Не дай, боже, да попаднем на консул като Шкумбата да ни брани в чужбина, и на синдикат в България - да защитава правата ни на оковани от наемния труд. Българският дипломат ще ви разкаже виц, синдикалната корпорация ще ви подари значка и знаменце и ще прибере членския внос. Толкоз.
Единият е там заради синекурата - ех, че хубава дума, другият - в угода на властта и за да спретва отвреме навреме някой протест по поръчка на бизнесмен от ранга на Ковачки например.
Ех, имаше едни златни за профсъюзните лидери времена, когато синдикатите блокираха приватизационни сделки, но сега едва ли и техният протест ще удължи живота на "Брикел" след 30 октомври, както и на другите мръсни производства на Ковачки...
Да се разправим със синдикатите
И ако с качеството на дипломатите ни, пратени с подкрепително писмо от Божидар Димитров, работата е неспасяема, крайно време е да се разправим със синдикатите. Като за начало може да се направят три неща: да се разтури тристранката - и заедно с профсъюзите да се ометат и така наречените работодатели, да се проведе национално ИСТИНСКО преброяване на синдикалните членове и да се напише нов Кодекс на труда.
И ако може профсъюзите да не правят броилката, а статистиците.
Разтурянето на тристранката е крайно наложително поради следните причини: работата на правителството е да обсъжда реформите, бюджета и намеренията си със своите политически партньори, не със синдикалисти и работодатели на една маса. Ако се бои от протести срещу реформите си, направо да си ходи - вместо да ми имитира някакво правителство на националния сговор.
На следващ етап да се махнат представителите на синдикатите и работодателите от Надзорния съвет на НОИ и да се провери кои синдикалисти са сложили ръка на бизнеса с квалификационни курсове, фирми за осигуряване на работа и трудови борси и прочие банички, някои доста мазни - европроектите, покрай мимикрията, наречена защита на правата на наемния труд.
Не знам какво точно правят там - вероятно надзирават несъбирането на осигурителни вноски за над 2 милиарда лева. И осигуряват чадърчета за фирми, които не внасят...
Когато миньорите повръщаха извън кадър
Работата ми като журналист започна с отразяване на миньорски протести, които - на път от провинцията до съответната синдикална централа, растяха в геометрична прогресия като брой негодуващи. От тогава имам златно правило: да се преброи броят на хората, излезли на протест, е също толкова невъзможно като да се преброи броят на синдикалните членове в България.
Една от паметните случки оттогава, която обичам да разказвам - и никога няма да забравя, е как покойният вече лидер на КНСБ Желязко Христов беше слязъл в един от рудоземските рудници на ГОРУБСО - долу имаше стачкуващи срещу закриването на добива на оловно-цинкова руда, които от неколкодневния престой и страшната влага повръщаха и бяха зле.
Та д-р Христов с чорапи и кафе и куп журналя слязохме долу. И аха д-р Христов да подаде чорапите и да дръпне реч в смисъл: Дръжте се, братя, ние сме с вас, и старичката тв камера на БНТ се овлажняваше. И всичко пак отначало... Дубъл след дубъл - за да стане героичната случка. А миньорите гледаха с пожълтелите си лица и някои дори събраха сили да подсмихнат - ама не злобно.
Въпреки че ги чакаше трайна безработица, втвърдени като сюнгер от силикозата бели дробове и ръце, които така треперят от пневматичните пистолети, че се напикаваш, преди да си си разкопчал дюкяна на панталона.
Броене през пролетта на 2004-а установи, че двете профсъюзни тела - на КНСБ и КТ Подкрепа, имали малко над 500 000 единици (390 000 "канесебейци" и 120 000 "подкрепаджии"). Със сигурност днес реално са поне пет-шест пъти по-малко.
И нито един от тези членове, за разлика от ръководствата им, не е собственик/акционер. Къде бяха синдикатите, когато трябваше да бранят правата на хората си и да им осигурят реална собственост при двете смешки, наречени "масова приватизация" и "работническо-мениджърска приватизация"?! Играеха с мениджърите и/или с властта...
Угодни на властта
Кого всъщност представляват днес синдикатите? Учителите със сигурност, защото те останаха най-голяма и компактна група. Да сте чули за протести в ЧЕЗ или което и да е от електроразпределителните дружества, ами в БДЖ, където
Синдикатите в момента правят това, което и повечето български граждани - налягат си парцалите. И за да останат във форма и да имитират дейност, скачат за осигуровки и стаж. Ами цяла Франция скача срещу това, че възрастта за пенсиониране се вдига от 60 на 62 години - при това до 2018 г. Въпреки това Саркози, френските власти и законодатели останаха непреклонни - пенсионната реформа ще се случи.
На българските власти обаче им е угодно да преговарят - и да се сговарят, точно с тези синдикати. Както беше написал моя колега Калин Манолов, по остарялата, но пък удобна формула на Кръглата маса.
Така за пред очите на обществото излиза, че ако днес премиерът Бойко Борисов е изслушал профсъюзните шефове, той е чул болките на стотиците хиляди хора на наемния труд, както имат навика драматично да крещят в мегафоните по протестите самите тези лидерници.
Профсъюзните лидери имат нужда от подобно кресчендо. То е лицемерното оправдание за пред обществото защо ги има, тяхната индулгенция, при това подпечатана официално от самата власт. Ами защо не седнат да преговарят по тоя начин с работодателите - там е тяхното място, на ония маси, а не с властта. Не съм чула да има синдикат на строителните работници - иначе онези, които умираха, падайки от скелета, щяха да са със застраховки и нормални договори...
Смисълът на подобен диалог - от типа на тристранката, се е изчерпал като формат и съдържание, още преди десетина години. Но благодарение именно на такъв тип сговор двата профсъюза, или по-скоро централните им ръководства, се сдобиха и почти институционализираха бизнеса си.
Крайно време е да се отърсим от оная тъпа зависимост, наследена от соца, че някой трябва да се погрижи за теб - и правата ти. Никой няма да го направи - това е твоя работа, най-добре си я свърши сам.
