Противно на всичко всички ние, които "дишаме" спорт, си поехме огромна, масивна глътка въздух. Цяло поколение български деца не бяха се наслаждавали на "Мила Родино" в съзнателния си живот заради спечелен златен олимпийски медал. Румяна Нейкова беше последният роден спортист, благодарение на когото бяхме изпитвали най-върховното спортно щастие. Тринайсет дълги, протяжни и тягостни години. Сега се случи отново. Не веднъж. Не два. Цели три пъти.
Последният път, когато проливахме ред сълзи, ред сополи на националния химн три пъти на Олимпийски игри:
- нямаше Facebook;
- нямаше смартфони;
- президент на Съединените американски щати беше Бил Клинтън, а министър-председател на България - Иван Костов;
- Ивет Горанова е била на няколко месеца, а Стефани Кирякова не е била дори родена.
Противно на всичко, но не и на труда на българските спортистки и спортисти и на техните треньори.
Противно на огромния недостиг на басейни, пригодни за професионален плувен спорт, България изпрати петима плувци в столицата на страната на изгряващото слънце. И още преди слънцето в България да е изгряло ставахме, за да съпреживеем историческия финал на Йосиф Миладинов на 100 м. бътерфлай (първият български плувец с олимпийски финал), а другите ни плувци също се представиха достойно.
Разбира се, можеше да си пожелаем много повече от Антъни Иванов, но дебютът на oлимпийски игри не е лека работа и явно Антъни само може да се учи от Йосиф.
Противно на финансовата неспособност на федерацията ни по тенис на маса да изпраща Полина Трифонова на международни състезания, тя спечели не една, а цели две победи - първите за България в този спорт от Сеул 1988 насам.
Противно на абсурда, обхванал вдигането на тежести години наред, то започна полека да се събужда и имаше своите двама представители в Токио, а бронзовият медал на варненеца Христо Христов беше на практика насилствено отнет.
Противно на нелепите ръководители на спорта, които умираха да се снимат и да поздравяват, но не и да полагат истински усилия за развитие на спорта и в частност на инфраструктурата, която да позволява не отлични, но поне нормални условия за подготовка.
Противно на "поетата отговорност" финансирането на предолимпийската подготовка на първата ни олимпийска шампионка в Токио Ивет Горанова беше осигурено от община Плевен.
Противно на мизерията, в която тренира сериозна част от българските спортисти, те направиха немислимото.
Противно на жлъчните коментари за българските "туристи" в Токио се върнаха с три златни медала, един сребърен, два бронзови и най-доброто ни класиране по медали от Сидни 2000 насам, наред с редица други качествени резултати.
Противно на всичко днес можем да се поздравим и да започнем да работим - всеки в това, в което е най-добър. Защото само така може да спечелим нашия си златен медал - както индивидуално, така и като общество. За да няма повече "противно на всичко".
Благодарим ви, български спортисти!
