Канабисът е невероятен. Може да облекчи стреса, тревожността, болката, гаденето и още редица симптоми. Но като всяка дрога, и той носи своите рискове, главният от които се нарича "разстройство в употребата на канабис" (CUD).
Изследванията показват, че около 9 на сто от потребителите на марихуана развиват някаква зависимост към нея.
Признаците за такова състояние са загуба на контрол, компулсивна употреба и болезнени последици от употребата на канабис. Нарастваща поносимост към марихуаната също може да бъде симптом на пристрастяване.
В сравнение с дрога като хероина, към която се пристрастяват около една четвърт от взимащите я, рискът от развиване на зависимост към канабиса е много по-малък. Симптомите на абстиненция след прекратяване на употребата също са далеч по-безобидни, в сравнение с халюцинациите и припадъците след спирането на хероина. А и свръхдоза канабис не може да ви убие.
Но докато медицината и обществото стават все по-толерантни към марихуаната, рискуваме да пренебрегнем потенциалните опасности от нея, особено за подрастващите и техния мозък, който тепърва се развива. Много повече хора употребяват канабис, а не хероин, което означава, че далеч повече хора са в риск да се пристрастят.
А проучванията сочат, че страдащите от CUD стават все повече.
Не е ясно дали това е в резултат на все по-широката легализация на канабиса, отпадането на стигмата върху потребителите му, или заради други фактори, които все още не са ни известни. Марихуаната има забележителен потенциал да подобри физическото и психическото състояние на човек, но разбирането и обяснението на тъмните й страни е от изключителна важност.
Зависимостта е различна от пристрастяването. Тя е физически феномен, при който тялото развива толерантност към дадена дрога и след това изпада в шок, ако приемът й спре. Пристрастяването се характеризира със загуба на контрол. Можете да развиете зависимост от медикаменти, например стероиди, без да стигнете до пристрастяване.
Можете да сте пристрастени, без да развиете физическа зависимост - напиването през определен период от време например е състояние, в което употребата на алкохол е вредна за организма и е излязла от контрол, но тъй като не се случва ежедневно, няма да се развие физическа зависимост. Общото между алкохола, канабиса и другите упойващи субстанции е, че имат тенденцията да насърчават по-нататъшната им употреба.
Канабисът също може да доведе до физическа зависимост, пристрастяване и до абстиненция след спирането му.
Но марихуаната е само част от уравнението. Рискът от зависимост не се корени толкова в дрогата, колкото в потребителите й. Ако опираше само до дрогата - всеки щеше да е пристрастен. Фактори като гени и социална среда допринасят за по-високия риск.
Друг фактор е дозата. През годините култиваторите успяват да създадат сортове с още по-високо съдържание на THC. Дали повишаването на броя страдащи от CUD не се дължи на все по-силната марихуана?
Хората, които за първи път опитват канабис и той е с високо съдържание на THC, имат четири пъти по-голям шанс да развият първите симптоми на CUD за една година. Изясняването на подобни детайли може да ни помогне да разпознаваме и третираме състояния на зависимост към канабиса. Ранната диагностика е важна, за да не се стига до силно и трудно обратимо пристрастяване. За да стигнем дотам, трябва да знаем и кога и как се проявяват симптомите.
Отговорът на тези въпроси е особено важен при юношите потербители. Системната употреба на канабис при тях може да доведе до промени в мозъчното развитие. Тревожен факт е и че немалко учени намират връзка между употребата на марихуана в тийнейджърските години и отключването на шизофрения след навършването на 20 години.
Важно е да се отбележи, че канабисът е далеч по-безопасен за употреба от опиатите.
Заради рестрикциите обаче учените дълги години нямаха възможност да изследват как влияе марихуаната на човешкия организъм, как влияе на различните хора и как би могло да се стигне до CUD. Веднъж придобити, тези знания ще ни помогнат да информираме потребителите за опасностите от канабиса.
Марихуаната в крайна сметка оказва влияние върху настроението и винаги има потенциален риск от развиване на зависимости. Регулации вместо забрани могат да намалят чувствително този риск. Както повечето зависимости, CUD също може да бъде третирана, а ако изследователите имат повече информация за разстройството, ще са в състояние да посочат и по-ефикасна терапия.
Канабисът има и огромен потенциал да лекува различни болести. Ако сме наясно с рисковете от него, ще сме наясно и с ползите, които може да ни донесе.
