Нова книга на американската антроположка от Университета в Пенсилвания Кристен Годси - "Защо жените правят по-хубав секс по време на социализъм" - излага смело и нестаднартно твърдение - в социалистическото минало жените са били по-удовлетворени от сексуалния си живот.
Годси винаги се е интересувала от живота и културата на Източна Европа и смята, че големите промени в края на 80-те години на миналия век са показателни за региона.
Тя дава пример с изследване от 1990-а година, според което преди падането на Берлинската стена жените от бившата Германска демократична република са изпитвали два пъти повече оргазми от жените на запад от Берлинската стена.
Според авторката драстичната разлика се дължи на социалната система от двете страни на Стената и как тя е структурирана. Ако обществото е изградено така, че да подкрепя жените, да не ги наказва за решението им да имат деца и не обезценява труда им, те са по-щастливи и правят по-хубав секс. Обясненията на Годси за връзката между интимния живот и социализма обаче са мъгляви и не толкова категорични, колкото е заглавието на книгата й.
В интервю за Vox писателката се чувства длъжна многократно да подчертава, че далеч не призовава за връщане на социалистическия строй и не иска да говори за борба между социализъм и капитализъм.
Идеята на антроположката тръгва от друга отправна точка - свободният пазар влияе непропорционално на хората, които са по-ангажирани с полагането на грижи за слабите членове на обществото (възрастните и най-вече децата). А и преди, и през 2018-а, казва Годси, това са най-вече жените.
Така те попадат в капан. От една страна жените са натоварени с отговорности, за които не получават трудово заплащане и стават зависими от партньорите си. Подобни връзки обикновено са неравностойни и не са в полза на жените, а дисбалансът няма как да не се отрази негативно и на сексуалния живот във връзката.
Междувременно според Годси обществото продължава да очаква от жените да са по-грижовни и отзивчиви и извън дома си заради патриархалните стереотипи. Клишетата за това каква по характер трябва да бъде една жена допълнително я затормозяват, влияят на психиката й и оттам - на сексуалността й.
Решението, по думите на авторката, не е да се върнем в Съветската ера.
Тя смята, че добрият секс не може да оправдае репресиите и авторитаризма.
Въпреки това е на мнение, че капиталистическото общество, в което липсват всякакви държавни регулации, води именно до описания по-горе затворен кръг от дискриминация над жените. С други думи, писателката мисли, че ако има повече регулации в полза на жените, в крайна сметка сексът в обществото ще бъде по-задоволителен.
Годси дава за пример държави със силна социална политика като Норвегия, Канада и Австралия, където се работи съзнателно в посока подобряване живота на жените и елиминиране на неравноправието. Според нея е напълно приемливо правителството да се намеси в частния бизнес като го задължи да изплаща отпуск по майчинство, да пази работното място на младата майка и други подобни политики.
Защо тогава заглавието на книгата е такова и дали не е, само за да привлече внимание и коменари?
Като основа Готсби използва няколко изследвания, проведени в Източна Германия в сравнение със Западна Германия, както и в Полша и Чехословакия. Информацията доколко сексуалният живот на жените в тези държави е можел да бъде наречен по-задоволителен, е субективна, но все пак дава някаква отправна точка на авторката.
В тези общества жената е имала зад гърба си социална система, която е насърчавала както раждаемостта, така и равната подялба на труда между мъжа и жената. Това кара Годси да смята, че спокойствието на жената, осигурено й от обществото, е водело до по-добър секс.
А в момента, твърди писателката, капитализмът моделира не само пазара на труда, но започва да моделира и човешките емоции. Оттам страда не само интимният живот, но и социалният. Мнението на Готсби е, че в страни, в които жената има финансова независимост, осигурена от държавата, ситуацията е различна.
Посланието е ясно - нерегулираният капитализъм е вреден за жените, а социализмът (в американското разбиране за тази идея) носи някои идеи, които да взаимстваме за тяхно добро.
Тя дава пример с Източна Германия преди 1989-а, където на майките са предоставяни дрехи, основни хранителни продукти и безплатни грижи за децата. След падането на Берлинската стена изведнъж раждаемостта спада със 60 на сто.
Колкото и примери обаче да дава Годси, идеята, че сексът по време на социализъм е бил по-добър, е много трудно доказуема. Върху сексуалността влияят много други фактори извън икономическите. Единственото наистина вярно нещо в твърденията й е, че в общества с по-високо полово равноправие, жените споделят, че се чувстват по-удовлетворени сексуално.
Нарочно или не, авторката избира много точен момент, в който да издаде книгата "Защо жените правят по-хубав секс по време на социализъм". Редица държави искат да повишат нивата на раждаемостта, но не уцелват правилната формула за целта.
Политики като осигурено от държавата образование и здравеопазване, социални придобивки и държавни регулации в полза на жените звучат като примамлив начин жените да бъдат стимулирани да правят повече секс и повече деца.
Само се чудим как 29 години след разпада на Източния блок никой не иска да пробва отново...
И след над четвърт век една моя позната пита, връщайки се от Калифорния: " И що ви трябваше да прекръствате бул. "Г. Димитров" на "Цар Симеон Велики"?"
"Само се чудим как 29 години след разпада на Източния блок никой не иска да пробва отново..." Няма защо да се чудите, защото това просто не е вярно. Не, че никой не иска, ами са взети крути мерки никой да не посмее да поиска. Ако се появи политическа сила, която да убеди хората, че ще върне отново повечето от придобивките на социализма, бъдете сигурни, че ще бъде терминатора за всички останали, явили се на поредните избори. Всъщност, тези, които биха пробвали отново са тези, които не гласуват. Последните 29 години са най-добрата реклама на социализма.
@ Dox Ей ти няколко партии дето искат да връщат социализма. Избери си някоя. Българска комунистическа партия - с лидер Владимир Спасов ( от 20 март 2010 г. БКП има нов председател на ЦК - Зонка Златкова Спасова – съпругата на Владимир Спасов) Комунистическа партия на България - с лидер Александър Паунов Партия на българските комунисти - с лидер проф. Минчо Петров Минчев ей ти линк към техния сайт http://bgcomparty.co.nf/ Съюз на комунистите в България - http://komunistibg.com/?page_id=258 Българска работническа партия (комунисти) - с лидер Иван Воденичарски Ако тия не ти харесват можеш и лично своя партия да си направиш. Ше избиеш рибата!
тези изследвания от соц времената трябва да се четат през правилната призма. Например долният лозунг в соц болница: "Социалистическият болен - най-здравият болен!" ….та и с оная работа така
Много добър коментар на Барона. И ми е странно, как не е събрал повечето плюсове. А господин Фронта, направо ме изуми с детайлната си информираност. Честно, никога не съм знаел, че в момента у нас има цели 5 комунистически формации. Благодаря за информацията! Сега по-сериозно - в историята, другарки и другари, нищо не се повтаря. Аз, например, едва ли ще пробвам отново, тъй като от преди 7-8 години съм си харесал идеите на едно движение, дето се появи в САЩ веднага след кризата. Става дума за Цайтгайст и идеята за РБИ /Ресурсно Базирана Икономика/. Светът следва да се управлява и развива на базата на научните достижения и технологии, които да се използват по такъв начин, че да се запази хармонията и баланса на всички системи на планетата. Технологиите трябва да освобождават все повече време за човека, за да има той възможност за духовно усъвършенстване. Всякакви приказки за рогове на изобилието, рай на земята и пр. са илюзии, които следва да се изоставят, защото пред човека винаги ще има трудности за преодоляване. Основният въпрос е в името на какво. Това, което ни е известно като комунизъм, социализъм, капитализъм имат едно общо нещо и това са парите, монетарната система. Точно тази система следва да отиде в историята, защото е изживяла времето си и в момента пречи на развитието. Всъщност, тя винаги е пречела, но сега вече осезаемо. Човечеството е стигнало праг, след който трябва да реши - ще поема ли по качествено нов път на развитие или отново ще предизвика война, та капитализмът да бъде възпроизведен за пореден път. Да, той именно така се възпроизвежда. Тъй като ресурсите са ограничени, рано или късно стига до момент, в който капитализмът се нуждае от разрушения - на фабрики, жилища, инфраструктура и пр. След което идва кой - ами инвеститорите, разбира се, кой друг. За да се потвърди за пореден път тезата, че, видиш ли, тоя капитализъм уж все гние, гние, пък продължава да съществува. А на Кенчо, ако вече се е съвзел от смеха, ще му кажа следното: Абе, батковото, ти защо си мислиш, че крути мерки означава един или няколко чичковци /с изписани на гърбовете им имена/ да стоят на пусии със заредени пушки и да дебнат Докса, когато почне да пуска позиви или тръгне към урните да гласува за комунистите? Нищо подобно, батковото. Тия неща се правят далеч по-рафинирано. Я ще открият в джоба ми няколко пакетчета джойнт, я ще се окаже, че редовно у нас организирам оргии, че съм задигнал два телевизора от Технополис.... Ей такива неща.
Тая антроположка с откритието си ми напомня за британските учени, дето все откриваха нещо напълно ненужно, и понякога даже и невярно. Ама нали пари трябва да се цоцат, и да се пише в CV-то, че и книга имаме издадена. Тая велика антроположка леко махва с ръка на факта, че в много страни, като например Англия, и споменатите от нея Канада, Австралия и Норвегия, имат закони, който защитават трудовите права на майките. И имат доста развита социална политика, без да са народни републики. А съм останал с впечатлението, че и Нацистка Германия е имала доста добри социални програми, обаче що тъй западняците не дават Lebensborn и другите програми на немското правителство от онзи период за пример... А отделно, много ми е гнусно, когато някакви западняци поддържат тезата, че соца е бил голяма работа. Много пъти ми е идвало на произволен брадясал тип с тениски с Ленин, Че или сърпове и чукове, да му забия едно кроше в простата зурла.
Всъщност става дума за оргазма. Само че всеки човек преживява (подсъзнателно) дълбоко и напълно ЛИЧНО оргазма. Колкото хора по света,толкова оргазми. Така че няма как да знаем дали наистина авторката е правила по-добър секс през социалистическото минало. Едно е сигурно обаче,че през соц. режима думата "секс" беше мръсна. Омърсена от комунистите.
Това "По-добре", би могло да означава много неща, както от гл.точка на мъжа, така и на жената. И въобще - темата за секса е толкова обширна, че клони към плюс безкрайност. Индийците например, казват, че същността на секса не е в самия полов акт, а в подготовката за него. Звучи доста мъдро и загатва, че това може да бъде и изкуство. Полинезийците, за които говори Хари пък, го правят ката ден вероятно защото нямат грижа за това дали утре ще има банани или не. Просто знаят, че ще има. Може би защото сред тях все още не се е пръкнал някой, който да започне да доказва и да твърди, че всички банани са "негови". И ако другите искат банани - първо трябва да се качат и да ги наберат и имат право само на един от всеки шест. Другите пет са за "него", защото били "негови". Пък знам ли, може и да се е пръквал такъв, но явно не е имало кой да го вземе на сериозно. За разлика от т.нар. "цивилизован свят". Колкото до ограничеността на ресурсите спрямо капитализма - може би за десети път ще цитирам Кенет Боулдинг - "Ако някой ви твърди, че е възможен перманентен разтеж в условията на ограничен свят, то този някой или е луд или е икономист". Тази велика мисъл директно удря по науката, която съм учил и с която си изкарвам хляба и за съжаление все по-основателни са критиките към нея в днешно време. Проф.Д.Минев казва, че икономическата наука днес се намира там, където е била астрономията, но преди да се появи Коперник. А пък самият К.Боулдинг е на мнение, че икономиката е в тясна връзка със социологията и според него не може да съществува самостоятелно и би следвало да е част от една по-обща, социална наука за обществото. А Дедото ми се струва, че бая си е бил подпийнал, когато е писал последния пост. А може и да е писал в инчанчено-неудобна поза някъде от машинното на парахода. Така и не разбрах каква е връзката м/у привилегиите и въпросниците, но няма значение. Виждам, че евентуално щял да се заинтересува от "Духът на времето", та реших да му спестя малко време. Това е официалният им сайт: https://www.thezeitgeistmovement.com/ Отгоре има падащо меню. Ако отвори "Education", вдясно ще види книга, която може да свали и да прочете. Заглавието е "Realizing a New Train of Tought". Бутонът за сваляне е в ляво, в бежов цвят. Аз съм я чел донякъде, но пусто свободно време не остава. Това движение имаше клон и у нас, както и сайт, но за съжаление вероятно вече не се поддържа. Ако не му се чете, може да изгледа лекцията на Питър Джоузеф в университета Махариши, както и трите най-известни филма. Може да ги намери тук: Това е лекцията - нея я гледах през ноември 2011 г. по България Он-Еър https://www.youtube.com/watch?v=SVp6iSB5Uek Ето и филмите: 1.Цайтгайст - филмът https://www.youtube.com/watch?v=stCDeSlZMa8 2.Духът на времето - допълнение https://www.youtube.com/watch?v=nR1XRXsg1nc 3.Цайтгайст - Moving Forward https://www.youtube.com/watch?v=4b2N-KFTlLI