Северна Корея беше смятана за твърде бедна, авторитарна и уязвима, за да постигне успехи в програмите си за ядрено оръжие и ракети. Въпреки това Пхенян придоби сериозни възможности за ядрено въоръжаване и в края на ноември извърши изпитания на междуконтинентална балистична ракета.
Защо Северна Корея успя, а държави като Ирак и Либия се провалиха? Три са решаващите фактори за успеха на КНДР.
1. Ким Чен Ун превърна ядреното оръжие в свой основен приоритет
Понякога може да изглежда, че авторитарните лидери се стремят с голяма решителност към ядрено оръжие, но не всички го правят толкова неотклонно. След като наследи поста си от баща си Ким Чен Ир в края на 2011-а, Ким Чен Ун превърна комплексните ядрени оръжия и средствата за пренасянето им до територията на врага в своя основна цел.
Той пренасочи ресурси към проекта за ракети, обяви науката за основен приоритет на режима и внимателно приспособи публичния си имидж спрямо науката и учените.
Обратно на това в Ирак Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи в Либия се определят като не особено последователни в разработката на ядрени оръжия като приоритетни.
Саддам нахлу в Кувейт през 1990-а по време, когато иракската програма за ядрено оръжие беше близо до пробив. Ако той не беше атакувал Кувейт в този решаващ момент, предизвиквайки интереса и опозицията на САЩ, най-вероятно още в средата или края на 90-те Ирак щеше да разполага с ядрени оръжия.
Подходът на Кадафи към програмата за ядрен ооръжие беше също толкова двойнствен и отразяваше дългогодишните разногласия сред висшето ръководство на либийския режим дали ядреното оръжие е смислен приоритет. През 90-те години Кадафи се стремеше към разработка на ядрени оръжия, но същевременно предлагаше на САЩ да се откаже от нея в замяна на подобрение на двустранните отношения.
В крайна сметка той изостави програмата като част от споразумение с Щатите и Великобритания в края на 2003-а - пагубно решение, както често изтъкват висши представители на Северна Корея, защото САЩ и НАТО подкрепиха бунт, който свали либийския режим през 2011-а.
Решимостта на Ким Чен Ун е крайно различна и от подхода на неговия баща към ядрената програма. Ким Чен Ир замрази за дълго ядрената програма през 90-те като част от рамково споразумение, договорено между САЩ и Северна Корея.
2. Ким Чен Ун защитава учените
Стратегията на управление е важен и често недостатъчно добре разбран фактор, който обяснява защо някои автократи успяват, докато други се провалят.
Автократите, дори и когато са бащи и синове, се отнасят към държавните институции и учените по различен начин. Ким Чен Ир управляваше чрез институциите и не издигаше учените над другите елити.
Ким Чен Ун възприе по-личен подход като взе под пряк свой контрол някои ключови институции и направи мащабни чистки. Той обаче предпази учените от тези чистки и им предостави ексклузивни привилегии, включително по-добри хранителни дажби и нови апартаменти.
Твърди се, че Ким Чен Ун не е избивал учени и дори си е изградил репутацията на водач, който толерира провала като част от научния експериментален процес.
Той изглежда е възприел меритократичен подход към наемането на специалисти във военните програми и подбора на ново поколение от научни лидери. Тези негови действия със сигурност спомагат за ускоряването на успехите на ракетната програма в последните години.
Саддам също направи ядрената програма на Ирак по-меритократична като отхвърли опитите на членовете на партията БААС да извадят от нея хора, които не членуват в партията. Учените в иракската ядрена програма се радваха на много привилегии и почти неограничени ресурси въпреки ограничения капацитет на иракската икономика.
За разлика от тях Кадафи по никакъв начин не защити учените в ядрената област - заплатите им бяха ниски и те трябваше да служат във въоръжените сили, както всички други граждани. Либийската ядрена програма се конкурираше за най-големите научни таланти с други институции, най-вече с петролния сектор.
И тъй като Кадафи не искаше да инвестира във висше образование по наука и технологии, защото го приемаше като основен източник на опозиция срещу режима, подходящите кандидати не изобилстваха. Режимът изглежда не забелязваше или не се вълнуваше от факта, че учените в ядрената програма дълго време не ходят на работа. При това положение нищо чудно, че либийската програма не стигна до никъде.
3. Разчитането на самите себе си води до големи успехи
Северна Корея разви способността си да произвежда ядрени оръжия и ракети на местно ниво. Страната определено е получавала помощ по пътя към ядрената програма - наемала е чуждестранни учени, купувала е и е разменяла ключови технологии с други държави и комерсиални мрежи. Само че е извлякла повече полза от този обмен, отколкото Ирак или Либия.
Една от причините е, че когато Китай намали подкрепата за Северна Корея през 60-те години, страната разработи местна база за програмите за ядрена енергетика и ядрено оръжие. По подобен начин КНДР отдели време за разработка на ноу-хау, материали и оборудване за програмата за балистични ракети, която отбеляза толкова забележителен напредък през 2017-а.
Кадафи заложи на точно противоположния подход като прибегна към "аутсорсинг" на доставка на ключови технологии, вместо да развива този капацитет в своята държава.
Либийците се чувстваха измамени от доставчиците си на ядрено оръжие на черния пазар, най-вече от Абдул Кадир Хан, който им продаде старо оборудване, при работата с което те се сблъскаха със сериозни трудности. Техният основен проблем обаче останаха неадекватните местни ресурси.
Когато Саддам Хюсеин нареди на учените си да започнат програма за ядрено оръжие след израелската атака срещу ядрен реактор през 1981-а, той ги инструктира да разчитат на технологии, които могат да овладеят сами, както и да избягват търсенето на външна помощ , което би подсказало на света с какво се занимават.
Те възприеха стари технологии, които в много отношения бяха неефективни, но иракските учени можеха да ги овладеят сами. След години на проби и грешки иракчаните започнаха да бележат напредък.
Когато зетят на Хюсеин потърси помощ извън страната, пренебрегвайки нарежданията на Саддам, капацитетът на иракската програма и опитът от предишните проби я постави в добра позиция да извлече максимална полза. Но тази стратегия в крайна сметка беше провалена заради инвазията на Кувейт.
Държавите, принудени да разчитат сами на себе си, може и да започват с неоптимални технологии, но в дългосрочен план са по-добре подготвени за успех в сравнение със страните, които се опитват да търсят лесни пътища и купуват готови ядрени технологии.
Авторитарните режими, стремящи се към ядрено оръжие, са изправени пред сериозни пречки, ако имат слаби държавни институции и лидерите им избират различни стратегии за справяне с тези предизвикателства. Както показват тези три примера, изборът на управниците донякъде обяснява защо Северна Корея успя там, където Ирак и Либия се провалиха.
