"Разделена съм от добрата ми приятелка Амра, можем да прекарваме време заедно само през уикендите," оплаква се 11-годишната Ася Беширевич. Нейната приятелка обаче не се е преместила на другия край на страната, както може да се предположи. Всъщност Амара е в сградата на същото училище в малкия босненски град Яйце, в централната част на страната. Просто двете учат в различни училища.
Практиката две учебни заведения да делят една сграда е масово разпространена в страната и спомага за разделението на учениците от различните етноси.
В Яйце, босненските мюсюлмански ученици като Ася влизат през вратата с надпис: основно училище "Берта Кучера", докато етнически хърватските деца посещават училището "13 септември", в което се влиза от съвсем отделен вход.
И да, тук нямаме точно пример за постоянно социално отбягване и някакво задължително разделение. Децата могат да се срещат в преддверието на училището, където има табла с информация и за двете училища, и което служи като място за събрания и изпълнения на учениците от "Берта Кучера".
Възрастните също се срещат. Католическа монахиня се разминава с мюсюлманка със забрадка, докато влиза в частта “13 септември” на сградата.
Това може и да създаде за кратко впечатлението за мултикултурализъм и мирното съжителство на две култури в една иначе доста размирна държава, но за Ася нещата не изглеждат така. За нея най-добре ще е всички да учат заедно и да няма разделение. "За мен е нередно да ни разделят, това ме натъжава много."
Защо босненските училища са разделени
Яйце и голяма част от околните региони са били терен на сражения през 90-те години, по време на конфликта между хърватските и босненските сили. Училищата са били въвлечени в конфликта, докато етническите лидери са се опитвали да налагат идеологиите си в класните стаи. Дейтънското мирно споразумение слага края на сраженията през 1995 г., но затвърждава етническото разделение.
То разделя Босна на предимно обитаваната от етнически сърби Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, в която основно живеят босненци и хъврати. Федерацията възприема политиката на "две училища" с видима цел да насърчава изселените семейства да се върнат по домовете си.
Концепцията предлага гаранции, че децата няма да бъдат индоктринирани или дискриминирани от хората, които доскоро са били врагове. Повече от 50 училища са разделени на този принцип. Но скоро става очевидно, че системата носи със себе си риска от затвърждаване на разделението.
Западни дипломати оказват натиск на Федерацията да слее училищата, но властите поне към момента отказват. "Не могат да се смесват ябълки и круши", заявява в своя защита висш представител на министерството на образованието.
Вместо децата да се образоват заедно, има дори опити да се засили сегрегацията, въпреки че тя се посреща с ожесточена съпротива от самите ученици.
Как учениците се борят срещу сегрегацията
По-нататък нагоре по хълма, след "Берта Кучера" и "13 септември", професионалната гимназия остава смесена, след организирана от учениците кампания за предотвратяване на сегрегацията.
"Израстваш, като те учат, че другите не са добри хора, и не отделяш и час, за да научиш нещо за културата, вярата и ценностите им," казва Ивица Джуканович, който е един от лидерите на кампанията.
"Често учениците са възпитавани в омраза от родителите си у дома, защото родителите са преживели войната. Ако ги учат у дома да мразят другите, и после посещават сегрегирани училища, учениците няма да познават нищо друго освен омраза", добавя още той.
В основните училища, децата се струпват в отделните си детски площадки и изглеждат не особено загрижени. Но учителите им и директорите им имат коренно различни възгледи как те трябва да бъдат учени за в бъдеще.
"Систамата за мен, такава, както я имаме сега, е като раково образование", казва директорът на "Берта Кучера" - Фикрет Канчар. "Чакам деня, в който цялата система ще бъде променена из основи и обединена. Не виждам как това ще се случи в близко бъдеще, но казвам на всички, които идват тук: чакам с нетърпение този ден."
От другата страна обаче - директорът на хърватското училище "13 септември" Ива Ладан, не е толкова ентусиазирана от перспективата за сливане на училищата.
"Босна има три различни народа с три различни езика, които имат право да изразяват своята културна или етническа идентичност. Има накъде да се развиваме, но решението трябва да бъде взето на високо ниво", коментира тя.
А шансовете за вземане на такова решение на високо ниво изглеждат малки. Етническите политически лидери на Босна действат на принципа "разделяй и владей" от повече от две десетилетия. Това им дава основателни причини да продължават да поддържат политиката на "две училища".
