Натопиш ли си дупето в политиката, няма излизане... От устата на Божидар Димитров подобна констатация, казана публично, не окрилява.
Сигурно защото отдавна е известно, че политиците ядат с г...а си. Защото уста гъз затрива, както казва една народна поговорка. Справка: тефтерчето на Красьо Черничкия, поправката "Мери Джейн", аферата "Батко и братко", най-новата парламентарна група Vertu...
До днешната - поредна - констатация, изведена в проучване на "Трансперънси интернешънъл", че българите номинират политическите партии като първи развъдник на корупция. Явно поради факта, че твърде много "дупета" са натопени в политиката. И не гравитацията е виновна за това.
Както се казва в един циничен български виц, сладолед се ближе за сладост, г..з - за власт.
Как ли би се променила България, ако вместо задните части, българските политици си бяха топнали главите в политиката? Със сигурност промяната ще е наопаки - на сегашното състояние.
Какво според вас се получава от една държава при толкова много задници, цопнати на едно място - изберете един от трите отговора: клоака, римски писоар (там римляните са обсъждали делата си, седнали в правоъгълник върху каменни дупки) или...
Няма нужда да го мислим дълго. Достатъчен е фактът, че имаме политическа фигура като министър, отговорник за българите в чужбина, за който политиката се прави с г...за. Ако се правеше с ума, Шкумбата вероятно никога нямаше да стане консул в Чикаго. Нито пък един премиер щеше да назначи събеседник от приятелска софра за министър, пък било то и без портфейл. А ситуацията да се "вкалинчи".
Само едно забравя Божидар Димитров: Гъз глава затрива! Справка: гилотината на Френската революция...
П.С. Авторът се извинява на читателите за клозетната стилистика, но следва тази на един български политик, представител на управляващите, за който, за съжаление, няма излизане от политиката...
Ехх, има няколко пътя - този на депресията, този на гнева и този на революцията.