След поредицата почивни дни мисълта, че ще работим само четири дни тази седмица, е успокоителна. Всъщност много хора си мечтаят за четиридневна работна седмица.
Така човек може да има повече време за почивка и за да обърне внимание на семейството си. Подхранени от бляновете за допълнително време на плажа, много служители искат бизнеса да приеме такъв режим на работа.
В това има много предимства. Ако работиш само четири дена, определено имаш повече време за децата си, а и за възрастните си родители, ако те имат нужда от теб.
При четиридневната работна седмица работиш повече часове за по-малко дни. Това води и до известно свиване на разходите за поддръжка на работното място.
Гиганти като Amazon, Google, Deloitte и редица малки фирми вече са тествали намалената работна седмица. От Amazon даже съобщиха, че експериментират с 30 часова работна седмица за определени служители. Те обаче ще получават 75% от заплатата, която биха взимали на пълно работно време.
В много случаи експериментът показва страхотни резултати. В изследване на компания за човешки ресурси 31% от служителите са избрали по-кратката работна седмица. Става въпрос обаче само за 5% от големите компании.
Но по-дългите работни дни крият и много рискове. Редовното оставане на работа по 12 часа на ден или 60 часа на седмица води до риск за здравето на хората.
Четиридневна работна седмица звучи добре
Идеята за четиридневна работна седмица не е нова. Тя се появява още в края на 70-те години. Още тогава повечето служители са предпочитали да работят повече часове, за сметка на по-дълга почивка.
Дори в щата Юта, всички държавни служители започват да работят само по четири дни седмично. Целта е да се спести от разходите за енергия, да се намали замърсяването на въздуха и др. Но през 2011 г. практиката е преустановена, тъй като икономиите никога не се реализират.
По-кратката работна седмица е свързана с по-голяма удовлетвореност от работата и от работното време.
Къде са недостатъците?
Проблемът е, че въпреки по-кратката работна седмица, количеството работа за вършене си остава същото. А денонощието все още има само 24 часа. Сметката е проста, да работиш пет дни по осем часа се равнява да работиш четири дни по десет. (Няма да разглеждаме казуса, в който работиш редовно пет дни по десет часа).
Последствията за хората, работещи по-дълго време, са по-различни. Те натрупват повече умора и стрес и имат по-малко време за почивка до следващия работен ден.
Така се увеличава риска от трудова злополука с 37% при работещите повече от 12 часа на ден. Колкото повече нарастват часовете работа, толкова повече стават рисковете за хората.
Основната опасност е да се пренебрегнат последствията за здравето, произтичащи от по-дълъг от нормалния работен ден.
Според изследване на американски и китайски учени, има риск хората, работещи повече часове години наред, впоследствие да се разболеят от хронични болести. Това е валидно най-вече за жените.
Жените, които работят по 60 часа на седмица, или по 12 часа на ден, са три пъти повече изложени на риск от сърдечни болести, рак, диабет, отколкото техните колежки, които работят по осем часа на ден, 40 часа седмично. Два пъти по-често те страдат и от астма.
Ако се задържат малко повече след края на редовния работен ден, 41 или 50 часа на седмица, работещите дами продължават да са изложени на риск от хронични заболявания.
Изследванията показват, че не всички хора реагират по еднакъв начин на повече часове работа. Проблемът може да се появи като се премине определена граница.
Четиридневната работна седмица определено кара хората да прекарват повече време на работа на ден. За тези, които често се преуморяват, компресираните пет дни в четири, може да станат капката, която ще прелее чашата.
Повече ли е стресът?
Като оставим на страна здравословните аспекти, работодателите и работниците трябва да отчетат ефекта на по-кратката седмица върху емоционалното състояние, стреса и умората.
Според психолозите хората не са толкова продуктивни, когато са уморени или стресирани. Това важи особено за по-възрастните служители.
И въпреки повечето свободно време на пръв поглед, компресираната работна седмица от четири дни по десет часа може да се превърне в проблем за хората с малки деца. Ако един обикновен работен ден започва в осем или девет сутринта, и завършва около четири или пет часа следобед, при намалената работна седмица, служителите ще се връщат вкъщи два часа по-късно.
Това означава, че те ще изгубят времето от пет до седем вечерта, когато децата им са вкъщи и още не са си легнали.
Има много други начини животът на работещите и техните семейства да стане по-лесен. Недейте да работите прекалено. Недейте да оставате твърде дълго на работа. Намерите си работодател, който предлага гъвкаво работно време.
Много хора едва се оправят с нормалната работна седмица и трудно съвместяват работа със семейството. За тях идеята за повече часове работа е направо плашеща. А тя работата никога не свършва. Още само това и това, и си откарал още един час.
Вместо това, защо просто да не се откачим за малко? Може би трябва да си взимаме по-често петък за почивен ден.
Или както правят много евреи, седмицата да приключва в петък по обяд. Така вече отпочинали хората могат да се потопят пълноценно в уикенда. Ако се налага, може да се навакса с по-дълго работно време в понеделник за сметка на петъка.
А най-добрият вариант е златната среда. След поредицата почивни дни мисълта, че ще работим само четири дни тази седмица, е успокоителна. Всъщност много хора си мечтаят за четиридневна работна седмица.
>Така се увеличава риска от трудова злополука с 37% при работещите повече от 12 часа на ден. Колкото повече нарастват часовете работа, толкова повече стават рисковете за хората. Сметката не е вярна. При 8-часов работен ден 5 дена се равняват на 40 ч. Което прави 4 дена по 10 ч. Четиридневната работна седмица е чудесна идея, според мен. Въпросът е, дали се спазва броят на часовете. Иначе, ако натоварваш хората си с по 10-12 ч., при 5-дневна очевидно става по-лошо. Лакомията е най- лошият съветник на работодателя...
Да, време е да пледираме за 4-дневна работна седмица и 8-часов работен ден... Напълно подкрепям.
Шами- "последните ще станат първи, а първите-последни"... По същата логика- ха, "комунягите" станаха първи "капиталисти-експлоататори". Ако е така, тогава за какво е била цялата анти-капиталистическа пукотевица десетилетия наред...нима само за едното :"стани ти, че да седна аз"? Е, браво.