Хуан Мартин дел Потро се превърна в герой за аржентинския народ едва на 20 години. Заслужи това признание с титла от Откритото първенство на САЩ през 2009-а.
На полуфинал Делпо надигра Рафаел Надал, отпускайки само 6 гейма на испанеца, а в спора за трофея спечели изключителна петстетова битка срещу Роджър Федерер.
Не само в родината му, но и в целия свят почитателите на тениса бяха във възторг. Ясно беше, че се е появила нова звезда, която е готова да си съперничи с най-добрите.
"Пожелавам успех на Дел Потро, защото е много висок и е хубаво момче", заяви Серина Уилямс в Ню Йорк през 2009-а.
Тогава все още я нямаше т. нар. Голяма четворка, а на върха на мъжкия тенис цареше двувластие.
Роджър Федерер и Рафаел Надал си оспорваха почти всяка важна титла. Новак Джокович все още бе само един от перспективните играчи, а Анди Мъри – поредната надежда на Великобритания. И трофеите от Големия шлем сякаш бяха запазени за двамата големи.
В онзи момент високият аржентинец се оказа една от надеждите на любителите на директния тенис, който изглеждаше погребан под виртуозните удари на Федерер и изумителния топ спин на Матадора.
Първият бунт срещу статуквото е на Ролан Гарос. Надал е контузен и губи от шведа Робин Сьодерлинг – единствената му загуба на парижкия клей в продължение на 10 години. Така Федерер получава шанс да спечели и последната му липсваща титла и да направи Кариерен Голям шлем.
На полуфинала срещу него обаче е Дел Потро – Кулата от Тандил. Аржентинецът на два пъти повежда със сет, но Маестрото се измъква, за да се класира за финала, където постига поредния си рекорд.
Делпо обаче е запазил патрони и е още по-силен на US Open.
На полуфинала отнася лесно Надал с третата си поредна победа над Матадора и се класира за първия си голям финал. Там естествено чака Федерер. Младокът преодолява пасив от сет и пробив, за да обърне мача и да разчупи хегемонията на двамата големи. Става най-високият шампион на Големия шлем – рекорд, който бе изравнен 5 години по-късно отново в Ню Йорк от хърватина Марин Чилич – също 198 см.
Дел Потро вече има запазено място в Топ 10 на ранглистата, а поредните му победи над Надал и Федерер и титлата на Флашинг Медоус дават надежда на куп високи играчи, че сервисът и силните удари могат да пречупят сложните тактически постановки и техническото превъзходство на хегемоните.
Но противно на очакванията в следващите години тенисът се развива в друга посока и към върха се приближават Джокович и Мъри – и двамата любители на дългите разигравания.
Може би играта щеше да изглежда по друг начин, ако Делпо беше останал на корта в най-добрите си години. Той започва 2010-а като №4 в света, но впоследствие почти не играе заради упорити контузии и на двете китки. Общо четири операции претърпя аржентинската звезда, а на няколко пъти изглеждаше, че кариерата му е поставена на карта.
Безброй пъти опитваше да се завърне на корта, но чувстваше болка, а бекхендът му с две ръце бе само бледо копие на онзи обратен удар, който упражняваше преди здравословните проблеми.
Голямото му завръщане е на олимпийските игри в Лондон през 2012-а.
Дел Потро, който никога не е впечатлявал с майсторство на трева, стига полуфинал, където губи от Роджър Федерер в най-дългия трисетов мач в историята – 6:3, 6:7(5), 17:19 за 4 часа и 43 минути. Ден по-късно той успява да се възстанови и да се пребори за бронзов медал с успех срещу Джокович.
Дел Потро бързо си връща позициите и скоро е №5 в света, но радостта му не трае дълго. Скоро отново получава травма в китката, която го вади от корта за близо 2 години. Завръща се през 2016-а и за всеобща изненада веднага заиграва на високо ниво. Така се стига до олимпийските игри в леговището на врага за всички аржентинци – Бразилия и Рио де Жанейро.
Делпо няма сериозни позиции в ранглистата и жребият го изпраща срещу безспорния №1 по това време Джокович. Печели обаче в три сета и стига полуфинал, където взима тежък мач с Надал.
Във финала издържа 4 часа и 4 сета, но отстъпва на Мъри, за да разнообрази колекцията си със сребърен медал.
Краят на годината крие още една приятна изненада. В началото на кариерата си Дел Потро твърди, че мечтите му са титла от Големия шлем и Купа "Дейвис". И да – Хуан Мартин е с основна роля за победата на Аржентина над Хърватия на финала в "Арена Загреб". В сблъсъка на първите ракети той побеждава Чилич от 0:2 сета – първи подобен обрат в кариерата му.
2017-а му носи още успехи и така стига до 20-ата си титла в Стокхолм след победата над Григор Димитров на финала. "През следващата година нямам да защитавам много точки, така че може отново да ме видите в топ 10", заканва се Кулата.
И това стана факт в средата на януари. След почти 4 години аржентинецът, който в един момент бе извън първите 1000 в седмичната класация, отново проби до най-горния етаж във веригата на професионалистите и продължи да надгражда.
В неделя на финала на Мастърса в Индиън Уелс Делпо нанесе първа загуба на Роджър Федерер за годината и се поздрави с най-значимата си титли след тази от Ню Йорк.
В спорта често казват, че формата е временна, а класата вечна. Това означава, че когато един спортист е наистина голям, успява да се измъкне и от най-дълбоката дупка, в която са го вкарали контузиите и лошият късмет, за да тръгне отново към върха.
В момента Дел Потро изглежда прероден и ако има малко късмет да избегне нови контузии, дава заявка да е сред най-големите фактори в тура в годината, в която ще навърши 30.
Вече 25 години аржентинецът се занимава с тенис, а когато е на 8, първият му наставник - Марсело Гомес вече е убеден, че тренира голям талант.
"Беше очевидно, че притежава нещо специално. Имаше огромно желание и подхождаше към играта от различен ъгъл. На всичко отгоре притежава неописуемо влечение към победата. Дали играе тенис, или карти - Хуан винаги иска да е победител", казва специалистът.
"Тренер, искам да спечелs US Open", казал Дел Потро на Гомес, когато бил на 10 и след още 10 сбъднал мечтата си.
На полуфиналите на Индиън Уелс аржентинецът достигна юбилейната си победа №400 във веригата на професионалистите.
Така той стана едва вторият играч от страната си, преминал тази граница. Много е далеч от легендарния Гилермо Вилас - и по брой победи, и по брой титли, но хората ги обичат еднакво.
Кулата от Тандил е толкова голяма звезда в родината си, че самият Диего Марадона е невероятен негов почитател. През 2016-а Дон Диего пропътува хиляди километри, за да го гледа във финала между Хърватия и Аржентина.
Чувствата, разбира се, са взаимни, а другата религия на Делпо освен тениса е футболът, и по-специално Бока Хуниорс и Марадона.
"Той означава много за нас – признава тенисистът. – За мен е чест да се познавам с него и винаги е удоволствие да го срещна. Познавам и Меси. Той може да стане още по-велик от Диего. Двамата са едни от най-важните хора в света и имат специално място в сърцата на аржентинците."
Както повечето южноамериканци, Дел Потро също е доста суеверен. Смята, че дължи успешните си завръщания на корта на кръст, благословен от неговия сънародник папа Франциск.
"Нося го навсякъде със себе си – признава тенисистът. – Това е най-ценната ми вещ. Беше голямо преживяване да се срещна с папата и да поговоря с него за тенис."
Както на корта, така и в живота Делпо се слави като добряк и джентълмен.
"Нямаше как да загубя от по-голям джентълмен. Такъв е и на корта, и извън него. Поздравления, Хуан, ти игра невероятно през цялата година и с теб направихме запомнящи се битки. Напълно заслужи титлата. Пожелавам ти успех до края на сезона." Думите са на Григор Димитров след финала в Стокхолм в края на октомври миналата година. Двамата са добри приятели и дори играха заедно на двойки на завършилия Мастърс в Индиън Уелс.
Сащо като Григор, Делпо гледа да държи личния си живот далеч от журналистите.
В момента той е с красивата манекенка Джулия Роден. За първи път се срещат през 2013 година. Известно време са само добри познати преди страстта да пламне. Това става след раздялата на тенисиста с бившата му приятелка Стефани Демнер - също модел.
Джулия е родена в малкото градче Мисионес, където преминава детството й. Още като тийнейджърка започва кариерата си в модата и бързо се изстрелва към славата. Била е лице на редица световни марки и на кориците на списания като Elle и Gente. До пролетта на миналата година двамата с Дел Потро пазеха връзката си далеч от светлините на прожекторите. А и сега снимките им заедно са изключителна рядкост. За първи път Джулия се появи на турнир, на който играе Делпо, през 2017-а в Маями.
През миналото лято се появиха слухове, че двамата са скъсали и че Дел Потро има връзка с Химена Барон - бившата жена на футболиста Дани Освалдо, но информацията не е официална.
Личните въпроси вероятно разсейват тенисиста, който предпочита да се съсредоточи върху играта си.
"Все още съм млад. Ако продължа да играя на това ниво, тогава Роджър и Рафа ще се оттеглят, а аз ще бъда по-добър играч и тогава може да бъда №1", каза Кулата от Тандил след триумфа в Ню Йорк през 2009-а.
През следващия сезон достигна до рекордното си 4-то място в ранглистата, а сега е само на две позиции от върховото си постижение. Роджър и Рафа още не са се оттеглили, но в Индиън Уелс Дел Потро показа, че всички в тура трябва да се съобразяват с него. И ако остане здрав, нищо чудно да сбъдне още една мечта - да стане водач в ранглистата.
Джулия Роден
