Как бихте реагирали, ако милиардер задели едни десет милиона долара и наеме най-добрите адвокати в държавата. После им постави за задача да намерят подходящи казуси и съдят до дупка популярни жълти сайтове, да кажем ПИК или БЛИЦ, от името на жертва на "разкритията" на последните.
Няма какво да си кривим душата - много от нас няма непременно да леят сълзи за таблоидите. Даже напротив.
Но след злорадството би трябвало да се запитаме какво ще стане, ако друг с дълбоки джобове пък реши да атакува също толкова безскрупулно някоя от малкото останали сериозни медии.
Дали създаденият днес уж добър прецедент не е твърде опасен в дългосрочен план?
Така на кратко може да се обобщи дилемата, разтърсила американското общество и медии тези дни след разкритието, че Питър Тил, един от създателите на PayPal, е финансирал делото на Хълк Хоган срещу жълтия сайт Gawker.
През март съдебно жури в щата Флорида отсъди рекордната сума от 140 млн. долара в полза на бившата кеч звезда. Популярният, но мразен сайт публикува през 2012 г. негово секс-видео с жената на приятел.
Адвокатите на Хоган се аргументираха толкова добре, а и самият той помогна много като през сълзи разказа за нанесените морални и психически щети. Накрая журито ги възнагради със сума далеч над първоначално исканите 100 млн. долара.
Присъденото обезщетение реално заплашва да разори Gawker, с активи в размер на едва 83 млн. долара. За да платят текущите съдебни разходи, собствениците му вече трябваше да продадат акции на руския олигарх Виктор Векселберг.
Дори преди делото да влезе в съда, вече се говореше, че зад него стои трето лице - някой много богат човек, решил да съди таблоида до дупка. Адвокатският екип на Хоган отказваше всякакви оферти за извънсъдебно споразумение.
Мистерията най-после бе разкрита и с това реакциите към делото от положителни се обърнаха на смесени. Вече не е сигурно дали обжалването от страна на Gawker ще е толкова безнадеждно, колкото изглеждаше до преди дни.
В специално интервю за NYTimes, създателят на eBay и PayPal Питър Тил сам разкри участието си в процеса. От известно време медиите подозираха, че той е "благодетелят", но топ репортерът Андрю Рос Соркин успя да го убеди да си признае.
Всъщност Тил от години таи ненавист към Gawker и създава таен фонд в размер на поне 10 млн. долара за безмилостна война с него. Поводът е личен - през 2007 г. блогът на изданието за Силициевата долина Valleywag публично разкрива, че милиардерът е хомосексуален. При това с вулгарното заглавие
"Хора, Питър Тил е тотално гей".
"Не става дума толкова за лично отмъщение, колкото за превенция. Аз видях как Gawker създаде уникална и невероятно разрушителна практика за привличане на читателско внимание, като в същото време вреди на отделни хора, при това - без да има оправдан обществен интерес," обясни пред NYTimes Тил.
Неговият личен случай може би е най-показателният пример за това. Не че сексуалната ориентация на Тил е голяма тайна - роднини, колеги и приятели знаят за нея. Въпросът е какъв е общественият интерес Gawker да я обявява на всеослушание за няколко (милиона) клика в повече.
Таблоидният сайт се е специализирал в публикуването на имейли, клипове или лични документи на известни и влиятелни хора. Информацията често е добита с помощта на хакери или "споделена" от обидени приятели, недоволни служители или уволнени асистенти.
В същото време таблоидът наистина успява да събуди обществения интерес към теми, които традиционните издания избягват да публикуват. Като мрачната история за Бил Крозби например, упоявал и изнасилвал жени десетилетия наред. Или създадената отборна система за прикриване на изстъпленията и домашното насилие сред играчите от Националната футболна лига на САЩ.
Обичайните жертви на Gawker обаче, както сполучливо ги описва самият Питър Тил, са "по-малко известни, по-малко богати, без възможност да водят безкрайни процеси". Дори Хълк Хоган, който има няколко милиона в банката, едва ли щеше да се наеме да съди Gawker без финансовата инжекция на милиардера.
След като изтече информацията за "благодетеля" Тил, таблоидът бързо навърза нещата и заяви, че поне още два съдебни иска за по съответно 10 млн.долара и 35 млн.долара са финансирани от него.
В типично клюкарски стил Gawker дори набеди основателя на Napster - Шон Паркър, че е дал идея на милионера за съденето до дупка. Паркър, който повечето хора познават като героя на Джъстин Тимбърлейк от филма "Социална мрежа", е сред любимите "клиенти" на таблоида.
Отзвукът от разкритията донякъде се подсилва и от факта колко особен характер, меко казано, има Питър Тил. Роден в Германия, той е смятан за един от най-находчивите инвеститори в Силициевата долина с 2 млрд. долара лично богатство. Заедно с Илон Мъск и Макс Левчин е създател на компанията за онлайн плащания PayPal. Тил е и един от първите инвеститори във Facebook и продължава да е в борда на директорите му.
Убеден либертарианец, той вярва, че монополите са добри за икономиката и е от малкото хай-тек магнати подкрепящи Доналд Тръмп. Тил е създал и доста критикуван фонд, окуражаващ млади хора да напуснат училище или университета и да започнат собствени компании. Също така финансира Seasteading Institute, организация за създаването на плаващи в океана градове извън юрисдикцията на традиционните държави. По ирония, милиардерът е и голям донор на "Комитета за защита на журналистиката", една от най-престижните и важни прес организации в света.
Това, което Gawker научи по най-болезнения начин тези дни, е, че
Тил също може да таи и планира близо цяло десетилетие отмъщение в епични пропорции.
Разкритията, на теория, не би трябвало да влияят на предстоящото обжалване на рекордното обезщетение, присъдено на Хоган. Само че те дойдоха в момент когато американското общество е дълбоко разтревожено от огромната власт и влияние на супербогатите върху политика и икономиката.
Откакто Върховният съд на САЩ де факто сложи край на ограниченията върху политическите дарения, т.нар. решение Citizen United от 2010 г., това е един от големите дебати на страната. Дори Доналд Тръмп доскоро прокламираше, че сам финансира кампанията си и затова не може да бъде купен от себеподобните си.
Историята с Тил дори не е първа по рода си - милиардерът Франк Вандерслот затрупа с искове лявото списание Mother Jones заради обида. Въпреки че съдията изхвърли делото като напълно безпочвено в края на 2015 г., това дойде чак след 10 млн. долара разходи за адвокати за неособено богатото издание.
Сега Gawker побърза да обърне ситуацията в своя полза и да се представи като малката медийна организация, бореща се с големия лош милиардер Тил.
Как и откъде А.Дж.Долерио, "журналистът" написал "статията" за Хълк Хоган, може да плати 100 хил. долара - глоба, персонално наложена му от съда, попита изданието. ("Журналист" и "статия" са цитати по Gawker, ние лично не бихме употребили подобни термини в случая.)
При обжалването тактиката на таблоида явно ще бъде да пледира, че кеч звездата не е страдал чак толкова от публикуването на секс-видеото, а съди по идея на отмъстителен милиардер.
Ако реакциите на журналистическата гилдия са показател, Gawker може и да спечели този рунд. "Финансирайки тайно иска на Хоган, Тил постигна невъзможното: Накара ни да симпатизираме на Gawker," написа в Twitter медийният коментатор на Politico Джак Шефър.
"Не е моя работа да решавам какво ще се случи с Gawker. Ако американците се обединят около изданието и заключат, че тайните на още хора трябва да бъдат разкривани и още сексвидеа публикувани, те ще намерят начин да спасят Gawker и аз не мога да предотвратя това," задочно отговори на критиките милиардерът.
С действията си Тил добави ново и комплексно ниво на вече столетния дебат за границите на свободата на словото и какво всъщност разбираме под него. И никоя от двете опции представени ни сега - тази на фабриката за мръсни сензации срещу другата на отмъстителния милиардер - не изглежда кой знае колко приятна или приемлива.
