание заради полемичните си мнения по множество въпроси. На страницата му в Wikipedia тази информация е грижливо събрана в раздел „Скандали и непопулярни за България идеи".
На 9 януари сутринта обаче министър Дянков се сдобива с изцяло нова страница, където имиджът му е излъскан до блясък. Отдава се специално внимание на академичните и професионални постижения на министъра, повечето негативна информация е премахната или туширана, а разделът „Скандали и непопулярни за България идеи" е прекръстен „Нови за България идеи".
Бдителната администрация на Wikipedia открива, че IP адресът, от който са правени промените принадлежи на Министерство на финансите. След като значителна част от промените, извършени от съвестните служители на МФ са премахнати, последва ново пренаписване, отново в крайно позитивна светлина. Борбата между анонимните служители на министерството и администрацията на страницата продължава няколко дни и приключва с победа на администраторите, които тушират словославянето на Дянков.
Днес страницата на Симеон Дянков е позапусната. Последните големи промени по нея са от февруари 2013 г., а в момента дори не е отразена последната месторабота на бившия финансов министър.
Чист PR, вместо енциклопедия
В някои статии усилията на съответните PR отдели са се увенчали с определени успехи. Такива са например страниците на банкера Цветан Василев и неговата банка КТБ.
През август 2013 г. се появява потребител (с име Kaya Dimova), който усилено започва да пренаписва статии, пряко и косвено свързани с банкера Василев, като например страниците на ПФК Ботев - Пловдив, БТК, Виваком, компанията Виктория, конкурса „Мистър Икономика", Комисията за финансов надзор и други.
Същият потребител влиза в остри спорове с администрацията и другите потребители относно съдържанието на страницата на Василев, което според него „фрапантно противоречи на правилата за писане на биографии на живи личности, в частност зловредност и пристрастност".
Потребителят е отлично запознат с правилника на Wikipedia и различните процедурни хватки по време на „редакторските войни" и ловко се опитва да неутрализира редица твърдения и обвинения срещу Василев, като се старае да прокарва собствени такива, включително и за т.нар. „Кръг Капитал", който седял зад атаките по банкера.
Цялата дискусия по темата заслужава да се прочете на този адрес.
Така или иначе, белият и черният PR секват, а страницата на Цветан Василев не е сериозно обновявана от април 2014 г. - и съответно всички последвали драми с него и банката му липсват от енциклопедията.
Подобна е ситуацията и със страницата на КТБ, която е с чисто PR звучене. Администраторите на Wikipedia многократно подканват да редактират страницата, за да може тя да придобие енциклопедичен вид, но това така и не е сторено.
Руснак ли е Сергей Станишев
Руското гражданство на бившия премиер Сергей Станишев се оказва в центъра на една от най-големите „редакторски войни", които преживява българската Wikipedia. Фактът, че в първите 30 години от живота си Станишев е съветски, а след това и руски гражданин, преди през 1996 г. да получи българско гражданство, води със себе си редица полемики, които потребителите в българската Wikipedia разнищват в продължение на близо шест години.
Всичко тръгва от това, че през 2007 г. страницата на Станишев е поставена в подкатегориите „руснаци" и „съветски граждани". Тези, може би, вандалски прояви обаче разпалват бурни дискусии дали Станишев е имал съветско/руско самосъзнание и това да може да го класифицира като руснак по националност.
Първоначалната дискусия по темата угасва, но през 2009 г. се разгаря нова - евреин или православен християнин е Станишев, питат потребителите, базирайки предположенията си на някои публикации в жълтата преса.
През 2012 г. следва нов епизод около руската драма със Станишев. Този път споровете тръгват от това, дали на страницата да се запази руското изписване на името му (Сергей Дмитриевич Станишев), тъй като той е бил известен с него през по-голямата част от живота си и постепенно преминават към това, дали все пак бившият председател на БСП не е руснак по националност.
В предългите дискусии се открояват честите намеси на потребител, който се представя като Вени Марковски, който по онова време гравитира около БСП и президентската институция под ръководството на Георги Първанов. Това далеч не е единствената намеса в енциклопедията на интернет пионера, който между другото сам пише страницата си в Wikipedia.
Бойко Борисов не е Супермен
„Бойко Борисов не е Супермен, затова е добре статията за него да бъде написана по-нормално, без емоции и изхвърляне.", заявява Вени Марковски през септември 2009 г. и настоява за цялостно пренаписване на страницата посветена на тогавашния премиер. Това не е първият формален протест срещу съдържанието на страницата от страна на Марковски, но това му навлича гнева на доста от другите потребители, които не одобряват нето гледната му точка, нито заповедническия му тон. От това не следват промени.
През годините се помнят и други странни забележки към страницата на Борисов. През февруари 2014 г. потребител заявява: „Сложете някоя нормална снимка. Все пак това е страница за министър-председател." Портретната снимка на Борисов е сменена с „по-нормална", въпреки че за редовия читател разлика няма.
Днес страницата на Бойко Борисов е една от най-големите и добре поддържани страници, посветени на български политици, като неутралната гледна точка, на която Wikipedia държи до маниакалност, е практически спазена. Но през годините са отбелязани десетки случаи на опити за прокарване на позитивна и негативна политическа пропаганда. А някои примери са просто абсурдни.
През март 2011 г. на страницата на Борисов се появява раздел „Оценки", където се мъдри следното изречение „В личностен план, а и в управленски, Бойко Борисов най-често е определян като суетен, най-вече заради многото награди и похвали, които го ласкаят и изтъкват в личен план, и които приема на драго сърце", а като източник на тази информация е посочено интервю с актьора Христо Гърбов...
Иван Костов е комунист, а Симеон Сакскобургготски е цар
„Статията е изцяло тенденциозна и се опитва да внуши по зле прикрит начин две неща: Костов е с комунистическо минало и манталитет, и Костов е корумпиран и надменен политик", възмущава се анонимен потребител през април 2007 г. и действително най-сериозните дискусии, свързани с бившия министър-председател, са около твърденията, че през 80-те години на миналия век е подал молба за членство в БКП, която е била отхвърлена и драмите със „Случая Сепио". В крайна сметка в текущата версия е записано, че Костов е подавал молба за членство в БКП на база интервю с баща му от 1998 г.
„След като не е абдикирал и не е детрониран, не е ли по-правилно да бъде наричан Н.В. Симеон II Сакскобурготски Цар на Българите?", пита потребител в дускусионната част на страницата, посветена на Симеон Сакскобургготски. Един от основните проблеми в нея е цикличното появяване на въпроси и спорове не трябва ли бившият премиер да се води всъщност цар на България. Някои от аргументите в полза на царската титла са на ръба на хумора, като например този:
„След 20 години, когато Симеон ще е починал и погребан, хората все още ще си спомнят за него. Те ще си казват или "еx тоя цар как ни погуби" или "еx тоя цар как ни помогна" ама никога няма да казват "ех тоя господин Сакскобургготски"."
Далеч по-интересен е опитът на Сакскобургготски да се лепне титлата „крупен земевладелец", заради реституираните по време на неговото управление имоти, възлизащи на над 1500 декара.
Вандалщината като политическа агитация
Много други страници, посветени на български политици са вандализирани многократно, което налага честото им поставяне под специален защитен режим, в който само администраторите могат да променят съдържанието.
Такъв е случаят със страницата на заместник-председателя на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Точно около изборите за европарламент през май 2014 г. многократно се прави опит първото изречение на статията да бъде „Цветан Генчев Цветанов е ОСЪДЕН ПРЕСТЪПНИК". Отвъд това, страницата на Цветанов е доста скучна.
Постна и лишена от полемики е и страницата на Делян Пеевски, като отново многократно са правени опити цялото ѝ съдържание да се замести с изречението „Делян Славчев Пеевски е НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ". Вандалските прояви върху страницата на бившия премиер Пламен Орешарски също са често срещани. Една от най-креативните е от февруари 2014 г., когато анонимен потребител успява да замести всяко едно изречение от статията с фразата „България мрази Пацо".
А някъде е просто скучно
Страниците и дискусиите към тях на други съвременни български политици обаче се оказват разочароващо скучни. Такива са страниците на президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев, въпреки определената доза полемики, витаеща около двамата.
Така например основният спор в страницата на Първанов е защо са премахнати данните за семейството му, а в тази на Плевнелиев - дали може да го смятаме за православен християнин на база факта, че е целунал кръста при полагане на клетвата си.
Да се доверяваме ли?
Примери като горните в българската, а и не само Wikipedia са безбройни. Информацията в този сайт, която по подразбиране се оформя от самите потребители, е лесна за манипулиране, а неверните твърдения могат да стоят на страниците в енциклопедията с години и дори да се приемат за научни факти.
Въпреки всичките си слабости обаче, Wikipedia е най-близкото, което днес имаме до онзи безкраен архив от свободна информация, който да бъде достъпен за всички на планетата и за който са мечтали и мечтаят създателите на сайта.
Марковски има и друга основателна причина освен гравитирането около БСП. Станишев и екс-приятелката му Йончева са кумове на Марковски. Като оставим настрана не преките им роднински връзки, то обикновенно за кум се кани личност, която уважаш и почиташ, или поне близък приятел. Поне по българската традиция... не знам как е по руската. Марковски е рядко повратлив с цел да запази добруването си - в това отношение са си лика прилика със Станишев. Разбира се, Марковски споделя онаследена омраза към всичко не социалистическо. Ако не се беше случила промяната през 1989 то Вени щеше да преживява по-качествено от 99% от българите. Сега, за негово съжаление, дори и да е в горните 30%, то не е дори близо до този един процент... И от това понякога пяна му излиза...
Тъй като съм прост човечец (уви, вярно е), вярвам на това, което прочета... от няколко независими един от друг източника. И ако информацията се припокрива, склонен съм да й вярвам повече или по-малко. Уикипедията никога не съм я имал за инстанция, повече е нещо като насочваща информация с множество дупки, които трябва да се попълнят чрез други четива. Още по-малко вярвам на сайтове/медии, които сами се рекламират като бастион на истината. Та това е моя съвет, моми и момци (не, че някой ме пита) - никога не се доверявайте на един източник, пък бил той и (уж) авторитетен.
Бравос Благовесте, убедени сме че с подобни методи партията ти ще пребъде и ще даде вечна радост на България1