Макар и вече да наближаваме края на юни, времето навън изглежда по-непредвидимо от всякога, а слънчевите моменти често са прекъсвани от гръмотевични бури и проливни дъждове.
Това идва като допълнение и към тенденцията от последните години застудяването през зимата да започва по-късно от обикновено и да продължава чак до април. Вече все по-рядко имаме сняг на Коледа за сметка на такъв след началото на астрономическата пролет на 21 март, както се случи съвсем наскоро.
Изобщо времето се държи все по-странно и това става все по-ясно видимо.
Неслучайно 2020 г. беше отчетена като най-горещата в историята на Европа - с поне 0,4 градуса повече от следващите пет най-топли години, всички от които са през последното десетилетие. Това реално превръща годините между 2010 и 2020-а в най-горещите изобщо, откакто се измерва температурата на нашия континент.
Така ние в България преживяхме също най-топлата зима и най-топлата есен, а в световен мащаб 2020 г. се нарежда сред трите най-топли години за последното столетие и половина.
Тенденцията с общото повишаване на температурите води и до странни природни аномалии като "зомби пожари" при -50 градуса в Сибир или разтварянето на огромни кратери по земната повърхност.
Климатичните промени са факт и освен видимите предупреждения около нас, които сами усещаме и виждаме, доказателства за това ни предоставя и науката.
Последното идва от съвместно проучване на НАСА и Националната агенция за океански и климатични изследвания (НАОКИ). Неговите резултати показват, че нивото на топлина, което Земята задържа, се удвоило за последните 15 години.
Тук става въпрос за т.нар. "енергиен баланс" - разликата между слънчевата енергия, която се поема от земната повърхност и атмосфера, и количеството от въпросната енергия, която се отразява обратно в Космоса. Положителният баланс означава, че нашата планета задържа от тази енергия повече от нормалното и по този начин се загрява.
"Цифрата е толкова голяма, че е почти невъзможно да се осмисли. Все едно всички хора на планетата да включат в едно и също време по 20 електрически чайника", споделя пред The Washington Times Грегъри Джонсън, океанограф от НАОКИ.
В началото на изследването през 2005 г. е отчетено, че Земята поглъща от Слънцето по 240 вата енергия на квадратен метър и връща обратно в космоса 239,5 от тях. До 2019 г. тази разлика се е удвоила и в момента достига до 1 ват за квадратен метър.
За да разберат как се е стигнало до това увеличение учените използвали подход чрез сравняването на данни от два различни източника. Единият е свързан с най-горните слоеве на атмосферата и показва какъв вид енергия навлиза в нея и след това я напуска. От своя страна, вторият начин обхваща температурата на водата в океаните на дълбочина до 2000 м. и реално доказва, че 90% от слънчевата енергия се абсорбира именно там.
Резултатите от двете проучвания са достатъчно близки, за да потвърдят мрачната тенденция, която притеснява учените.
"Мащабът на увеличението е безпрецедентен", смята д-р Норман Лойб от НАСА, ръководител на целия проект. "Земята се затопля значително по-бързо от очакваното и имаме всички основания да смятаме, че тенденцията ще продължи през следващите десетилетия", допълва той.
Какви обаче са причините за тези негативни процеси, които очевидно засягат всички нас?
За учените един от възможните отговори се крие в намалената способност на Земята да отразява обратно слънчевата енергия. Това по принцип се случва чрез облаците в атмосферата и ледовете на световния океан, които имат най-силна способност за отразяване.
Проблемът е че глобалното затопляне води до значително стопяване на ледените шапки около полюсите, а проучване, публикувано през 2019 г. в журнала Nature Geoscience, показва, че слоесто-купестите облаци (онези, които ни приличат на разни фигурки в небето) в атмосферата бавно намаляват.
За това допринася и все по-голямото количество отделяне в атмосферата на парникови газове като метан, въглероден диоксид, а също така и водни пари, които също задържат топлина.
"Всички тези фактори са свързани помежду си и имат влияние, но все пак са необходими допълнителни изследвания, за да бъдем още по-конкретни. Със сигурност човечеството има някаква отговорност, просто още не знаем колко точно", добавя д-р Лойб.
Въпреки че климатичните промени са очевидни за всеки живял на Земята през последните 15 години, все пак изследването помага те да бъдат измерени емпирично по някакъв начин.
Също така то задава насока за следващ етап от проучвания, които да оценят как промяната в енергийния баланс би могла да повлияе върху нивото на световния океан или да измени средните температури в дългосрочен план.
"Надеждата ми е, че в следващите десетилетия скоростта, с която се увеличава положителният баланс ще намалее", продължава Лойб.
"В противен случай ще станем свидетели на още по-тревожни климатични промени."
