От месеци крайнодесни демонстранти организират шествия в Германия и предизвикват страх, че се завръщат по-мрачни времена от историята на страната.
Всяка седмица те се събират да излеят негодуванието си от бежанците, емигрантите и нарастващото присъствие на исляма в Германия. В пикови моменти движението включва над 25 000 протестиращи в едно шествие и се разпространява дори до Великобритания - там шествие е планирано за 28 февруари.
След терористичните атаки във Франция, извършени от ислямисти, огромна тълпа се събра в Дрезден, един от центровете на движението. Въпреки че формално митингът бе в памет на жертвите, ксенофобските му оттенъци бяха ясно видими.
На фона на барокови кули и паметници, които преди бяха основният акцент в този красив град, демонстрантите носеха кръстове и германски знамена.
Като отдаване на почит към Марин льо Пен, кралицата на френската крайна десница, един от участниците в митинга носеше снимка на германския канцлер Ангела Меркел с добавен чрез Photoshop хиджаб. Мъже и жени, предимно на средна възраст и без изключение бели, се оплакваха от властите, че допускат толкова много емигранти, особено мюсюлмани, в Германия.
По-млади контрапротестиращи междувременно крещяха над главите на силите за борба с безредиците и доброволческите сили за сигурност, носещи бели ленти на ръцете, напомнящи за нацистките униформи.
"Бежанците са добре дошли!" викаха те.
В южната част на града, на следващата сутрин бе открит бежанец от Еритрея, убит след намушкване с нож. Въпреки че в крайна сметка съкщвартирантът му бе идентифициран като основен заподозрян, моментът на атаката предизвика опасения, че новото движение може да насърчава насилие срещу чужденци.
Призраци от тъмното минало
Създадена във Facebook през октомври, групата, която се нарича "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада" (или PEGIDA, по немския й акроним), първоначално бе осмивана като крайнодясна баналност.
Но когато онлайн движението се разля по улиците на Дрезден и бързо създаде по-малки дъщерни организации, обикновените германци бяха на нож. Белязани от нацисткото минало на страната, те отдавна бягат от открити символи на национализъм и се борят ожесточено за заличаването на призраците от онзи период.
Направиха същото и с ПЕГИДА, организирайки дори още по-големи шествия срещу организацията, а в един случай и въобще предотвратявайки шествието на ПЕГИДА. Меркел също ги подкрепи, убеждавайки германците да се дистанцират "вредната" група, допълвайки, че ислямът е част от Германия.
Междувременно германските медии се заровиха в биографията на лидерите на ПЕГИДА и разкриха полицейското досие на лидера им (кокаин, обири, шофиране в пияно състояние) и накрая го принудиха да се оттегли, публикувайки снимка, на която той позира като Адолф Хитлер.
След оттеглянето му и други лидери подадоха оставка, което принуди групата да отмени своя планиран 13-ти поход из Дрезден. Но каквато и да е съдбата ѝ, групата вече остави сериозна следа.
Списъкът ѝ с искания - нови емиграционни закони, засилено полицейско присъствие и "експулсиране на ислямисти по бързата процедура" - станаха тема на дебат и извън радикалните кръгове. Изгряваща политическа партия, изглежда набрала смелост от гледката на хиляди по улиците, започна да се изказва по-агресивно за своите неполиткоректни позиции спрямо емиграцията.
Съзнавайки стигмата върху ПЕГИДА, мнозина избраха да се дистанцират от шествията, но тихо аплодираха отстрани, чувайки нещо, което отговаря на техните оплаквания.
"Да не би хората да смятат, че ПЕГИДА е паднала от небето?" пита Едит Зауберлих, редактор на бюлетин в Дрезден, която заимства въпроса от получено анонимно писмо.
63-годишната жена е прекарала по-голямата част от живота си, работейки с бедни хора, и подобно на автора на анонимното писмо, не е изненадана да види колко бързо движението е набрало популярност.
Уморен град, приютяващ радикали
Дрезден е в бившата комунистическа източна част на страната, където заплатите и заетостта все още изостават спрямо Западна Германия.
ПЕГИДА дебютира насред тревожност за ролята на Германия като спасител с финансови инжекции на Южна Европа. Германия е изправена пред реалността да има най-бързо застаряващите жители в Европа - нещо, което ѝ пречи да поддържа щедрите социални привилегии, които са фундамент на нейната осигурителна система.
След което дойдоха и бежанците.
Над 200 000 души са пристигнали в Германия само за 2014 г., по информация на министерството на вътрешните работи на Германия, което е с 60% повече от предходната година.
Войната в Сирия, която трае вече четвърта година, допринася за пика на бежанската вълна, както и нестабилността в други региони - от Афганистан до Северна Африка. Германия, която осигурява на бежанците месечна издръжка, медицински грижи и други привилегии, за които те само биха могли да мечтаят в по-бедните държави, се превърна в предпочитана европейска дестинация за търсещите убежище. Броят кандидати за гражданство се очаква тепърва да нараства.
С изливането на бежанците, Германия ги разпределя из своите 16 федерални провинции. Някои се оказват в космополитни региони, докато други отиват на места като Дрезден, където почти няма емигрантско население.
Сред поддръжниците на ПЕГИДА, този пик на емигранти предизвиква единодушна загриженост. По-агресивните сред тях негодуват срещу вълната от "престъпници" мюсюлмани, тъй като повечето бежанци идват от мюсюлмански държави. Съчувстващите им се опасяват от перспективата за адаптация към поредни нови промени.
Зауберлих е доста близка до този лагер - макар че, когато по-възрастната й сестра й е казала, че "гигантски мъж, определено чужденец" я е уплашил в метростанция в Берлин, Зауберлих си спомня, че е помислила "тези хора от ПЕГИДА може и да са прави".
Тя е била почти на 40 години, когато е паднала Берлинската стена, обръщайки целия й свят наопаки.
"От 1990, камък върху камък не остана," казва Зауберлих, описвайки непрестанните промени, преобразили града й и живота й след края на комунизма. За последните 25 години, тя се е адаптирала два пъти към нова валута, плюс нова инфраструктура и нов начин на живот. Сега, когато наближава пенсионна възраст, тя се надява адаптацията й да е наближила края си.
"Започваш да жадуваш за малко спокойствие и мир, за малко нормалност. Сега изведнъж идват всички тези чужденци и къде отиват те?" пита тя. "Напълно разбирам опасенията на хората."
Голяма част от фобията на ПЕГИДА към бежанците произлиза от липса на информация, коментира Франк Рихтер, бивш свещеник, поел ролята на медиатор с Pegida в Дрезден.
Понастоящем директор на правителствена организация, занимаваща се с политическа просвета на обществото, той редовно отговаря на истерични реакции на поддръжници на Pegida за перспективата да бъдат приети още бежанци или емигранти в града.
"Има много викове и истерия," казва Рихтер.
Той се опитва да успокоява гнева им, като обяснява откъде идва финансирането за бежанците и успокоява местните хора, че новодошлите няма да им вземат хляба.
В един от случаите, жителите на село край Дрезден са били вбесени, че обществен плувен басейн затваря, докато същевременно се строи жилищен комплекс за бежанци. Рихтер е трябвало да обяснява, че единият се финансира от провинцията, а другият - от федералното правителство. И не, бежанците не са им взели плувния басейн.
"Хората не могат да разберат това веднага," казва той. "Налага се да обясняваш правните аспекти и финансовите аспекти на въпроса."
Но има и такива, които той не е успял да вразуми.
Страх от исляма
Мнозина са крайно предубедени срещу мюсюлманите, като нагласите им варират от предпазливост до омраза. Някои искат да се сложи точка на промяната на демографската структура на предимно християнското население на Германия, докато други се опасяват от реалната заплаха от радикален ислям.
От началото на войната в Сирия, над 500 германци са заминали за Сирия, за да се сражават там, разпалвайки страхове, че някой ден може да извършват терористични актове в родината си. Тези страхове доститнаха върха си след атаките срещу "Шарли Ебдо" във Франция през януари.
Но дори и в либерални градове с дългогодишни емигрантски общности, симпатизантите на ПЕГИДА не са рядкост.
Мнозина застават зад "Алтернатива за Германия" (AFD), изгряваща политическа партия, дебютирала през 2013 и отстояваща антиевропейска платформа.
Оттогава партията е заела позиции по социални въпроси, които видимо се препокриват с някои от исканията на Pegida. Политиците провокират учудване и недоумение с предложения за референдуми за строеж на джамии с минарета и критики срещу емиграционната политика на Германия.
Гьоц Фроминг, представител на AFD от Берлин, нарича партията "система за ранно предупреждение" за всичко - от потенциална финансова катастрофа до назряващ "сблъсък на култури", който според него вече е започнал.
"Германските медии избират да не пишат за сблъсъците, които се случват между полицията и агресивни кланове от емигрантски произход," твърди той. "В повечето случаи те не споменават националността на престъпниците[...] защото се опасяват, че германците може да се настроят негативно към хората от тези групи. Но в дългосрочен план това води до недоверие към правителството и медиите."
Забранената десница
Въпреки консервативните си социални възгледи, членовете и поддръжниците на AFD бързат да заявят - подобно на ПЕГИДА - че не са крайнодесни.
"Хитлер е бил крайнодесен," казва Валери Магнис, 30-годишна поддръжнчка на AFD от Берлин. "Заради историята ни, има много неща, които са забранени в Германия. Това включва да бъдеш с десни позиции и да говориш лоши неща за мюсюлманите."
AFD обаче, които имат депутати в няколко парламенти на федерални провинции и Европейския парламент, вече пробват да нарушават второто правило.
И Магнис също го прави. Тя е мислила много за исляма и бежанците, за разлика от тълпите по улиците на Дрезден. В продължение на 4 години и половина е работила с мюсюлмани и сирийски бежанци в католическа благотворителна организация, пътувайки между Рим, Берлин и Бейрут, където е научила арабски.
Когато се връща в Берлин, тя продължава да демонстрира подкрепа за сирийските бежанци, които са били около 20% от кандидатстващите за убежище в Германия през миналата година. Тя обаче е по-критична към други бежанци, които по нейни думи са в Германия само по икономически причини и не е бивало изобщо да бъдат допускани там.
Тя също така започва да се бори със собствените си възгледи за нарастващото присъствие на исляма в Германия. През 2010 г. мюсюлманите в страната са били 4 млн. души, около 5% от населението. Прогнозите са броят им да се увеличи до 5.5 млн. през следващите 15 години. Запитана за мнението й по този въпрос, тя прави пауза и внимателно подбира думите.
"Първата необходима стъпка е да признаем, че имаме различна култура от арабите и мюсюлманите, и че това създава проблеми, които не изпитваме например с японците," казва тя.
"Ако бях политик, това би ми струвало кариерата," допълва тя. "Но хората в Дрезден са съгласни с това. Те са на улиците и казват: "Да, това е проблем."
Тя не предлага втора стъпка. Изглежда, че всички с изключение на най-периферните политически играчи - като Луц Бахман, вече бивш ръководител на ПЕГИДА - са стигнали до това да предлагат "решения" на германския "проблем с ислямизацията".
Тези искания, подобно на самата ПЕГИДА, като цяло биват посрещани с учудване или заклеймяване от масовите политици. ПЕГИДА са определяни като дребни играчи и маргинална групичка неонацисти.
Но извън Дрезден и извън крайната десница, обикновените германци слушат внимателно.
