Да си независим депутат - това звучи гордо.
Вярно, за партията-мащеха "независимостта" е мръсна дума, а във вътрешнопартийния фолклор неукротимият и непокорен блуден син винаги ще си остане презрян като номад, люспа, отцепник, предател, еничар, вероломник и майцепродавец.
За ренегата обаче освобождението презарежда Матрицата.
В масовия случай, веднъж обявил независимост - световно неизвестният на широката публика кандидат за слава се потапя в море от кипящ медиен интерес, получава златен шанс да излезе от дълбоката анонимност на партийния тил, пък и не на последно място - да осребри стратегическото си предимство срещу политическа лоялност от втори ред.
Показателно е, че в проветривото 43-то Народно събрание вече има четирима "необвързани" - двама по желание (Ана Баракова от ББЦ и Велизар Енчев от ПФ) и двама по неволя (Муса Палев и Гюнай Хюсмен от ДПС).
Още по-забележителна е бройката на "бившите" независими:
онези, които веднъж са влезли в парламента като членове на една политическа сила, финиширали са на позиция либеро, а понастоящем са народни представители от втора, трета или n-та поредна партия.
Такъв е пленарният пионер на ГЕРБ - Лъчезар Иванов - независим от НДСВ в 40-то Народно събрание.
Такъв е бившият парламентарен председател Борислав Великов, който в 40-то НС влезе с НДСВ, а излезе със собствена партия БНД, през която днес е депутат от Реформаторския блок.
Квотата на "независимите" се попълва и от следващата реколта депутати - Валентин Николов, който днес членува в групата на Патриотичния фронт, обяви неутралитет от "Атака" през 2011 г., а по същото време Корман Исмаилов беше отлъчен от групата на ДПС, така че днес е член на ПГ на Реформаторския блок.
Впрочем - те бяха сред първите, които въведоха цесиите и прихващанията на държавни субсидии в парламентарната практика по схемата "парите следват депутата".
В последния парламент пък изгряха звездите на двама "независими" съратници на Николай Бареков - един гербер (Светлин Танчев) и един червен земеделец (Румен Йончев).
Извод? Колкото по-"свободна" е свободната практика на независимия депутат - толкова по-дълголетна.
Чисти сметки, добри приятели
Колкото и да е странно - от обявяването на независимост печелят както парламентарните Пепеляшки, така и политическите им инкубатори.
За партиите единствените критични точки са свързани с евентуалния недобор от държавната субсидия или срив под фаталния минимум от 10 народни представители, без които групата се разпада по устав (както се случи с РЗС през 2009 г., когато Марио Тагарински еднолично видя сметката на ударната група на Яне Янев, а той в замяна го удари на молба под прозорците на Тагарински).
В новия правилник на парламента, обаче, има презастраховка - "необвързаните" депутати нямат право да създават своя ПГ, да се присъединяват или да обявяват "принадлежност" към съществуваща група (т.е. да пренасочват своята квота от партийната държавна субсидия към конкурентна политическа сила), както и да членуват в комисии.
ДПС и ПФ са достатъчно стабилни като численост, така че късането на 1-2 мандата живо месо не представлява повод за драматизиране.
От друга страна - панаирите "без цензура" около еманципацията на Ана Баракова от доскорошните й съратници бяха предизвикани не само от личния й колорит и непритворство, но и от солената цена на мандата й. ББЦ отново държи челното място за най-много похарчени пари за медийно отразяване на предизборната кампания, срещу което получи едва 15 мандата. И по най-елементарния начин незабавно пропиля един от тях с шум и трясък.
Няма законен механизъм за отзоваване на народен представител щом веднъж той бъде обявен за такъв.
В конфликта между партия и депутат силата е на страната на депутата (поне в рамките на едни добри 4 години до края на редовния мандат на парламента, или както показва практиката - до предсрочното му прекратяване).
В този смисъл, отлюспването на Велизар Енчев (на свой терен - в телевизионно студио, а не в парламента), предшествано от изобличителна тирада срещу идеологическия провал на ПФ, също беше явна демонстрация на сила.
Така или иначе очевидно то сложи и край на главоболията на Валери Симеонов, който явно не очакваше, че ще се наложи да се бори (включително - физически) с врага с партиен билет още в първата седмица на парламентарния си стаж.
Впрочем, това е вторият случай, в който Симеонов бива надхитрен от водещ на собствената си телевизия СКАТ - веднъж с Волен Сидеров, втори път - с Велизар Енчев. А казват, че умните хора се учат от грешките си.
Присъдата - "любимец"
Малко по-различен е случаят с двамата депутати от ДПС, които бяха отлъчени от парламентарната група заради неортодоксалния си успех - и двамата изместиха с преференции партийните "любимци" от избираема позиция.
И при Муса Палев, и при Гюнай Хюсмен не можеше и дума да става за неволна грешка на суверена - номерът им в бюлетината (3 за Палев в листата в Благоевград и 8 за Хюсмен в листата в Разград) не съвпадаше със състезателното число на ДПС (18).
Показателно беше отношението на ДПС спрямо двамата блудни синове след неуспешната двумесечна обработка в полза на партийната дисциплина - никой от ръководството не благоволи да уважи с присъствието си публичното им остракиране.
А на Тунчер Кърджалиев и Рушен Риза се падна честта да защитят отлюспването с фантастичния аргумент, че процентът на преференциалните бюлетини бил пренебрежимо малък в сравнение с общото количество на гласовете за ДПС.
В интерес на истината - ДПС отчита явно повишение на гласоподавателите си в двата района, които излъчиха преференциални избраници.
В Разград увеличението на електората на ДПС е с 5185 души отгоре в сравнение с последните парламентарни избори през 2013 г. (при които нямаше преференции) - което представлява над 18% ръст, равен на допълнителен трети депутатски мандат.
Същото е положението в Благоевград, където повече от 4000 нови гласоподаватели са били убедени да гласуват за листата на Движението за права и свободи (което не са направили само година и половина по-рано). Очевидно по-активната персонална кампания също е изиграла роля за активирането на повече избиратели.
Посланието от Сараите обаче беше ясно - не се е родил онзи, който ще сломи на две волята на Сокола.
"Свободата не е отредена никому завинаги"
Не се беше случвало отдавна парламентарна група да се откаже доброволно от два мандата.
Но ДПС никога не предприема излишни ходове. Сигналът беше съвсем прецизно обмислен - след по-малко от година предстоят местни избори, където всяко отклонение от партийната дисциплина на местните "любимци" може да се окаже фатално за Движението, особено откакто му се налага да се съобразява с преките конкуренти от партията на Касим Дал по места.
В същото време, обаче, е и жертвоготовно намигване към мандатоносителя ГЕРБ, който всеки момент може да се прости с приличното си мнозинство от 136 депутати заради периодичните ултиматуми на Патриотичния фронт - кой от кой по-категоричен и по-ултимативен.
ПФ беше единственият обективен "предпазител" пред неприкритите мераци на ДПС да продължи да предоставя услугите си на крепежен балансьор срещу съответното (не)скромно заплащане.
От друга страна, молбата на Бойко Борисов към ДПС да се въздържат от отявлена парламентарна подкрепа беше формална, "предпоследна" и в крайна сметка - повече имиджова, отколкото заради обективно и дълбоко неразбирателство.
Двете люспи на ДПС побързаха да обявят принадлежност към правата линия на родната си партия - в този смисъл, нищо чудно при чупка надясно "групата на необвързаните" да осигури онези 3 критични мандата за парламентарно мнозинство.
ДПС има опит в този род маневри. Подобен ход беше предприет и през 2001 г. (както наскоро припомни Минчо Спасов), когато Камен Костадинов - младата надежда на Ахмед Доган - беше преотстъпен до края на парламентарния сезон на сините отцепници Христо Бисеров, Йордан Цонев и Илия Петров от ЕКИП.
Без никакъв проблем Костадинов се върна един мандат по-късно в групата на ДПС и в комплект с Бисеров и Цонев поведе авангарда на Догановата партия, та до днес - когато като шеф на предизборния щаб записа в актива си поредица от исторически "пробиви" в непривични за ДПС избирателни райони.
