"Поел съм на Джихад! Ще ви таковам майката! Ще поставям бомби! Ще ви таковам майката и ще ви прережа гърлото, и ще прережа гърлата на бащите и майките и сестрите ви!", заявява човек в парижкото метро, бърборейки несвързано и повтаряйки това с все по-висок глас, защото хората го игнорират.
Часът е няколко минути преди зазоряване по Нова година - и линия номер 6 е относително празна.
Нощните купонджии са си отишли. Повечето от пътниците са с черна или кафява кожа и отиват на работа в ден, който за другите е празник.
Мъжът, който крещи и споменава в тирадата си, че е от Северна Африка, мирише на алкохол и въпреки че хората се отместват на няколко седалки от него, никой не слиза преди своята спирка. Нито пък вика полицията.
Те си правят сметката какъв е рискът от един пиян безумец, независимо джихадист или не - и в студената зора на новата година, продължават нататък.
Във Франция, почти година след масовото убийство в редакцията на сатиричното издание "Шарли Ебдо" и убийствата в кашерния супермаркет и близо седем седмици след нощта на 13 ноември, в която загинаха 130 души, хората все още са неспокойни и мрачни.
Както казва един космополитен арабски турист: "Сякаш градът е изпитал инсулт. Има проблеми, оправя се някак, но засега нищо още не е съвсем както трябва".
И наистина, тази година животът във Франция като цяло беше опасен - вероятно по-опасен, отколкото съзнават повечето хора, дори сега - защото разминалите се на косъм събития бързо биват забравени, а когато терористите направят грешка, те биват отхвърляни като глупаци - каквито и в повечето случаи са.
Малцина вече помнят идиота, който през април се опита да атакува църква във Вилжуиф, предградие на Париж, простреля се в крака, повика "Бърза помощ" и бе открит целият му арсенал.
После през юни имаше престъпник, който, след скарване с работодателя си в химически завод край Лион, го уби, отряза му главата и я постави на ограда с ислямистки знамена наоколо, преди неуспешно да се опита да взриви няколко цистерни. (Убиецът наскоро се самоуби в затвора).
През август няколко млади американски войници на почивка и британец на средна възраст пребориха потенциален масов убиец във високоскоростния влак между Брюксел и Париж.
Заплахите бяха постоянни.
И все пак хората продължават да живеят по обичайния начин. И да пресмятат рисковете.
Това е и една от причините, поради която десетки хиляди французи четат новата книга на Жил Кепел, написана в съавторство с Антоан Жарден: "Терорът във Франция: генезисът на френския джихад".
Нищо друго, публикувано до този момент, не разкрива с такава яснота и в такива подробности еволюцията на ислямисткия терор в страната, както и последиците, които еволюцията му има за останалата част от света, включително Европа и САЩ.
Рядко някоя книга е била по-навременна. Тя е била подготвяна в момента, в който се случиха терористичните атаки на 13 ноември - и обновена за дни, бе издадена в средата на декември.
В дълго интервю авторът разказа за "третата генерация джихад", която Ислямска държава е овладяла.
Кепел предупреждава, че организаторите и вербовчиците на Даеш, както французите наричат ИДИЛ, ще намерят начини да адаптират проповедите и плановете си и към особеностите на американското общество.
А дългосрочната цел? "Да бъде взривена Америка".
Първоначалното работно заглавие на новата книга е "10 години, които разтърсиха света" - и то би било по-точно, защото френският джихад, който Кепел описва, се е превърнал, особено в последната година, в авангарда на много по-мащабната стратегия на "Ал Кайда" и ИДИЛ да пренесат войната си на европейска и американска земя.
Въпросното десетилетие започва през 2005 с две основни събития.
Едното - най-масово запомнено от французите, е поразителната вълна от насилие в предградията на градове из цяла Франция. "Париж гори", заявяваха превъзбуените водещи на американските кабелни новинарски мрежи.
Всъщност не гореше, но тълпи в изоставени жилищни блокове в далечната периферия на Париж и други градове започнаха да палят коли и да се бият с полицията, като спонтанна реакция на смъртта на двама млади мъже, загинали от електрически удар, докато са се крили от полицията край голям електрически трансформатор.
В крайна сметка, въпреки че бунтовете се разпростряха надалеч и траяха няколко дни, смъртните случаи - трима души - бяха много малко. (За сравнение - в Лос Анджелис през 1992-ра загинаха 55 души).
Но във Франция алиенацията и гневът сред децата на емигрантите останаха осезаеми.
Същата година - 2005, най-важният идеолог на новата генерация джихад - Абу Мусаб ал Сури, публикува онлайн 1604-страничен "Призив за международна ислямска съпротива".
Ал Сури произхожда от Сирия, но винаги е познавал добре Европа. Той е живял за известно време във Великобритания, в общност на арабски и мюсюлмански изгнаници, понякога наричана Лондонистан.
Основната му идея е, че мюсюлманите на Запад, макар да са все повече, се чувстват изолирани и подложени на натиск, и това може да се използва, за да се постигне провал на обществото, бунт и начало на гражданска война, в която в крайна сметка да победят ислямските сили.
Терористичните актове, наричани "съпротива", биха засилили и дотогава съществувалата "ислямофобия" и биха "изострили противоречията", както казваха комунистическите революционери, докато омразата и подозренията се запазват високи и интеграцията не стане невъзможна.
Същевременно в десетилетието между бунтовете през октомври-ноември 2005-та и убийствата в Париж на 13 ноември 2015-та, влиянието на салафитския ислям - един от най-консервативните клонове на тази религия, драстично нарасна в частите на Франция с голямо мюсюлманско население.
Привържениците на салафизма прокарват граница между западните ценности на масовата френска култура и тези на хората, които вярват, че подражават на средновековните традиции на пророка Мохамед.
Франция е била изправена пред терора на джихада и преди.
През 90-те години джихадистки групи направиха първия си опит да вземат властта в Северна Африка от подкрепяни от Франция и Америка правителства. Тази "първа генерация" терористи в крайна сметка атакува и цели във Франция, включително влак в Сен Мишел, край Нотр Дам в Париж, през 1995 година.
Втората генерация джихад, произлезла от първата, беше "Ал Кайда", които, както стана ясно, са планирали терористични атаки във Франция, включително удар срещу американското посолство там през 2001 година. Френското разузнаване в партньорство с американците обаче успя да предотврати атаките навреме.
Но оттогава френските полицаи и разузнавачи са станали твърде самодоволни - или по-вероятно просто твърде претрупани с работа.
В понеделник Le Monde публикува обложката на предстоящото специално издание на "Шарли Ебдо".
"Една година по-късно, убиецът още не е заловен," заявява тя, до карикатурна фигура на бог, брадат старец в дълга роба с масонско око над главата си, калашник на гърба и кръв, опръскала брадата и дрехите му.
Преди година "Шарли Ебдо" беше на ръба на фалита и се купуваше само от няколко хиляди души седмично. Печатният тираж за това ново издание според френската преса ще е около 1 млн. копия, като десетки хиляди ще заминат за Германия и други държави, където има голямо търсене.
Ако плановете на братя Куачи са били да ликвидират "Шарли Ебдо", те са се провалили тотално.
Никога досега изданието не е било по-финансово стабилно.
Най-големият провал обаче беше опитът на джихадистите преди година да разкъсат френското общество на враждуващи лагери.
Масовите демонстрации на 11 януари миналата година - когато около 4 млн. души излязоха на улиците на Франция, за да заявят "Аз съм Шарли" - представляваха огромно, силно отхвърляне на целия замисъл на стратезите на терора.
След терористичните актове през ноември нямаше такива демонстрации.
Масовите акции бяха забранени от властите поради опасения, че те ще бъдат атакувани по начина, по който бяха нападнати кафенета, концертна зала и спортен стадион в нощта на 13 ноември.
Много неща се промениха в периода от януари до ноември.
Огромният прилив на бежанци от Сирия в Европа притесни континента и показа дълбокото разделение сред различните национални държави, самоопределящи се като Европейски съюз.
Войната в Сирия продължава без предстоящ край в обозримото бъдеще, и ИДИЛ не изглеждат нито победени, нито спрени.
Видеата им и комуникацията им в социалните медии са сложни и насочени към широка гама от потенциални нови членове.
Територията, която те контролират в Сирия и Ирак, е станала център за потенциални джихадисти от Европа, обучаващи се да "пренесат войната у дома" - като хората, реализирали терористичните атаки през ноември.
И все пак опасността е поне толкова вътрешна, колкото и външна, и в много аспекти зависи от европейските лидери.
Традиционните политици във Франция, повечето от които са на политическата сцена от десетилетия, почти напълно се провалиха в разбирането на поколение млади французи, родени и израснали в страната като деца на емигрантски семейства, които силно желаят да бъдат част от страната и от бъдещето й.
Ал Сури им беше замислил роля в огромния си план за "ислямска съпротива," но повечето от тях не желаят това.
В президентските избори през 2012, милиони от тези младежи можаха да гласуват за първи път - и го сториха предимно заставайки срещу всяващия страхове "политик на силата" Саркози, който ги наричаше "боклуци", и подкрепяйки социалиста Франсоа Оланд, който победи Саркози с малка преднина.
Тези гласове обаче не доведоха до работни места или по-позитивно бъдеще за тях.
Провалът на склеротичната политическа класа във Франция всъщност е толкова голям, че в последните няколко години много от тези хора са започнали да считат, че единственият им избор е да се преориентират към екстремизма.
За мнозина това означаваше крайнодясната партия "Национален фронт" на хитрата и харизматична Марин льо Пен.
За други означаваше още по-дълбоко навлизане в ислямизма или дори салафизма.
След позитивните емоции на демонстрациите "Аз съм Шарли" на 11 януари, се появиха и публикации за гимназисти, отказващи да спазват минута мълчание, и за такива, които са заявявали "Аз съм Шарли Кулибали".
Какво обаче означават тези истории? Дали действията на няколко деца-позьори означават движение в полза на джихадистите?
Ако наистина е така, то е особено иронично, че терористичните актове на 13 ноември всъщност проработиха срещу замисъла на ИДИЛ.
Проучвания на Кепел и колегите му показват, че масовите убийства в тази нощ са предизвикали силна негативна реакция сред младите французи от мюсюлмански произход.
Убийците от ИДИЛ са се насочили към мишени на места, където те са знаели, че ще има много младежи, наслаждаващи се на живота - в кафенета, на рок-концерт, на футболен мач.
Дори сред джихадистите във френските затвори, казва Кепел, терористичните атаки са били заклеймени и сравнени с действията на мразената секта хариджити в VII и VIII век, които са практикували избиване на други мюсюлмани.
"За първи път всички араби бяха с нас", казва Кепел. "За първи път те считаха, че са французи, защото бяха мишени, заради начина си на живот".
Съмнително е дали тази тенденция ще се задържи в настоящия политически климат, тъй като дори социалистът Оланд популяризира идея, произлезла от Льо Пен: отнемане на френското гражданство от хора, замесени с терористични организации, които имат втори паспорт.
Предложеният закон може да е с ограничено действие, но последиците са, че всички с двойно гражданство, предимно северноафриканци, се приемат за "не съвсем французи".
Когато линия номер 6 стигна до Трокадеро, слязох.
Пияният джихадист все още крещеше, докато влакчето си заминаваше.
Изкачих стълбите до еспланадата, за да погледна към Айфеловата кула, докато слънцето изгряваше. Мъже от Субсахарска Африка вече продаваха сувенири.
Северноафриканци стояха и зад гриловете на снек-баровете. Жени-туристки със забрадки позираха със семействата си за селфита.
Около кулата имаше облаци, но слънцето все още се бореше да пробие път през тях.
И хората продължаваха да живеят както и преди, в несигурната и тревожна тяхна страна - сегашната Франция.
