Ако за някого все още има "мъжки" и "женски" спортове, то те живеят в някой друг век, но не и в 21-ви.
Във времена, в които се водят спорове на съвсем друго ниво - като за участието на транссексуални спортисти на олимпийските игри, някои продължават да вярват, че трябва да си поне малко мъж, за да станеш шампион.
Патриархалният свят бавно, но отчетливо отстъпва място на равенството, което гарантира, че дори силови и бойни спортове няма да бъдат запазена територия за мъжката част от населението.
Няма нищо мъжко в грациозните съчетания на гимнастичките ни, които донесоха историческа първа титла за България в художествената гимнастика при ансамблите. Няма нищо мъжко и в изящните източни техники, с които Ивет Горанова спечели златото в дебюта на каратето на олимпийски игри.
Няма нищо мъжко дори в ударите на ринга, с които Стойка Петрова донесе третата ни титла от Токио 2020. Няма нищо мъжко и в точната стрелба на Антоанета Костадинова, която остана на косъм от златото, както и на борческите техники на Тайбе Юсеин и Евелина Николова, които стигнаха до бронзовите медали на тепиха.
Мъжко е да признаем, че момичетата ни отсрамиха.
България не е печелила толкова много медали от Атина 2004, когато завършихме с общо 12, и толкова много титли от Сидни 2000, когато спечелихме цели пет златни медала и финиширахме с общо 13 в крайното класиране.
Не бяхме печелили златен медал от олимпиада от цели 13 години, когато Румяна Нейкова спечели титлата в гребането в Пекин. Отново жена, отново на Изток.
И нито един мъж, пък дори и жена, не бива да отнема и частица от женския успех и да го отдава на някакво "мъжко начало". Защото те са златните (сребърни и бронзови) момичета на българския спорт.
Още по-малко право има някой, освен треньорите им, да поема отговорност за техните успехи. Защото преди това не чухме същия някой да поеме отговорност за най-малобройната ни делегация от 85 години насам, с която заминахме за Токио.
Въпреки това, надминахме и най-смелите очаквания на специалисти и фенове. Три олимпийски титли, едно сребро и два бронза. Не в "мъжки" спортове, а в олимпийски спортове. Не на "мъжки" момичета, а на български шампионки.
Благодарим Ви, момичета, благодарим Ви, жени, за това, че поне за малко ни накарахте отново да се гордеем с нашия спорт. България Ви сваля шапка.
