Преди малко повече от две години Алекс Салмонд, бившият първи министър на Шотландия, обяви, че започва работа като водещ на предаване за RT - финансираната от Кремъл новинарска мрежа, известна някога като Russia Today.
Отговорът на колегите му от сепаратистки настроената Шотландска национална партия (ШНП) беше категоричен: "Какво по дяволите си мисли?"
Алин Смит, тогава член на Европейския парламент, сега говорител на ШНП по въпросите на външната политика, коментира казуса пред в. Herald. Именно там тя използва въпросното f*ck (превеждано у нас възпитано като "по дяволите") - принципно груба, нецензурна дума за полов акт, както и псувня.
Въпросът е, че Смит, в качеството на поста си, не просто използва псувня в думите си, тя позволява думите й да бъдат записани като цитат.
Според някои това е напълно целенасочено - да се разбие всеки опит на опозицията да обвини ШНП, че по какъвто и да е начин одобрява действията на Салмонд или, още по-лошо - действията на Кремъл и Владимир Путин.
Това обаче зададе тон и за откриването на още един, пореден интригуващ фронт в европейските информационни войни - водещи шотландски националисти срещу Кремъл и неговата пропагандна машина, която проявява нездравословно голям интерес към бъдещите перспективи на Шотландия за независимост от Обединеното кралство.
Опити на Кремъл да стимулира разнообразни движения за независимост има в Западна Европа, особено Каталуния и Шотландия. Според експертите това се прави, за да може чрез медиите отцепилите се страни да се приравнят със сепаратистките движения в Източна Украйна и анексирания Крим.
В Москва вече са се провеждали срещи на различни сепаратистки движения, за да могат те да обменят опит в усилията си да се откъснат от по-големите държави, от които са все още част. И макар досега шотландци там да не са присъствали, страната от северната част на Албиона играе ключова роля в плановете на Москва.
Кремълските медии вече се опитаха да сравнят референдума в Крим за вливане в Руската федерация през 2014 г. с референдума на шотландците през същата година (в който Шотландия все пак избра да остане част от Великобритания с 55% срещу 45%).
Привличането на Салмонд в RT дойде на фона на това, че списанието Sputnik, което е под една и съща шапка с RT, отвори свой офис в Обединеното кралство. Като този офис беше не в Лондон, както може да се очаква, а в Единбург - столицата на Шотландия.
Така в един момент и двете медии станаха доста явни привърженици на шотландската независимост, но не и на ШНП. Точно обратното - един от редакторите на Sputnik наскоро нарече настоящия лидер на шотландските националисти и първи министър на Шотландия Никола Стърджън "предател" и "нож в гърба" - препратка към националния бард на Шотландия, Робърт Бърнс, който използва термина за заклеймяване на всички онези, които са твърде страхливи да защитават страната си от английската инвазия през Средновековието.
Големият въпрос е какви са дългосрочните цели на Русия по отношение на този стратегически ъгъл на Северния Атлантически океан. Едно е сигурно в случая - плановете на Кремъл и на ШНП дълбоко се различават.
В крайна сметка шотландските националисти имат дълга история в борбата за независима държава, която обаче да е прозападно ориентирана, спазваща европейските ценности и ангажирана с европейския проект.
С излизането на Великобритания от ЕС, ШНП получи нов тласък в борбата за независимост - партията обещава, че при отцепване от Великобритания, Шотландия ще се върне обратно в ЕС и единния европейски пазар. За шотландските националисти независимостта е ход срещу изолационизма на "Малка Англия". В национален мащаб тяхното послание е помогнало да се стимулира подкрепата за независимост от около 50% (и малко отгоре).
За някои противници на независимостта обаче, интересите на Кремъл към Шотландия са сигнал за това, че отцепване от Обединеното кралство ще разбие ключов съзник на Запада - така, каквото и да говорят ШНП, с действията си те изпълняват плановете на Путин.
Повечето са съгласни, че "Шоуто на Алекс Салмонд" въпреки относително невинното си съдържание, е ежеседмична доза лоша реклама за ШНП. RT все още държи шоуто на екран, дори и на фона на обвиненията към Салмонд в сексуално насилие (които той отрича).
Разбира се, подобен ход даде на ШНП зелена светлина за контрадействия. Редица лица на партията бързо се мобилизираха да дадат отговор към Кремъл. Един от говорителите на шотландските националисти беше сниман на среща с посланика на Украйна във Великобритания, а редица други започнаха да отправят остри, антируски позиции.
Има две причини ШНП да бъде враждебна към Русия.
Едната е инстинктивната солидарност към по-малка държава, която е тормозена от някоя по-голяма (както е в случая с Украйна). Втората обаче е далеч по-практична. Подкрепата за независимостта нараства, когато гласовете от Европа, които едно време бяха враждебни към сепаратизма на шотландските националисти, сега изразяват подкрепа.
Подобни одобрителни мнения се чуват от хора като Доналд Туск - председателя на Европейския съвет, който доскоро критикуваше намерения за отцепване. Отношенията между борещите се за независимост в Шотландия и силните в Брюксел обаче ще охладнеят неминуемо, ако се види, че подкрепа оказва и Кремъл.
Не всички обаче са съгласни с идеята, че дългата ръка на Русия се намесва активно в шотландската политика и борба за независимост. Според Йоанна Шостек, която преподава политически комуникации в Университета на Глазгоу, това е доста спорно твърдение.
"Руските медии във Великобритания определено имат шотландски привкус. Но не съм виждала убедителни доказателства, че в Шотландия се провежда спонсорирана от Кремъл акция в социални медии в някакви големи мащаби", обяснява тя.
Би било грешка да се мисли, че Русия влага стратегически умисъл във всичко, което прави в международните си медии. Не всички те са свързани и те не винаги получават това, което искат", коментира още Шостек.
Разбира се, едно отцепване на Шотландия от Великобритания ще разтърси Европа и може да даде нови сили на всички сепаратистки движения на континента. Въпросът обаче е може ли Русия да предвижда действията толкова ходове напред. Или това е не точно акция, колкото прост опит да се вмъкне прът в колелото на Запада, пък после каквото ще да става.
