На крак, о, парии презрени... може да е изкарвала на улицата стотици хиляди роби на труда преди близо век, но днес робите са с двойни окови - на труда и на кредитите. А такъв, както е известно, революции не прави.
Най-много да превърти и да ограби банка с пластмасов китайски пистолет - като онази учителка. Или с истински. Или да се самоубие - като онзи бизнесмен на паркинга. Или да стане алкохолик.
Не съм правил сметки, но изпълнен гръмогласно, Интернационалът ехтеше за последно в зала 1 на НДК на 46-ия конгрес на БСП - през 2005-а. Дори Царя стоя прав. Макар в жилите му да тече и капка от кръвта на френските Бурбони, пометени от Революцията - дело на "роби на труда".
Въпросните "роби" тогава са имали гнева си и никаквото си заплащане. Тоест - съвършено няма какво да изгубят, ако се вдигнат на бунт. Освен шапката на главата си - и главата под нея. Заеми са били отпускани само на една определена каста, която е притежавала собственост. Банкирането още не е стигнало до онези с оковите...
В последвалите 46-ия конгрес времена на тройната коалиция се развихри строителството, растежът - и ръстът на кредитите. До днес, когато повече от половината българи живеят на кредит, според Асоциацията на банките в България.
Така че обременените от една страна да не изгубят работата си, от друга - да изпаднат в просрочие по кредитите, съвременни хора, са къде къде по-несвободни и тероризирани от британските деца-миньори в Корнуол, получавали за труда си под земята смешни пари преди стотина и кусур години. (Колкото получават сега връстниците им в Пакистан и Индия, за да шият дрехи...)
Зависимостта е известна: повече кредити, повече работа, съответно повече конформизъм. Действаме така, както прави групата около нас. Дори и в "индивидуалистична" култура като българската.
Съседът си е купил супер нов хладилник с антибактериално покритие на лизинг /преди време, сега лизингът е ударен здравата от бизнеса/ - купуваш си и ти. Няма значение как ще пасне в панелката или маломерния ти апартамент, и няма значения, че не си в състояние да напълниш всичките шкафове на фризера.
Теглиш заем - за почивка, кредит - за нови мебели, правиш ипотека с 6% лихва при гратисния период, която се удвоява в кризата, защото... ами не си чел ония дребни текстове, кво да им четеш, тогава какво отпускане на кредити падна.
И също като оня Боб от Алабама си вярвал щастливо и наивно, че ще си работиш, и даже заплатата ти ще расте, и даже и в България, за да си плащаш вноските. А и да рефинансираш някой от потребителските - що не, иначе как ще издeяниш?!
Боб от Алабама обаче е ясен, той е от онази категория рискови кредитоискатели - без кредитни досиета, към които американските банки бяха особено щедри да отпуснат кредити, за да си купят жилища. Не защото искат дом за Боби, а за да строят компаниите, а те пък, от своя страна да "опаковат" във фондан кредитите на Боби и милиони като него и да ги продадат - обаче не като субпродукт, а като трюфел на пазара на т.нар. инвестиционни продукти.
В обикновеното риалити две нули една до друга означават тоалетна. В инвестиционното риалити - много, ама много пари.
На Боби не му пука. Той е живял без дом и това, че банката ще му го вземе, не го нерви. Не е така обаче с българина. Гошовците на Мицов, пюрето на родната демокрация, пуснати в тоя пасатор, стават мекички, мекички, страхливи. Юмрук от това пюре не може да се извади.
Даже пенсионерите са по-борбени от Гошовците. Нямат кредити, нито работа, за която да се страхуват. Затова те са и сред най-активната агитка на протестите на ВМРО за тока например - и за други работи.
А Гошовците и производните им най-много да заредят три пъти за по левче бензин. В резултат - дизелът ще поевтинее с ... 14 стотинки. Бензините - и с една няма да се смъкнат.
Няма как. Подсъзнателно - но и съвсем съзнателно - новите роби се страхуват от хаос, ерго от протести, които биха довели естествено до безредие. Безредието би довело до промяна на статуквото за групата, значи - и за техния статут. Това значи - и на семействата им, децата им.
Така енергията отива за пара в свирката. А локомотивът си стои на гарата.
Живот между две вноски по кредити, които отгоре на всичко са и поскъпнали, намалели заради кризата доходи и затормозяващо поскъпване на стоките изцежда всякаква позитивна и конструктивна енергия от хората. Изключително удобно за която и да е власт. Стига да не прекали - защото най-добрият съюзник на "Мюсюлмански братя" в Египет и Тунис беше гладът.
Разбира се, винаги има и изключения от правилото - някои айрънменовци, вирнали нагоре глави. Даже се и усмихват, че и социален живот водят. Само дето ... няма как да си намерят последователи. А вижте Унгария - най-големият митинг при тях след избухването на демокрацията беше не цени на тока или горивата, а в защита на свободното слово.
Митингите от началото на демократичните промени никога няма да се повторят. Освен че тогава можеше да отпушиш гърлото си за всички затъкнати майни към държавата, властта и БеКаПе-то, мнозинството имаха някаква собственост, някакви спестявания и/или - като майка и баща ми, с изплатен кредит за жилище, издължаван с по двайсетина лева на месец.
Така че с голяма доза достоверност може да се прогнозира хилава масовост на бунтарските прояви, излюпили се нейде из нета. Залагам на флаш мобовете - защото младежите, които ги правят, още са само парии. До двойното робство имат време.
MacAllister и Pavur Pezev Радвам се, че има трезвомислещи хора като вас. Именно това ми дава надежда, че нещата рано или късно ще започнат да се променят към добро, за целта обаче трябва повече хора да си свалят капаците от очите и да започнат да разсъждават без сляпо да се доверяват на това, което им се подава като информация. Монетата винаги има две страни, а за съжаление се наблюдава тенденцията повечето да забравят това и да изпадат в крайности що се отнася до разбиранията им за историята и настоящето. За всеки трезвомислещ човек трябва да е очевидно, че настоящата система куца и има безкрайно много недъзи. Въпрос на време е статуквото да се пропука и остава въпросът - накъде след това? Това е труден въпрос и трябва този път сами да намерим верния път, без да чакаме някой "отгоре" да мисли вместо нас, както това се случва от векове. Трябва да се учим от историята, да вземем най-доброто, да зачеркнем лошото и сами да сглобим пъзела на бъдещото си развитие като общество и на национално и на глобално ниво.
Причините за проблема с кредитите трябва да се търсят малко по-назад във времето. От време оно хората в България и особено тези, които са преживяли и по-гладни и бедни времена кътат по някой лев в банка (единствената по това време - ДСК). Тези хора са гладували, преживяли са войни, бомбардировки, колективизации, национализации и т.н. и са се научили, че трябва да имат парички за "черни дни", ако не за тях, то те да останат за децата им. По тази логика баба ми и дядо ми открили на мое има спестовен влог, в който чинно внасяли някаква сума месечно. Сумата стигнала 4 000 лв. някъде през 96та-97ма година, след което има малко празно и натрупаната сума от 4 000 става 4 лв. Предполагам баба ми и дядо ми са били меко казано разочаровани от това развитие на нещата, но те са живели по друго време с други нрави и порядки. Аз обаче не си изхвърлих спестовната книжка и си я пазя още. Тя ми напомня за един ценен урок, а именно - "светът и времето, в което живеем налага да следиш парите и да направиш така, че финансовата система да работи за теб, защото в противен случай капиталът ще те преебе". С две думи трябва да познаваш как работи системата и най-вече как се развива, за да спечелиш от нея. Сега за кредитите. Към 2005та-2006та година българите, уморени и изгладнели от толкова години кризи, лишения и преход, най-накрая видяха късче синьо небе на финансовия си небосклон. Бумът в строителството отключи кредитния пазар и всеки втори се юрна да купува, за да се почувства бял човек - апартаменти, коли, телевизори, хладилници, почивки. "Заплатата ми се вдига" си помисли обикновеният човек, и "ще мога да си го позволя". В масовия случай този човек не купува актив, а пасив. Той не само му струва много като покупка, но ще му струва и още като поддръжка, а изплащането му е базирано на прогнозата за подобряване на условията (увеличаване или поне задържане на доходите на тогавашното ниво). Когато строителството като двигател на този икономически подем започна да се задъхва, когато чужденците видяха на живо, а не на картинка какво купуват в България и се появи първата информация за отлив на "чуждестранните инвестиции" от милата ни родина, тогава светофарът светна жълто. Фалитът на първата инвестиционна американска банка, предизвикан от ипотеките беше сигнал, че цените са стигнали пиковата си стойност и е време да се освободим от недвижимите имоти колкото се може по-бързо. Набраната инерция придърпа пазара още малко (но точно колкото бе необходимо), след което всичко стремеглаво тръгна надолу. Всичко това точно повтори случилото се в Испания и Балтийските държави, така че сценарият си беше ясен, единственият въпрос бе кога ще се случи. При наличието на финансов ресурс, събран от недвижимите имоти и астрономически лихви по депозитите от страна на банките (до 14% на годишна база!!!) следващото превъплащение на капитала си беше просто начертано. С постепенното понижаване на лихвите по депозитите и множеството фалити дойде време парите пак да влезнат в обръщение, за да се осребри част от малкия бизнеса на пазара и да се възползваме максимално от ниските корпоративни данъци. Това е. По този начин парите работят за нас, а не ние за тях. Необходимо е само малко по-финансово и гъвкаво мислене, което за съжаление липсва както у масовия българин, така и в средностатистическия американец и западноевропеец, които предпочитат да следват стадото с надежда да остане и за тях малко зелена тревица. Така че хора, четете, слушайте и мислете. Информация има достатъчно, а тя е най-ценното ви оръжие. Ако добре разчитате информацията и наблюдавате пазара, вие само ще спечелите. Ако ли не, ще плащате ипотека с увеличаващи се лихви 30 години и ще се чудите за какъв дявол ви беше да си го купувате тва глупаво бмв, като сега се чудите как да изплащате кредита и не можете да напълните резервоара. Между другото следващият балон, който се подготвя е с високите технологии. Епъл, фейсбук, оракъл, гугъл бълват продукти, които технологично се различават твърде малко от предшестващите ги, но се продават добре и акциите растат. Това ще е до момента, когато средностатистическият потребител усети, че плаща непропорционално повече за минимално развитие на технологията. А това тепърва предстои.
Като цяло съм съгласен с мнението на Пезев. Особено ми хареса 28-ми пост. Поздрави и лек ден.
Повечето от моите колеги са доста по-млади от Гошовците на Мицов, но са Гошовци на квадрат.
tougherty,
Поздравления за статията! Тези неща ги разказвам повече от 15 години. Бих допълнил, че предстои схема за принудително /чрез финансови механизми/ да принудят населението да си продаде земите. За целта ще се използват и факторите 'циганин', подобно на фактора 'шиптър' в Македония, за драстично занижаване на цените на много имоти. Най-лошата инфлация е инфлацията на морални, културни и технически ценности. Вече спирам да говоря за спасението на България, като виждам как се доунищожава света...