Лиза е стрийптизьорка в Пенсилвания, САЩ. Всяка вечер тя танцува по дискотеките, но никога не е сигурна колко ще спечели. Една нощ 150 долара, докато друг път стига и до 1500.
В бранша навлиза преди пет години, още като студентка. Първоначално ходи на стаж в местния мол. Има две дипломи - по психология и актьорско майсторство. Но парите не стигат, затова решава да стане стрийптизьорка.
В началото почва на шега, казва на приятелите си: „Аз просто ще правя стрийптиз. Това ще е забавно". Така започва.
„На първото интервю за работа се явих без предварителна уговорка. Бях облечена с мрежест чоропогащник, носех жартиери и ботуши- бях се докарала като проститутка"- разказва.
Обяснява на шефа, че е наистина добра танцьорка, защото танцува от четиригодишна и винаги е била на сцената. Той й казва да му покаже като я кара да танцува чисто гола. „Толкова ме беше срам, но получих работата" - казва Лиза.
През годините тя е опитвала да работи какво ли не: в неправителствения сектор, в център за доставки, след стажа не я взимат и в мола. Накрая, момичето пак се връща към танците, то не е доволно от начина, по който шефовете на другите работни места се отнасят с нея.
Като стрийптизьорка Лиза е шеф сама на себе си. Тя решава кога и колко да работи. След като плати на дискотеката, това, което дължи, тя е свободна сама да определя нещата.
Всъщност, танцьорките не са служители на дискотеката. Те са на отделен договор. „Когато отиваш на работа, някои клубове искат да звъннеш, повечето от тях си имат програма, но понякога те пускат. Трябва да платиш наем на дискотеката, както и на ди джия и на шефката на съблекалнята, която се занимава с момичетата" - разказва.
С две думи момичетата плащат, за да работят там. Така че клубовете просто си искат парите, за останалото не ги интересува.
Обикновено смените са по осем часа. Може да си на дансинга, колкото време искаш, или ако не искаш, си седиш в съблекалнята. Но за да печелиш, трябва да танцуваш, да говориш с хората.
Има няколко клуба в Лас Вегас, където може да се показваш, когато си искаш, а после да си тръгваш. „Ако успееш да пробиеш там и да работиш три часа, ще си изработиш достатъчно пари, за да си ходиш вкъщи" - обяснява Лиза.
На стрийптийз по коледните празници
Работата варира в зависимост от сезона, както при келнерите и барманите. „Някой път може да си тръгнеш с чувал пари, други да не спечелиш почти нищо. Зависи" - разказва стрийптизьорката.
Обикновено през лятото работата в стрийптийз баровете замира. Хората са на почивка със семействата си. Есенно време обаче посетителите се увеличават. Особено в периода на коледните празници народът излиза, пие и се весели.
Хората са уморени и им е писнало от много неща и искат да избягат за малко. „Нашият бизнес е бягство от реалността".
Индустрията за възрастни коренно се промени
С навлизането на интернет става много по-лесно да гледаш порно или как момичета се събличат пред уеб камера от вкъщи и то безплатно. В повечето щати в Америка и клубове съответно, е незаконно стрийптизьорките да предлагат сексуални услуги.
„Ако те хванат, че правиш нещо такова, си свършен" - категорична е Лиза. По-голямата част от хората, които идват в баровете търсят компания и някой, с когото да си поговорят. Но през последните години заплащането намалява осезателно.
„Когато започнах да танцувам, си помислих, че най-лошата ми нощ беше първата - тогава спечелих 150 долара, най-голямата ми печалба е 1500 долара на нощ. Но напоследък 150 долара е добра нощ" - оплаква се стрийптизьорката.
Проблемът е, че повечето хора не искат да плащат само за компания. Те я получават по други начини и за по-малко пари. „Защо някой да ходи на стрийптиз клуб, само да си развинтва фантазията, когато може да плати 100 долара на някой, с който да спи и да реализира фантазиите си?" - обяснява Лиза. А това се случва все по-често.
Клиентите също са различни
Посетителите на стрийптиз баровете тотално се променят. Те не разбират, че момичетата работят там, за да си изхранват прехраната, а мислят, че те просто се забавляват.
Лиза много често чува от клиентите: „Какво ще направиш за този долар?" Направо е обидно, ако става дума за 20, 50 или 100 долара, тогава работата е друга, но те размахват само долар."-
Все по-рядко идват посетители, които си плащат, повечето просто си търсят момичета.
Другото нещо, което притеснява стрийптизьорката е отношението на хората към професията й. За стрийптизьорките има много стереотипи: че са наркоманки, или без образование, идват от бедни семейства или имат проблеми с бащите си и затова се събличат.
„Има много предразсъдъци и затова на нашата професия не се гледа като на почтено занимание, а ние не сме по-лоши от счетоводителите например, просто може би сме имали по-малко късмет"- завършва Лиза.
