Неделя. Сънувах, че съм в студиото на bTV и Цънцарова се кани да ме подхване с безкомпромисните си въпроси. Нервно ми е. Опитвам се да срещна разбиране от Злати, но и той тоя път е непривично суров. С какво го заслужих?!
Аз, като обикновен избирател, нямам нищо общо с тънкостите на политическия процес. Повтаря ми се, че съм част от него само по избори, така че ми е просто хоби. Един лев не съм взел за гласа си, заклевам се.
Единствено професионалните гласоподаватели са преследвани от закона. За разлика от професионалните политици.
Но ето, че и моят ред е дошъл да бъда подложен на разпит. Такъв бил регламентът. С кого съм склонен да правя правителство? Това ме питат. Мен държат отговорен, дето по принцип повече ме бива да искам оставки. Събудих се, плувнал в пот. Брех, че жега ми стана в тоя постоянно променящ се климат. Затова ли Грета Тунберг е у нас?
Понеделник. Не знам мога ли да разчитам на Грета за подкрепа. Климатът май вече не ѝ е сред приоритетите, напоследък е станала боркиня за мир. Много тъпо. За мир тия дни са предимно ретрогради и русофили.
Аз съм демократично мислещ човек и смятам, че всеки има право на война, просто едните водят справедлива, а другите - несправедлива. Справедлив мир още не съм чувал да е измислен.
Апропо, четохте ли, че Хамас щели да запазят името на следващия си лидер в тайна, да не им го свитне Израел, преди да са е встъпил в длъжност? Никаква прозрачност в изборите и при тия. Цънцарова би ги разпердушинила, ако ѝ паднат.
В същото време Тръмп влиза в ролята на стажант. Във верига за бързо хранене. Пържи картофки със скъпарския си костюм и очаква да му повярват колко близък е до обикновения американец. Смешник. Аз ли да го уча, че избори се печелят не с картофки, а с кебапчета.
Вторник. Представяте ли си да сте севернокореец и първото ви излизане зад граница да е командировка до Курск? Ама че малшанс. Макар че то това за тях се води Запад.
Между три и дванадесет хиляди войници от КНДР били пратени в Русия. Пентагонът го потвърди. Точната бройка остава обект на спекулации, като всяка друга статистика в тая война. Лошата новина за американската администрация е, че Пхенян се отвори за света от неправилната страна. Все тая.
Добрата новина е, че от НАСА са изразили готовност да ни включат в мисия до МКС. Не казват дали са се спрели на мъж, жена или македонец, но по-важното е, че гледат към нас. А ние отново гледаме нагоре към Космоса.
Или е по-правилно да казваме Астроса, че вече се налага да правим разлика между космонавти и астронавти. Нека спрем с кремълските термини, преди без да искаме да сме ги изпратили в орбита.
Сряда. Търся информация кой е измислил името БРИКС. Известно ми е, че това са инициалите на страните-учредителки, но според мен можеше и по друг начин да се комбинират буквите. РИСК Б например.
Турция също подала документи за членство. Според мен това е шансът НАТО да се инфилтрира в тая адски подозрителна група. От там намирисва само на катран и сяра. Нищо чудно, че срещата се е случила в Казан.
Чух Коцето Костадинов да разправя, че и за нас имало бъдеще вътре. Китайците можело да ни платят магистралите. Все едно в парите е проблемът на родните пътища. То и сега има кой да ги финансира; в усвояването е проблемът.
Заради тая усложнена предизборна обстановка съвсем забравих да гледам "Биг Брадър". Не изпускам нищо, предполагам. Продуцентите сигурно и там още настояват как зрителят имал възможност да избира какво да се случва.
Четвъртък. Мечтата ми е да помиря Джон Малкович и Съюза на българските писатели. Понеже, чета, появило се е някакво ново напрежение от страна на местните творци към пришълеца. Чак отворено писмо написали, макар че те така или иначе това си работят.
Не се хубави тия работи, казвам ви. Още повече, че други местни интелектуалци веднага се включват в спора и накрая пак ще се изпокараме заради чужденците.
Затова имам две идеи, които, сигурен съм, ще допаднат на всички. Първата е да приемем Бърнард Шоу посмъртно в СБП. По този начин, каквото и да е сътворил - все тая; поне ще е член на съюза. Другата идея е да помолим Малкович да постави текста на писмото в края на представлението. Просто един актьор да го научи наизуст, да излезе и да го изрецитира преди поклона.
Няма начин родните писатели да не останат доволни, кога друг път техни текстове ще попаднат в Народния.
Петък. Колкото повече наближават изборите, толкова повече се вълнувам. От тях наистина зависи много. Не говоря за българските, а за американските. Разликата между Доналд и Камала била толкова малка, че социологията не я ловяла. Каква лудешка надпревара! Толкова е напрегнато, че в суматохата почти забравих как до един момент Джо Байдън беше кандидат.
Да не говорим, че нищо не излезе и от опита за атентат - нито от организацията, нито от разследването му. Толкова дълъг предизборен сериал имат презокеанските ни партньори, че не смогваш да следиш всички епизоди.
У нас нещата са далеч по-прости. Около месец преди вота всички изведнъж ти заявяват, че нещата вече не зависят от тях, а от теб. И чакат как ще реагираш на телевизионните им изяви. Седем партии щели да влязат в следващия парламент по предварителни прогнози. Четох някакво изследване на Сова Харис, ако не се лъжа. За баланс трябва да потърся някое и на Сова Тръмп.
Събота. Преди време Тейлър Суифт подкрепи Камала, завчера Еминем го направи, а днес и Бионсе се присъедини. Целият артистичен елит на Америка е с демократите. Мога да се обзаложа Пи Диди за кого щеше да бъде, ако не го бяха сгащили.
Нормално е да ми минават такива мисли през главата. Все пак днес е Ден за размисъл. У нас обаче демократичните сили пратиха най-известния си изпълнител в Европарламента и веднага си личи спада в творческия устрем.
За Ицо Хазарта ми е думата; гледам, че пак е отчел дейност, а хората му викат колко липсвал на кампанията. В негово отсъствие само Устата остана обществено ангажиран рапър. Други никакви звезди от шоубизнеса не забелязвам покрай тия избори. Избягват хората да дават акъл за кого да се гласува, че не се знае после кой ще разпределя фондовете за култура.
Още хляб за размисъл ви давам, ако другото вече е измислено.
Неделя. Ето ни пак: българи от ново време. Нямам предвид, че всеки път покрай избори се държим сякаш ни е за сефте. Визирам единствено факта, че за кой ли път преместихме стрелките на часовника с цел да се самозалъжем с новото начало.
Уж на един етап щяхме да спрем да го правим, но явно сме си свикнали да си създаваме сами неудобства, така че продължаваме промяната. Иначе социолозите познаха. ГЕРБ са първи, останалите, ако са достатъчно изобретателни, могат да намерят поводи за радост и в собственото си представяне.
