Започваме с едно важно уточнение - Великденският пост не е диета, камо ли режим за отслабване.
Това преди всичко е изпитание за волята и чрез него Възкресение Христово се посреща с пречистена душа. Постът винаги започва седем седмици преди Великден, но подготовката за него е далеч по-внимателна и отнема време.
Според Източното православие отказът от животински продукти не се случва изведнъж, а постепенно, като в продължение на четири седмици преди началото на самия пост от ежедневното меню отпадат определени продукти.
Първата подготвителна седмица е най-вече за ума. В нея човек трябва да се отърси от гнева и да потърси покаяние за греховете си.
През тази седмица, както и през следващата, се пости в сряда и в петък. Препоръчително е обаче в първите 14 подготвителни дни порциите да намаляват като размер и животинските продукти в тях да са с минимално съдържание.
Този плавен преход е особено важен, ако до момента животинските храни заемат основна част от ежедневното ви меню.
Съботата и неделята в третата подготвителна седмица са с по-голямо значение. В събота е Месна Задушница, на която се приготвя и раздава традиционното за този ден подсладено жито. Посещават се гробищата, за да се припомни тленността на човешкото тяло и изкуплението на греховете в отвъдното.
Месна Задушница е последният ден, в който се яде месо. Вечерта се заговява, като на трапезата се сервират богати месни ястия, обикновено кокошка или пиле.
Следващата неделя са Сирни Заговезни - Прошка или Поклади на някои места. В този ден по-младите искат прошка от по-възрастните и за последен път се консумират млечни продукти.
На трапезата се сервира баница със сирене, яйца, халва и ядки. Извършва се обичаят хамкане, а от понеделник започва същинският пост. В първите му пет дена постът е изключително строг и се консумират само растителни храни, но без олио и зехтин.
От понеделник до сряда по време на Страстната седмица олиото и зехтинът също са изключени от менюто.
Често се водят спорове дали по време на Великия пост все пак не може да се използва зехтин в по-строгите дни на пост, но Типиконът, в който са разписани правилата за постене, е категоричен, че е забранен всякакъв "елей", тоест растително масло. Тези дни се наричат още дни на "сухоядене".
Поразбира се, че в такива случай пържената храна също отпада от менюто и ако се готви, то се ядат единствено варива.
Риба е позволена два пъти по време на Великия пост - на Благовещение, ако се падне в периода на постите, и на Цветница. Църквата обаче допуска консумацията на безгръбначни.
С други думи, дори по време на Великденските пости е позволено да се ядат миди, скариди, ракообразни и охлюви. И при тях обаче важат правилата за употребата на елей, тоест в дните, в които растителното олио е забранено, тези продукти трябва да са сурови или варени.
Разпети Петък е денят, в който постите са възможно най-строги. Вярващите не ядат нищо до залез слънце, а християнството повелява в този ден да не се подхваща никаква работа. В българските традиции за Разпети Петък се казва, че на този ден дори и птичката не подхваща да вие гнездо.
Това е върховното изпитание на човешката воля и вяра така, както пътят към Голгота е бил изпитание за Христос.
Все пак от Българската православна църква подчертават, че този възможно най-суров пост не се препоръчва за бременни жени, за кърмачки и за хора със здравословни проблеми и поднормено тегло.
Велика Събота е последният ден на постите, като през деня отново е забранена консумацията на растително олио и пържени храни. В полунощ срещу Великден постите приключват.
Извън разписаните от Източноправославната църква указания за спазване на Великденския пост, той следва и природния ритъм. В началото на постите обикновено времето все още е по-студено и се консумират предимно бобови култури и содени хлябове, замесени само с вода, брашно и сода.
В следващите седмици започват да излизат все повече зеленолистни и други пролетни зеленчуци. Затова и с напредване на времето суровоядството и яденето на зеленчуци без олио или зехтин става все по-лесно.
В България обикновено денят на Великден е ден, в който се яде изобилна храна, агнешко, дроб сарма, козунаци и яйцата, с които сме се борили. Това обаче е една от най-сериозните грешки след Великденските пости, защото след тях захранвате трябва да става полека и постепенно.
Затова е разумно на най-светлия за Източното православие празник да хапваме умерено и да не натоварваме организма си.
