Тея Дия

Март е месец на промените.

Свързваме го с много неща - пробуждане за нови емоции, променливост във времето, в женските настроения...

Вдъхновени от месеца, а и от противоречивия женски празник 8-ми март, от Webcafe решихме да свържем март с осем жени.

Всяка от тях е от различно поколение, с различна професия, житейски опит и възгледи.

През този месец ще представим 8 жени, които със своята харизма, енергия и оптимизъм ни впечатлиха за нашата инициатива.

Първият ни гост беше Яна Петкова, следващият - Любов Костова, днес е необикновената Тея Дия.

1. Ако хубавите неща са трудни, трудните са тези, които не зависят изцяло от нас. Когато съм изправена пред тежко предизвикателство, си припомням, че има хора в много по-неприятно положение от мен - болни, бедстващи, мизерстващи. Наивно е, но помага да не драматизираш трудностите.

Понякога съм царица на преувеличаването, но рядко има нещо, което да не мога да преборя с повечко усилия. В момента хората живеят трудно, а това води до краен битовизъм и нищета, така че невинаги трудностите изграждат характера. Дали трудното оставя хубав послевкус е въпрос на мироглед и емоционална интелигентност.

2. Нищо не ме спира да надграждам. Явно съм радикално про-западна, защото източните философии за удовлетворение от това, което имаш, са ми странни. Непонятна ми е думата "достатъчно", явно съм някаква социална ламя, а може би съм такава заради конюнктурата.

Изобщо инертността и застоят ме учудват във всичките им направления. Тук не говоря само за трупане на пари - тях би било чудесно да ги имаме винаги по много - но спреш ли да искаш повече, да надграждаш, спираш развитието си. Вярвам в непрекъснатото търсене. Може да звучи малко фаустовско, но съм непримирима към примирението.

3. Ако можех да живея в песни, щяха да са късните Moloko и в частност Рошийн Мърфи, последните неща на Faithless, щипка Goldfrapp, The Asteroids Galaxy Tour, Crazy P, Jamiroquai или Groove Armada за раздвижване на крайниците. Почти всеядна съм откъм британски банди и изпълнители, но имам голям сантимент към тази част на света.

Понякога живея в тих и бавен джаз, друг път в пианото на Ян Тиерсен или протяжните вокали на Наташа Кан или Флорънс; мога да се намеря и в мрака на Fever Ray. Това не значи,че не слушам и опера, и черно. Зависи само дали в определения момент съм агънцето или ножът (както се пее в Rabbit Heart).

4. Стават грешки от любопитство. Онази котка, сещате се, дето любопитството я погубило. В личен план това ми е препъникамъкът. Младост, която не е белязана от грешки, е стерилно живяна.

Иначе в глобален план мисля, че липсата на емпатия и отговорност към другите е най-голямата грешка. Много е тъпо да смяташ, че отвъд твоя град/ квартал/ 90 квадрата няма нищо. Напротив, трябва да се мисли отвътре навън.

5. Приказката, която препрочитам, е една ирландска легенда, която много обичам. Обикновено препрочитам поезия, но тази история ми допада. Принцът на феите се влюбва в обикновено момиче, но тя е обещана на друг. Той се опитва да я примами извън семейното й гнездо с какви ли не богатства, но не разбира, че това, което иска тя, са думи. Като всяка жена, разбира се.

Принцът прекарал цялото време от земния път на избраницата си в търсене на начин да спечели сърцето й, но тя така и не получила каквото искала. Свещено неразбиране - ключът към дълготрайния копнеж. Ако й беше поднесъл очакваното още в началото, сигурно щяха да изживеят любовта си в пълна скука. Светът помни онези любовни истории, които са белязани от малко драматизъм.

6. Кухнята ми ухае на зюмбюли и кафе най-вече. Иначе често пъти и на копър, балсамико, масло, сосове. Готвя изключително и само по вдъхновение. Съпругът ми е този с познанията и уменията. В този ред на мисли обичам в кухнята ми да ухае на мъж, запретнал ръкави над някоя засукана рецепта. Дори банални неща като филетирането на риба и посоляването на месото изглеждат неустоимо по-добре, когато ги прави мъж. А и на вкус са по-добри.

7. Най-доброто огледало е това, което не те ласкае. Мислила съм по този въпрос. Зависи как възприемаш огледалата - като да ти вдъхват повече самочувствие или като безмилостни детектори на истината.

Затова си мисля, че текстовете ми са моето огледало. Когато пиша, нямам тайни. Само аз и вътрешността ми сме. Тривиални случки, настроения, комплекси - всичко е каквото изглежда. Мисля си, че писането разкрива повече за мен, отколкото аз знам за себе си.

8. Когато обичам, съм на принципа всичко или нищо. Понякога съм обсесивна, друг път съм мека и податлива. Щастлива амалгама от феромони и окситоцини, господи-каква-жена. Нещо като това:

"Влюбената жена е разхайтена птица. Пече ѝ животът в очите.
Прави любов сутрин, обед и вечер.
Синеят ѝ лактите, а бузите ѝ са червени.
Пере, готви и пее."