Преди 6 години двама приятели посещават пражкото биенале и с кеф наблюдават разпръснатите там надписи "Pozor!" ("Внимание!" на чешки). Струва им се особено запомнящо се, затова решават да го използват за смела и новаторска инициатива.
По това време Ангел Хаджийски и Здравко Григоров вече имали планове да си създадат собствен международен кинофестивал и всъщност "Позор" било просто липсващото име на сдружението им.
Те използвали тогавашния бум на късометражните филми, за да направят фестивал, специално посветен на тях, какъвто до този момент в България не е имало. Така се ражда "Късо съединение".
За да изглежда събитието още по-авантюристично, решили да го направят през юли - един месец, който направо си е умрял и в който по традиция София спи.
Още първата прожекция обаче събужда зрителите с един наистина провокативен филм - "Без ограничения", състоящ се от киноновели, в които различни арт творци изследват любовта и секса.
Комбинацията между пикантно премиерно заглавие, непознато сдружение на име "Позор", и фестивал, наречен "Късо съединение", предизвиква небивал интерес.
"Имаше огромна опашка около Дома на киното и не можехме да повярваме", спомня си Ангел.
От този шеметен успех нататък "Позор" се превърна в марка у нас и в символ на алтернативното и независимо арт кино с филми, които няма кой друг да покаже на голям екран.
Създадените от Ангел и Здравко фестивали като "Северно сияние", "Менар" и "Късо съединение" вече се утвърдиха, намериха своята постоянна публика се превърнаха в неизменна част от фестивалния календар.
Следващият им проект
Когато "Позор" поставиха началото, все още нямаше почти никакви фестивали и разчитахме на едната "Киномания" и на "София Филм Фест". Днес вече е различно и софийският календар става все по-наситен.
От 10 октомври той ще се обогати още повече с най-новия фест на Ангел и Здравко - Sofia Biting Docs. Те отново влизат в ролята на новатори в българското пространство и този път са решили да направят фестивал изцяло за документално кино.
Да, същото това кино, от което моловете бягат панически и което у нас се смята за гаранция за финансов провал. "Позор" обаче са на друго мнение: "В България има много хора, които харесват документално кино", убеден е Ангел. "И може би това събитие ще докаже, че е така".
Разбира се, едно е да разпространиш филм в големите киносалони с по няколко прожекции на ден, друго е да го включиш във фестивал и да го покажеш един-два пъти.
Ангел и Здравко внимателно са си направили сметката и са сигурни, че Sofia Biting Docs може да е поредният им успешен проект. Те се надяват той да мотивира българските документалисти да завършват новите си филми още през октомври, за да ги показват премиерно на феста.
Затова организаторите държали още първото издание да се открие с български филм и за щастие намерили много подходящо, неизлъчвано до момента заглавие. Става въпрос за "Ром Кихот", който представя ромското гето в Кюстендил през историите на четирима разностранни герои. Един от тях е живеещият в гетото репортер на БНР Валери Леков.
Прожекцията на филма е в четвъртък от 19.00 и обещава да бъде истински празник с доста гости от Кюстендил, представяне на фестивала и на екипа на "Ром Кихот", а даже и с музика на живо.
Останалата част от Sofia Biting Docs също няма да мине просто с прожектиране на 19-те документални филма. Фестивалът ще включва и дискусии по актуални теми покрай част от заглавията.
Първата от тях ще бъде след прожекцията на "Прозрачно" (11 октомври от 18 ч в Червената къща) на доста актуалната тема "Какво е да си бежанец в България". В нея опита си ще споделят бежанци от различни националности и активисти, занимаващи се с тяхното интегриране.
На кино с чаша в ръка
Амбициозните планове на Ангел Хаджийски и Здравко Григоров не са изненада, защото те вече се чувстват много уверени в бранша. Традиционно работят с три киносалона - Дома на киното, Червената къща и Евро Синема. Канят ги и от все повече барове, където те с готовност организират прожекции от по-алтернативен тип.
В началото мислели, че не всякакво кино би било подходящо за заведение и залагали само на късометражни филми по тези места. Но постепенно открили, че хората са готови да гледат и съвсем стандартни заглавия с питие в ръка.
"Хората отиват на бар, но всъщност за да гледат филма", обясняват те и уверяват, че са готови да прожектират и на други на пръв поглед необичайни места.
Сами правят подбора
Ангел и Здравко подбират филмите си сами. За целта следят доста от водещите фестивали по света, а вече получават множество предложения от приятели, дистрибутори и от верните последователи на "Позор". Затова им се налага да преглеждат стотици филми, докато се спрат на тези с най-интересни теми и най-висока стойност.
Държат фестивалите им да показват неизлъчвани в България филми и в подбора да няма нито една излишна бройка.
"На големите фестивали има страшно много заглавия и се получава едно размиване, а ние държим един наш фест да е толкова голям, колкото е голяма публиката му", казват те.
Този им подход се цени високо от зрителите, които знаят, че всеки селектиран филм е избран неслучайно и наистина си заслужава да се види.
Всеки фест е финансов риск
Но след като си изберат заглавия идва най-сложният процес - договарянето на правата им. Започват се преговори с разпространителя на филма дали въобще има желание да го покаже на съответния фестивал. Чак след това идва въпросът каква ще бъде цената за една или няколко прожекции.
Понякога от "Позор" плащат сами за излъчването на филма, но често прибягват до помощта на посолствата на съответната страна в България. С тях са постигнали добра сработеност и са щастливи, че могат да разчитат на съдействие при осигуряването на повечето заглавия.
Точните цени на филмите за ограничен брой прожекции могат доста да варират, но обикновено 3-5 прожекции излизат няколкостотин евро. Другият голям разход при организирането на фестивал е свързан с рекламната кампания за него.
Ангел и Здравко нямат спонсори и всеки фест е едно малко или много рисковано бизнес начинание, при което те разчитат да избият вложените пари от продажбата на билети.
Важното е, че засега определено могат да се поздравят с успех, като признават, че най-сполучливите им фестивали многократно си връщат парите.
Което си е сериозно постижение, предвид, че те съумяват и да държат билетите на поносими цени. Например за приключващия днес "Северно сияние", както и за Sofia Biting Docs сумите са 7 и 5 лева.
Ангел и Здравко се стараят да ги поддържат в този диапазон и винаги предлагат билети с намаление за учащи и пенсионери.
Имат се за привилегировани и защото сами субтитрират филмите и не се налага да си плащат допълнително за превод. Вярно, това е още един допълнителен ангажимент за тях, но и без това си изкарват хляба с превеждане на филми.
За "Менар" се разчуло далеч на изток
От фестивалите на "Позор" най-успешен е януарският "Менар", който показва филми от Северна Африка и Близкия Изток. Там е нормално да се видят по 200-300 човека на прожекция. За последното му издание с 56 заглавия се разчуло и в регионите, откъдето произхождат филмите. Затова за следващия "Менар" Ангел и Здравко имат да изгледат над 700 изпратени им предложения.
Следващото издание вероятно ще съдържа около 100 филма, както и богата програма извън киното с дискусии и литературни четения. "Ще го превърнем в едно голямо събитие, което представя културата на ислямския свят", казват те.
Двамата не са изненадани, че именно този техен фестивал се посреща с най-голям интерес и си го обясняват с общите черти между българите и ислямските народи.
Строга, но справедлива публика
От "Позор" внимателно наблюдават аудиторията, която посещава прожекциите им. Щастливи са, че са си спечелили едно твърдо ядро, което ходи на всички фестивали, както и отделна постоянна публика за всеки фест.
С много от тях поддържат приятелски отношения и обсъждат показаните заглавия. "Понякога ни се карат, когато не им е харесал филмът", смее се Ангел. "Но досега празна зала не сме имали".
А после нямало кой да гледа алтернативно кино...
